Прибрах се от болницата и веднага сядам да пиша.Нещата изглеждат малко по-добре.Киро дойде на себе си вече говори смислено,за съжаление си спомни по-вечето неща,а аз се надявах поне това да му спестя,защото беше ужасна трагедия.Все още е на катетър и много му е некомфортно и болезнено,но се надяваме утре да го махнат.От вчера сутринта вече не е вързан,бяха го закопчали с едни каиши да не буйства.Какво да ви кажа направо нямам думи,такава гадна болест,дано всеки от форума прочете и когато някой дори и за секунда си помисли,че лечението с интерферон е тежко,трудно,понякога непоносимо,да се замисли за последствията и да му дойде кураж за борба с противния вирус.Утре ще говоря с Коцев за да разбера имаме ли шанс за трансплантация,ще се обадя и на Чернев за да чуя и неговото мнение по въпроса.В съседната стая има една жена ,която си повръща черния дроб,много е зле и разбрах ,че ще я включват в списъка за трансплантации,не мога да се начудя защо чакат толкова вече човек да се изтормози,за да предприемат такава стъпка,нечовешко е направо.Хиляди мисли са ми в главата и вече ще гръмна.Преди да се случи това Киро беше в София в болницата той влезе на 22,а аз на 23 с детето тук го оперираха от апендицит и да ви кажа нали си имаме модератори на форума,имаме си агент на форума,имаме си майтапчия в лицето на Пламен,аз се самоназначавам за карък номер едно на форума.Толкова много неща на веднъж не е честно,несправедлив живот.
