Какво да очаквам от лечението

[Smurfieta]

Здравейте хора
Аз доста време не съм се мяркала и цял ден само чета във форума какво се случва и така. При мен нещата цял живот са ставали или много бавно или свткавично и точно в тоя момент зациклиха...аз ви казвах, че скоро съм на изследвания и разни други подправки - да ама не
Първо лекарят ми каза да чакам един месец, защото клиниката е в ремонт. После трябваше да чакам още един месец, защото лекарят се разболя. Сега ми казаха от болницата, че трябва да имам направление преди изобщо да ми бъде определена дата за хоспитализация за биопсията и другите изследвания и на всичкото отгоре тази дата нямало да е веднага, а след и те не знаят колко време. И така сега трябва да отида до София, да си дам направлението, да се прибера в Благоевград и да почакам още "мъничко" (може би още месец ако следвам алгоритъма ) и така... За после не ми се мисли... стискайте ми палци поне да не чакам дълго за приемането в болницата... То, че ще се мре е ясно, ама поне малко по динамично да минава времето
А не знам аз ли не съм чела достатъчно или нещо не съм разбрала, но разбрах, че това лечение си е чиста химиотерапия... нещо да знаете по въпроса и ако сте знаели защо не сте ми казали
Хайде аз ще си лягам, че вече е късно, а Сънчо отдавна мина...

[migle]

Здравей Смърфиета.
Всичко свързано с нашата мила здравна система става бавно и това не се отнася само за хепатита.
Не се притеснявай за направлението то е активно мисля 60 дни (ако греша поправете ме).
Интерфероновото лечение не е така агресивно като химеотерапията.Има странични ефекти, но не може да се сравняват.Виждала съм хора и на двата вида лечение и разликата е голяма.
Пък и ти си млада и имаш голям шанс да се изчистиш от вируса.
Въоръжи се с търпение.
Меги

[anita]

Здравей!

Мисля, че трябва да си смениш  болницата и лекаря, ако беше го направила досега да си готова с документите за здравната каса.
Все пак гогорим за много специфично лечение и малко са лекарите в тази област. Доста хора те посъветваха същото в чата.
По отношение на интерферона влез в сайта на роше и прочети какво пише в листовката за препарата.

Успех   

[Мери_]

Здравей!

Просто не можеш да си представиш колко още търпение и нерви са ти нужни докато стигнеш до края на лечението. 
Много заблудени хора и лекари в това число сравняват интерфероновото лечение с химиотерапия. И аз съм чувала подобни изказвания. Не, че е съвсем безобидно и безопасно, но успеваемостта при хепатит С е много висока!

Програмата за хронични и вирусни хепатити е най-успешната и най-ефективната терапия в цялата здравна система – 70% от тези пациенти са напълно излекувани. Такава ефективност няма нито една от програмите за скъпоструващи медикаменти, т.е. това са болни, които реално се връщат здрави в живота. При другите болни, които ползват скъпоструващи медикаменти, пълно излекуване, за съжаление, няма.   - това са думи на Доц. д-р Красимир Антонов гастроентеролог, УМБАЛ “Св. Иван Рилски” - гр. София

Успех и не се отчайвай!
Мери

[Smurfieta]

благодаря за насърчението... и аз малко се учудих на това, защото все пак разликата в двете лечения - на хепатит и химиотерапията е доста голяма. иначе чела съм в сайта на Роше за интерферона и слабо казано се сдухах. обаче като слушам (чета) от вас разбирам, че изобщо не е толкова страшно така че keep walking i taka ще се справим

[Vancheto]

Мила Смърфиетка,
Нямаш никакво право да се сдухваш преди лечението!
Като го започнеш, мооооже
Баща ми беше на химиотерапия, а аз съм на интерферон.Няма нищо общо.
Днес съм в болнични за себе си/понякога излизам заради децата/за първи път, откакто съм на лечение-вече 7 мес.
И не защото съм много зле, просто ме гони нервата яко и май е по-добре да си почина два дни.
Вярно, че при хепатит С е по-тежко /Аз съм с В/, но за сметка на това има пълно излекуване, и то какъв процент.
Самото чакане и неизвестността те побъркват. Веднъж като започнеш, ще се поуспокоиш.
Ще се справиш, ясно е, обаче защо така те размотават?!
Защо не отидеш някъде другаде?
Поздрави,
Ваня

[Eli]

Смърфиетка,

Сдухването е абосолютно забранено!!!! Не се разрешава!!! Всичко ще бъде наред!!! А ние всички ще те подкрепяме винаги, когато имаш нужде!

