Здравейте!
Аз, честно да си призная в последния може би вече един месец, не участвам активно, защото ме е срам да напиша какво се случва с мен.
Сега, тук ще споделя.
Имам лекарствата от почти 2 седмици вече. Инжекциите седят в хладилника от както съм ги получила, а хаповете прахолясват на етажерката в хола. Все си намирам знайни и незнайни причини днешния ден да е утре и така вече наближава датата за анализите, които се правят на втората седмица след започване на лечението. Аз между другото имах по-предна дата, но тъй като все отлагам и отлагам първата инжекция, така и си изтеглих датата за анализи за по-късно.
Сега твърдо съм решила утре да си поставя сама, може би първата инжекция, пък каквото ще да става.
Май Силвана беше права, че нещо все се опитвам да отложа лечението.
Истината е, че много ми се иска да го проведа това прословуто лечение, за да се излекувам, може би, за да пробвам силата и волята на съзнанието си, за да се преборя с още една несполука в живота си, от което да бъда удовлетворена и щастлива още повече след това.
Дано не си намеря причина и утре да отложа инжекцията, защото вече наистина ще пукна от срам и от яд, колко съм станала слабохарактерна и нерешителна.
Е, това е от мен за сега.
Не заслужавам да бъда "Топ потребител" с всичките си тези слабости и недостатъци.
А, и още нещо пропуснах да споделя. Почнах работа в един хотел, като барманка. Това е кажи-речи най-благата работа в хостелерията. По-добре е и от рецепцията, но уви днес напуснах, защото... дриг път предпочитам да ви разкажа. Става въпрос за префърцунена рускиня, женена от година за 30 години по-дъртият щеф на хотела от нея, който от своя страна изглежда ужастно, но това не значи, че е лош човек де. Така или иначе тази рускиня му е трета по ред жена в живота, така че тя едва ли се чувства абсолютно застрахована, че го е уловила во веки. Той взе да ми обръща внимание на мен и тя от своя страна при всеки удобен случай, когато него го нямаше си намираше за какво да се хване, за да ме дразни и подкопава достойнството и честа ми, държейки се с мен като с лична слуга. Това стана само веднаж, разбира се (изпращайки ме да й купя цигари от отсрещният бар, без дори да употреби елементарната, но в същото време така важна думичка или израз "моля" или "ако обичаш"), защото аз повече не бих могла да си го позволя. И така накрая се стигна до там, да й кажа самата истина за нея, за отношенията между възпитаните хора, за каквато, разбира се се смята самата тя , и да й кажа коко по-жалка изглежда в очите на един наистина стойностен и достоен за уважение човек, който изкарва парите си с труд, а не правейки "мамади"* на дърти каталанци, за да се мисли за част от висшето общество, видиш ли. Също й обясних, че висше общество е това общество на възпитани и тактични, дискретни и порядъчни хора, от чието тя явно не принадлежи. С навирения си нос, за това, че е оклещила горкия дърт мангизлия не може да се счита за нищо повече от всеки един друг човек на този свят. Даже по-скоро трябва да се засрами и да се държи по-скромно и по -невзрачно, защото иначе така или иначе бие на очи що за стока е.
Е, отклоних се доста от темата, но това беше и свързано с колебанията ми кога да започна лечението и защо не посещавах форума в последно време.
Поздрави и здраве на всички!
*свирки, минети, орална любов, дудуци и пр. (с извинение за грубия израз).
