Всъщност вчера писах, след като той ми се обади по телефона и ми каза точно "не могат да ме лекуват с пегасис и копегус заради таласемията".
И понеже аз от четири месеца се фокусирам върху целия процес, който трябва да се премине, за да кажат може или не може да го лекуват, и през цялото време си представях по-добрия вариант, направо се почувствах като застреляна.
Снощи като се видяхме, ми стана ясно, че част от изследванията му още не са готови и решението не е абсолютно окончателно.
На практика, в сряда ще отиде до болницата да си вземе резултатите и въз основа на всичко, което е направено досега, да говори с доц. Антонов. Смятам и аз да отида с него, защото той явно е по-зашеметен и от мен и нещо не запомня.
Така че - до сряда.
Междувременно и аз реших, че трябва да се консултираме и с други лекари. Мисля, че сега след като ще може да се каже, че първият етап завършен, трябва да покажем всичко събрано и на други лекари. Така ще е по-лесно, защото поне вече няма да излизат нови неща за изследване (освен ако не искат да научат нещо повече за костната плътност на майка му, примерно) и по-бързо ще могат да си кажат мнението.
Дани
