Лечението на хепатит С може да доведе до самоубийство
Всяка година расте броят на хората, заразени с вируса на хепатит С. По данни на експертите, в момента броят им надвишава 700 млн.
Главната опасност, която се крие в хепатит С е високият процент на преминаване от острата форма на заболяването в хронична. При това острият стадий, по правило, остава незабелязан като клинични прояви, а хроничната, в повечето случаи, преминава в такива сериозни и опасни болести като цироза и рак на черния дроб.
Само адекватното лечение може да предотврати тези страшни усложнения. Както е известно, " златният стандарт" в терапията на хроничния хепатит С в момента е комбинацията от интерферон и рибавирин. Това съчетание позволява да се постигне трайна ремисия при най- голям брой пациенти.
За съжаление, така необходимият прием на интерферон неизбежно влече след себе си различни нарушения, които се явяват негово странично действие. Най- често става дума за грипоподобни състояние, повишена температура, треска. Подобни състояния, макар и неприятни за пациентите, лесно се подтискат с лекарства за температура.
Но в последно време хепатолози и инфекционисти, които се занимават с лечение на пациенти с вирусни хепатити и приемащи интерферонови препарати, отделят все повече внимание на страничните ефекти в психиката, които се появяват у пациентите.
Така, по наблюдение на учените, честотата на развитие на депресивна симптоматика, свързана с приема на интерферон, касае от 18 до 70% от болните, които се подлагат на противовирусна терапия. Трябва да се отбележи, че развитието именно на депресивните нарушения става най- честа причина за преждевременното намаляване на дозите на интерферона и /или прекратяването на терапията, което води до изостряне на хроничния хепатит.
Проявите на нарушенията са различни. При едни става дума за леко снижаване на настроението, на което не придават голямо значение нито самите пациенти, нито лекарите. При други приемът на интерферон може да предизвика изразена депресия, съпроводена с тревога, апатия, нарушение на цикъл на сън и бодърстване, дори мисли за самоубийство. Не случайно депресивните епизоди в анамнезата са едни от основните противопоказания за провеждането на противовирусна терапия с интерферон.
Към дадения момент има няколко теории, които се опитват да обяснят механизма за развитие на депресивните нарушения при употребата на интерферон, но големият им брой всъщност говори за липса на единна точка на зрение към патогенезата на развитие на депресивните нарушения при назначаването на интерферон.
Въпреки това в последните години са предприети опити да се намери изход от създавалата се ситуация и да се разработи способ за коригиране на нежелателните психопатологични нарушения, което би позволило да се повиши възможността за задържане на пациентите в противовирусната терапия.
Споменати са няколко опита за приемане на антидепресанти за корекция на депресивните нарушения, причинени от интерферона. Трябва да се подчертае, че приемът на психофармакологични препарати за корекция на депресията е съпроводено с риск от възникване на нежелателни лекарствени взаимодействия и/ или възможно влошаване на функциите на черния дроб. Ето защо се търси антидепресант за ефективно и безопазно копиране на депресивната симптоматика у пациентите.
(
http://antidrugbg.com/admonition.php?id=0420&count=11 )
Теми - Petrana
