Здравей Невронка
Всъщност твоя пост е повод да се включа и аз във форума. Следя го от известно време, покрай Радо, който всъщност е моят приятел. До момента, в който не се запознах с него, всъщност не знаех нищо по темата "хепатит", но вече има доста неща, които зная. Аз лично не съм носител на вируса на хепатит C, но се чувствам съпричастна към този проблем. Смятам, че той е изключително важен и наистина се възхищавам, на всичко онова, което споделяте и правите в този форум. Дай Боже, някой ден, това да стане по-чуваемо и нещата по отношение на това заболяване да бъдат по-простички /като процедури, отношение, комуникация и т.н/. Винаги съм се чудела защо трябва да се открива топлата вода, като някой вече е минал по този път и я е "открил". В този смисъл, това е мястото, където човек може да сподели болка, съмнение, притеснение, да се похвали и т.н.. С няколко думи просто да развихри емоциите си и притесненията си и да знае, че това ще бъде чуто и по някакъв начин ще получи подкрепа, отговор, насрещна емоция.
И така, като прочетох днес поста ти ми се прииска да ти отговоря. И всъщност, затова и се регистрирах
Ето и моето мнение - никога няма еднозначни отговори на въпроса, който ти си задаваш в момента. Мисля, че хората се събират да бъдат заедно, поради ред причини и те са заедно не само, за да споделят хубавите, но и лошите моменти. В живота на човека има и хубави и лоши моменти. Понякога си казваме, ееех, все на мен ще ми се случи нещо гадно, а след време се оказва, че това е било урок, който е трябвало да научим. Моето мнение е, че трябва честно да седнеш, сама и да бъдеш безкрайно искрена със себе си по повод отношенията ти с твоя приятел. Всъщност сложи на едната си ръка - всички хубави черти и неща, на другата - всички лоши и дразнещи неща в него и в отношенията ви. Едната ще натежи. Виж коя ще е тази ръка. Понякога е много трудно да бъдем искрени със себе си. Прощаваме и се надяваме ,че нещо ще се промени, а то просто не се променя. Понякога виждаме човека до нас, такъв, какъвто ни се иска да е, а не такъв, какъвто е. Моето мнение за чисто човешките отношения е, че те не трябва да са усилие, и ако не се чувстваш щастлив - просто виж къде си сбъркал. В крайна сметка за аху-ихи, има безкрайно много хора. Важно е кой остава до теб в моментите, в които ти си в трудност или човека до теб. Трябва да изядеш много сол с някой, за да кажеш - да, той е човекът. В крайна сметка, болката е онази, която ни кара да оценяваме хубавите неща и благодарение, на която израстваме. И ако тази раздяла ще ти причини болка, но тя е неизбежна, по-добре сега да изживееш тази болка, а след това да търсиш онова Истинското, към което всички се стремим. Но нека не забравяме, че хората до нас не са длъжни да разбират всичко и понякога просто това неразбиране, може да се окаже "препъни камъчето". Може би е хубаво да говорите, да споделяте, да бъдете съпричастни към проблемите си. Мисля, че първо трябва да му обясниш как се чувстваш и какво изпитваш, а ако той изобщо не те "отрази" и продължи да не те разбира, просто наистина се замисли дали трябва да си с човек, с който общуването ти коства такова усилие. По-добре да намериш своя път и своя човек, пък било това и по-нататък. Но за мен най-важното е да седнеш и искрено да погледнеш отношенията ви - не такива, каквито ти се иска да бъдат, а такива, каквито са. Със сигурност подкрепа ще ти е нужна, но ако човекът не те разбира, мисля, че това би било още по- депресиращо в момент, в който имаш нужда да си спокойна и уверена в себе си. Аз обичам да казвам "има проблем - има решение. Няма решение - няма проблем". Така, че действай!! Не се поддавай на емоционални решения. Преспи, премисли, претегли, поговори - и тогава реши. Просто избери най-доброто за себе си. В крайна сметка, човек трябва да бъде и поне мъничко егоист.
Надявам се да съм ти помогнала в размислите ти
Поздрави
Ели