Ванчее, специални поздрави и целувки и за теб!!  Разбирам, че си почиваш в момента!  Ами, хайде приятна почивка от мен!! Мисля, че е хубаво да намираме повече време за себе си.. /аз се старая, но не винаги успявам, а това хич не е добре/. Да се забавляваш и мързелуваш, колкото ти сърце иска!!

Поздрави,
Ели

[Vancheto]

Ели, знаеш ли какво направих аз?!
Вместо да си почина, обикалях кръчмите до 6ч.сутринта, а днес цял ден разхождам сина си по частни уроци.Утре като отида на работа ще съм скапана.Ей, затова не си почивам.
Много уморителни тези почивки

[Silvi]

                Здравей Смърфиета,   
   Горе главата! Аз във форума съм споделяла, но може да не си прочела тези мои публикации и затова отново ще споделя пред теб какво се случи с моята дъщеря. Тя е с хоничен хепатит С.
   Най-напред  ще започна с това, че всичко е поносимо. Определено, в началото на лечението станичните ефекти бяха доста по-силни, но с времето отслабваха. Затова при започване на лечението и наличието на силни грипоподобни симптоми да не те плаши. На моята дъщеря, противовирусното лечение с пегасис и купегус, започна през месец юни 2007 год. Това беше месеца преди кандидат-студенската кампания. През месец юли се яви на кандидат-студентски изпита в три ВУЗ-а, представи се добре и беше приета в два от тях. Така че, тя не се спирала пред нищо: ходене на уроци, четене, пътуване за подаване на документи, пътуване за явяване на изпити и т. н. Премина през неприятния момент, като страничен ефект от лечението - косопада, но и с това се справихме - вече й расте нова коса, въпреки че още не е приключила с лечението. Затова от мен един съвет, започни превантивни мерки срещу косопада, не чакай да започне косопада и едва тогава да се заемаш с лечението му. Лечението  на косопада излиза доста скъпичъко. Това ти го разказвам, за да не  изпитваш страх пред неизвестното и да не мислиш, че лечението ще те прикове на легло и няма да можеш да живееш пълноценно! Желая ти по-скоро да започне лечението, малко странични ефекти и разбира се успешно лечение!
                                        Силвия

[Stefan Savov]

Здрасти, Смърфи!

И аз не съм се появявал, ама ми се понасъбра - и работа, и всякакви други житейски.
Прочетох и другата ти тема за хоспитализацията и искам да ти кажа, че биопсията не е грижа - и без това жените издържате повече на болка от нас Могла си и по-раничко да се справиш с тая задачка в друга болница, но миналото е мъртво и няма смисъл от съжаления... Пожелавам ти успех и здрави нерви.

Колкото до лечението, познавам една мед. сестра от реанимацията в Благоевградската болница, която каза, че дори на малки деца се прилага и го понасят без кой знае какви проблеми. Само плачат повече  , към което можеш да прибегнеш и ти, за жените не е срамота...

[Smurfieta]

Благодаря ви за милите думи Аз вярвам в себе си и знам, че ще се справя. Справяла съм се с какво ли не, щом и от най-голямата напаст - наркотиците, се отървах, значи всичко ще е наред. Благодаря ви още веднъж, много сте мили наистина Ще започна от по - рано да се приготвям и да предотвратявам косопада и ще си мисля, че няма да боли на биопсията , а щом вие ми казвате, значи е истина Надявам се и аз някой ден като мина през това, дай Боже успешно, и аз да съм така в помощ на други хора, така както вие ми помагате.
целувки  на всички

[Stefan]

Здрасти,

И аз да ти кажа две -три думи от опита ми с лечението. Първо недей много да ги мислиш страничните ефекти, то че ще ги има е ясно , но в много случаи те не са толкова тежки. На моменти ти е кофти на моменти нищо ти няма. Въпроса е да избуташ до края на лечението някакси. А след това всичко се забравя за 1 седмица и няма и следа от интерферона. Косопада може и да не се появи, но ако започне, знай че като спреш лекарствата ще спре и пак ще ти расте коса както преди

Най- трудни на мен ми бяха психичните странични ефекти т.е. депресия, раздразнителност и много се изнервях за малки неща, но и това минава (като спреш лекарствата). Предполагам лечението е доста по - леко от каквато и да е химиотерапия, просто лекарствата са силни и затова си проявяват повече страничните ефекти.

Колкото за биопсията, гледай да ти сложат упойка и дадат някое хапче след това пак. На мен ми сложиха много хубава упойка и даже ми стана готино, ама после като мина ме болеше един ден и на втория се оправих. Наистина процедурата не  е много приятна, но пък минава бързо.

