Това което ще напиша е с изричното съгласие на човека за когото се отнася!
То няма за цел да стряска, или да отказва някой от лечение, напротив показва реалността, и най-вече това че по време на лечение трябва да се поддържа тесен контакт с лекаря провеждащ лечението и то често!
Пиша от негово име, просто зашото в момента няма компютър.
И така ... става въпрос за едно момче (името няма да споменавам по негово желание). Историята му е много сходна с мойта, има хепатит С от преди десетина години. Разликата е че той е знаел за него, но при първото му посещение при лекар, му заявяват че хепатита не се лекува и остава за цял живот (по-това време лекуваха хепатит С със стандартния непегилиран интерферон, който се поставя три пъти седмично). Това наистина е много стряскащо според мен и дори подсъдимо. Той приема това на доверие, и едва по-миналата година случайно разбира че има възможност за лечение по интерфероновата програма на НЗОК, което ще му даде шанс. Минава през цялата процедура - изследвания, биопсия и т.н., и след период година и половина му се отпускат лекарства. Лечението му започна сравнително добре. Поддържахме връзка и той споделяше как се чувста, какви са му показателите, сравнявахме ги с мойте и т.н. Изглеждаше че всичко върви нормално за такова лечение. На четвъртия, месец ми каза че се е разболял от грип. От тогава не се бяхме чували докато след около две седмици разбрах че лечението му е преостанувено. Веднага направих аналогия с грипа, че е възможно да се е чувствал много зле и заради това да са му спрели лекарствата. Оказа се обаче че в рамките на една седмица се е чувствал освен физически, и емоционално много зле, сподели че е имал мисли за самоубийство, които не може да контролира. Казва още че това състояние го свързва с появата на грипа. Веднага се е свързал с лекаря си и след консултация му спират лечението, което е било с продължителност точно четири месеца.
Лично аз силно се надявам въпреки че не е изкарал целия курс, да има ефект и то положителен.
