Лечение с Интерферон при психични заболявания.

[Petrana]

Здравейте!

Радвам се, че открих този сайт, на който можеш да задаваш въпроси, публикуваш мнения и получиш информация, която може би не би получил и от най-квалифицирани лекари.

Въпросите, които си задавам са малко по-специфични.

Напр:

Може ли човек с диагноза параноидна шизофрения, който трябва да пие лекарства като Абилифай, Акинетон, Солиано, Халоперидол, Антилепсин и др. подобни да провежда в същото време лечение с Интерферон?


Благодаря ви!

[Силвана Лесидренска]

Здравей Петрана,


Доколкото аз знам и съм чела в листовките на Пегасис-а е противопоказно лица с параноя,шизофрения и като цяло подобен тип разстройства да се подлагат на интерфероново лечение, тъй като има данни че интерферона отключва или по-скоро засилва симптоматиката на заболяванията. НО не съм лекар и изказвам субективно мнение;само специалист може категорично да каже има ли опасност или не.

[Petrana]

А по какъв начин се лекуват хора с психични заболявания от хепатити тогава?

Лекарката, която ми предписа Абилифая ми каза, че можело до си провиждам лечение с Интерферон. Мен ме притеснява, че лекарствата за шизофрения са вредни за черния дроб и незнам дали това не обезсмисля лечението за хепатити като цяло.

Извинявайте, че ви безпокоя с такива запитвания, които може-би са доста далеч от въпросите, които се задават останалите в сайта.

[Радослав Русинов]

Здравей Петрана,
това опеделено е въпрос, който трябва да дискутираш с лекар-специалист по хроничните хепатити, както и с психиатъра, запознат със заболяването и как то протича при конкретния човек.
Дори и да се предприеме лечение, то със сигурност ще трябва да протече под строго лекарско наблюдение, именно заради страничните ефекти на интерферона, свързани с депресивните състояния и опитите за самоубийство.
Прилагам един цитат от описанието на Пегасис от страницата на Европейската агенция по лекарствата /EMEA/:

Pegasys, INN - peginterferon alfa-2a
...
Някои хора получават депресия, когато приемат Pegasys самостоятелно или в комбинирано лечение с рибавирин и понякога хората са имали мисли за самоубийство или агресивно поведение (понякога насочено към други хора). Някои пациенти наистина са извършили самоубийство. Непременно потърсете спешна помощ, ако забележите, че ставате потиснати или се появяват мисли за самоубийство, или имате промени в поведението. Може да помолите член от семейството или близък приятел да Ви помогне да следите внимателно за признаци на депресия или за промени в поведението Ви.
...

Поздрави,
Радо

[Радослав Русинов]

А по какъв начин се лекуват хора с психични заболявания от хепатити тогава?

Лекарката, която ми предписа Абилифая ми каза, че можело до си провиждам лечение с Интерферон. Мен ме притеснява, че лекарствата за шизофрения са вредни за черния дроб и незнам дали това не обезсмисля лечението за хепатити като цяло.

Извинявайте, че ви безпокоя с такива запитвания, които може-би са доста далеч от въпросите, които се задават останалите в сайта.

Не, ние не казваме, че не трябва и не може да провеждаш лечение. Но точно заради тези странични ефекти, свързани с депресивните състояния, според мен, трябва да се консултираш по-сериозно с лекари-специалисти, и да бъдеш наблюдавана по време на лечението.
Не е ясно и дали лекарствата, които вземаш няма да влязат в нежелани взаимодействия с интерферона, което също трябва да се обсъди с гастроентеролог. По принцип интерферона не е лекарство специално за черния дроб /то активизира имунната система, за да се бори с вируса/, така че дори и лекарствата, които вземаш, да натоварват черния дроб, може би пак ще трябва да ги пиеш.

Поздрави,
Радо

[Petrana]

Лекарите казват, че мога да провеждам и двете лечения едновременно, но аз съм резервирана към идеята и реших сама да си проуча нещата.
Аз и сега имам мисле за самоубийство, камо ли след лечението?
Дали тук, във форума, има хора с такива мисли, вследствие на Интерферона?

[Vancheto]

Здравей, Петрана!
Аз съм в момента на лечение.Остават ми още 10 инж.
По принцип съм емоционална, но определено със стабилна психика.
Сега може да се каже, че интерф.има някакво влияние на психиката и при мен.Нервна съм, раздразнителна, избухлива.    Поплаквам си.
Хубавото явно е, че това за самоубийството въобще не съм го помисляла.Ако ме чуете да кажа нещо такова, моля ви всички да се изредите и     

Напротив!Много искам да живея, пътувам  , обичам  , да помагам на хората  , да  и 
Мисълта ми беше, че интерф. със сигурност влияе в това отношение и ти едва ли ще се справиш без лекарствата, които вземаш/и строго наблюдение/, но трябва да си дадеш шанс да се излекуваш от ..............хепатит сигурно.
Щом лекарите те съветват да се лекуваш паралелно, направи го. Ние ще ти помагаме  и няма да ти позволим да правиш глупости.
 
