По въпроса за бебето аз си знаех още преди да го пратя за пръв път на гастроентероалог.Тогава пак имах няколко безсънни нощи четене, но тогава така или иначе не можех да спя (бях бременна), а сега умирам за сън, но държах да го напишете и тук (да го види и той черно на бяло). Благодаря ви. Прекрасен баща е, но ще почака няколко години до следващото дете.
"Дупката" вече я изговорихме. Малко почвам да се уморявам все да го бутам за здравето му, защото при нас не е от вчера и не е само това заболяването му, но няма как той е прекалено позитивен тип и такива неща изобщо не си ги слага на сърце. Болен оптимист. От друга страна е добре, че е такъв, защото лечението ще го докара до нормално състояние, надявам се да не стигне до депресия (другата крайност). При нас ще е малко по-сложно лечението, защото той си има едно вродено заболяване на кръвта и в момента му слагам венозни инжекции всяка седмица или по 2 на седмица (според това дали се налага) и по време на лечението май ще се наложи да зачестим. Поне на бодене е свикнал и стои. Сега тези доколкото разбирам ще са мускулни инжекции ... и на тях ще им хвана цаката- нямам избор. Благодаря ви още веднъж. Ще продължавам да задавам най-вероятно ислишни въпроси, но предварително ви е извинявам, често го правя само заради него
Аз иначе чета и продължавам да чета