Поздрави
Стефан

[Smurfieta]

Честно казано, най - много си ме е страх от биопсията. Колкото и да сте казвали, че не е страшно и така нататък, все пак, когато на човек му предстои нещо непознато особено свързано с медицинска интервенция, си звучи малко стресиращо. Въпреки това вече се чувствам много по-сигурна и дори да се разплача малко (нали на жените е простено аз мисля, че и на мъжете е), то ще е преди ми я направят.

[migle]

Нормално е да се стахуваш.Самата дума биопсия звучи така.
Не се притеснявай, че ще те боли мен не ме боля.Пожелавам ти и при теб да мине така.
В Александровска биопсиите ги правят в стаята ( това ме изненада много).
Важно е да си подготвена психически и... всичко минава.
След това не се претоварвай.Почивай си повече.
Меги

[Jina]

Колкото до плакането-аз се скъсах да рева,но не от болка ... то и аз не знам защо.Може би защото бях сама в София,в болница...нооо да позволено ни е 
И на мен ми я правиха в Александровска,без упоика,поносимо е,не е кой знае колко страшно.Но ако те боли до ден два ще ти е минало 
Хайде успех и усмивки 

[tedi]

Здравей Смърфи, колкото и да те обеждавам че няма нищо страшно, едва ли ще повярваш на 100%, както когато аз влизах за биопсията и всички ми казваха как бързо ще мине и няма да усетя нищо. А след като ме приеха само ходех след престилката на Антонов или някоя сестра и исках пълна упойка, защото съм гледала как се извършват биопсии в сериала д-р Хаус примерно. Естествено всички ми се изсмяха, и на следващия ден ми я направиха а аз виках повече от шубе от колкото от болка, а и самата биопсия трае няколко минутки 5-6. После е малко кофти (поне при мен беше така - не можех да дишам нормално), лежиш два часа за да се уверят, че нямаш вътрешен кръвоизлив и си готова. Аз след тия два часа бях освирепела от глад, защото от притеснение не бях яла няколко дни, станах, облякох се и излезнах да ям. Както казваш от напастта на наркотиците сме се отървали, а една биопсия ли няма да преживееш. Така че момиче горе тиквето и нема да се плашиш Поздрави.

[Smurfieta]

Ама как без упойка са ти я правили, Джина??? нали се слага местна упойка поне? По принцип, когато са ми слагали упойка до сега (на зъболекар и веднъж, когато ми правиха лека операция на клепача) доста си ме боли. Повечето пъти на зъболекар ми слагат две упойки, защото не ме хваща една. Но четох някъде отдавна, че е много вероятно ако употребяваш наркотици (по - специално хероин) да не те ловят упойките много добре. Надявам се вече да не е така при мен, все пак съм спряла преди доста време!? Ще видим как ще стане. Ще се хваля после как съм издържала геройски

[Maryana]

Не се тревожи Смърфи, мисля, че упойката ще ти подейства, все пак си се изчистила от наркотиците. Ако се съмняваш, предупреди доктора, че си бивша наркоманка, но мисля , че няма да се наложи. Стискам ти палци, наистина звучи страшничко тази биопсия, но всичко ще бъде наред, сигурна съм, ще мине и ще замине. Успех с резултата! Поздрави от Мариана Моля те, пиши след това  за резултата!

[Jina]

  Рано сутрин явно спа още 
Биопсията беше  с местна упойка,да. Но явно не е имало голям ефект  ...

[anita]

Джина, не ни шашкай така

Ей, ама да знаете големи сме глезли. Ако знаете и мен какво шубе ме тресе ама ме е срам да си призная 
Колко много неща сме преживяли, че  с това ли няма да се справим

[Jina]

Ей, ама да знаете големи сме глезли. Ако знаете и мен какво шубе ме тресе ама ме е срам да си призная 

И при себе си наблюдавам такова явление-понякога съм такова дете,бъзе ме е и плача,а друг път съм по смела и от рамбо  и нищо не може да ме спре ...
Но трябва да сме силни и сме по силни когато се подкрепяме и имаме близки хора около себе си Пожелавам на всички много вяра и сили .... офф разнежих се   

[Smurfieta]

Няма къде да ходим другаде, ще се справяме. Я другите как са се справили Хора сме с човешки чувства - трябва всичко да си проявим, от страх до голяма смелост
късмет и храброст на всички в борбата със Звяра

[Eli]

Така е, Смърфиетка.

Нищо човешко не ни е чуждо. Като се замисля дори е хубаво човек да дава воля на чувствата си, били те инфантилни, тъжни, сълзливи или еуфорични. Разбира се, важно е и да не се превръщаме в кълба от емоции. Но все пак не сме от желязо. 

А за преборването на вируса - много ясно, че ще бъде преборен!!!

Поздрави,
Ели