Най-после светлина в тунела

[tetibulka]

Йоки,
нямам представа колко те боли, и съм убедена, че много ти е трудно.
Но сега дължиш на Киро да дадеш на децата му всичко, от което се нуждаят. И докато го правиш вероятно с времето ще започнеш да виждаш и светлина.

Имам приятелка, която на 36 години е загубила съпруга си и останала сама с две дъщери на 12 и на 14. С една учителска заплата ги е отгледала от края на 80те до средата на 90те, вече има внуци.  Говори за съпруга си с много обич, все търси негови черти у внуците си, на моменти сякаш го идеализира. Обаче с какъв хъс живее, понякога се срамувам от себе си, че хленча, като я гледам нея.

Така че загубата е огромна, но ти ще продължиш нататък, ще носиш болката си и сама ще избереш как и за какво да живееш. И сигурно ще станеш втората ми приятелка, която ме кара да се срамувам от себе си.

Не се извинявай, когато споделяш. Прави го винаги, когато имаш нужда.

Дани

[anita]

Йоки, знам, чè ти е много тежко и много те боли, но колко незнам. Не съм го изпитвала. Губила съм близък, човек, но съм имала опора до себе си.
Ти сега си сама и се чувстваш изгубена, а имаш 2 деца, които търсят утеха в теб. Каквото и да кажа ще е безсилно пред мъката ти.
Казват, че времето лекува. Може и да е така, на аз си мисля, чè мъката не намалява с времето. Просто се научаваме да живеем с нея и в някои моменти ни връхлита  отново с пълна сила.
Светлинката ще се появи постепенно, когато вече тотално си изгубила надежда за нея. Живота те смаза, но ти си силна. Доказа ни го през тези месеци и ще намериш сили отново да се бориш заради Киро. Имаш две прекрасни деца заради, които да продължиш. Киро не би искал да се предаваш. Събери всички сила да продължиш напред.
Иска ми се още много неща да ти кажа, но те са все в тоя ред на мисли.
Имаш ли нужда от помощ ние сме насреща. Знаеш, чè сме от един град и и почувстваш ли  потребност да поговорим, обади ми се.

[Erma]

Йоки, моите съболезнования...Не знам какво да кажа...много ми е мъчно...
Утеши децата, доколкото можеш...дай им сила и кураж, сега имат само теб, и ти  тях, това ще ви спаси от отчаянието и депресията!
Ако имаш потребност, пиши и споделяй с нас всичко, всяка мисъл, всяка емоция...Ние сме тук, за да съпреживяваме и тъгуваме с теб!
Прегръщам те, Ерма

[ivka81]

Цял ден стоя и препрочитам последните страници от темата и не знам какво да кажа.Наистина в такива моменти думите са излишни.Ако сега можех бих те прегърнала.Бих те държала за ръка,и щях да мълча.Споделям и тъгувам за загубата и болката  Ви. Сега не мога да те окуража.Не мога да ти кажа да си силна. Прегръщай децата,заедно сте. Той е там и Ви обича.


Ивето

[qiqi]

Йоки,трудно е,много е трудно.
С течение на времето човек се научава  да живее с тази болка.
Прегръщам те

[sunshine]

Господи, Йоки.... не е честно!

Моите съболезнования..