Пиши пак как се развиват нещата при теб.Смело, момиче
 

[Petrana]

Аз си мисля, че може и причината за психозите ми да е голямата ми ОГРОМНА самотност. Имам чувството, че съм някаква съществена, голяма личност. Като си сам и няма с кого да общуваш започваш да се сравняваш сам със себе си. Незнам за никое от моите решения дали е правилно или погрешно.
Колебая се. 

[Eli]

Здравей Петрана,

Надявам се, че в лицето на хората от форума, ще успееш да намериш нови приятели и ще се почувстваш по-малко самотна!! Не може да си самотна, след като имаш всички нас, не мислиш ли?!
Тук винаги, когато имаш нужда да споделиш нещо, ще има някой от нас, който да те "изслуша" или да си "поговори" с теб. 

А между другото, искам лично да те поканя на нашата следваща среща гореща /когато и където и да е тя/!!!!!

Сърдечни поздрави,
Ели

[Petrana]

Благодаря за поканата. Но съм доста депресирана личност и на моменти изпадам в тежки състояния. Само ще ви разваля доброто настроение. Няма да се вписвам в компанията. Все съм намръщена и се чувствам много важна и велика. А вие сте някакви добри и усмихнати хора.
 

[Eli]

Здравей Петрана,

Не мисля, че ще ни развалиш настроението! Мисля, че по-скоро, ние ще оправим твоето!!
Чувствай се специално поканена!! 

Поздрави,
Ели

[Силвана Лесидренска]

Споко, ще пием по една безалкохолна биричка и ще ти се оправи настроението. 

А доколкото ,че няма да се впишеш в компанията- на бас,че ще ти докажа противното. Ти само ела 

[Petrana]

Преживях голяма загуба и напоследък много се усамотявам. Имам чувството, че животът ми е празен и няма за какво да живея повече. Боли ме. Какъв е начинът да преодолея болката? Имам чувството, че нищо няма значение в този живот, всичко е безсмислено, всичките ни усилия, опитите да подобрим живота си - нищо няма смисъл, защото животът е една голяма илюзия. И като сложиш безкрайните ми колебания. Затова и никъде не ходя, предпочитам да остана насаме с болката си. Никой не може да ми помогне, затъвам, затъвам, затъвам... така че няма смисъл.

[migle]

Петрана,
 Живота е божи дар.Живота е чудо.И колкото по- скоро го осъзнаеш толкова по - добре.Живота може да бъди прекрасен и ужясен в зависимост от това с какви очи гледаш на него.Всеки в даден момент претърпява някаква загуба и я преживява болезнено.Не се подавай на отчаянието и лошите мисли.Погледни от към светлата страна на нещата.Прави неща, който харесваш и обичаш.Винаги след много лошо идва хубаво.След дълга тъмна и студена нощ изгрява слънще.
За мен живота е магия и едно невероятно пътуване.И ти казвам това сега, когато съм на лечение и в момента изобщо не се чувствам добре.Погледни хората, който пишем в пози форум какви битки водим за да си върнем здравето и да продължим живота си.
Винаги има смисъл да се живее само, че понякога болката и мъката ни са толкова големи, че губим надежда.
Хубав ден и се опитай да избиеш тези мрачни мисли от главата си.

[SN]

Здравей, Петрана!
В живота на човек се случват всякакви гадни неща и в един момент ти идва да кажеш"Защо точно на мен",но за съжаление това е част от битието и сме безсилни пред него. Ако може да бъде утеха за теб, знай че не си единствена във форума претърпяла тежка загуба. Такъв е животът - вечно изпитание! Един ден човек се сблъсква с неизбежното, очаквайки го или не...Времето и работата лекуват най-добре мъката, както и присъствието на приятели. И не се усамотявай, не  потъвай в мислите си,защото  мъката и болката ще те притискат още повече. Вероятно четейки мненията на всички ни си казваш:"Лесно се дават съвети", уверявам те не е така. Самата аз изживявам твърде тежка загуба. Казват, че осъзнаваме какво губим...едва след като го загубим. Явно трябва човек да се движи по ръба за да живее пълноценно. В живота често губим ценни неща! Явно така трябва...това ни калява и ни прави по-силни. В един момент можеш да се обърнеш зад себе си и да откриеш,че не ти е останало нищо .....!
Когато загубим ценното... започваме да търсим друго ценно. Защото около нас е пълно с такива ценни неща, които очакват да си отворим очите за тях. Обаче обикновено сълзите за загубеното ценно ни пречат да видим това, което ни очаква. Няма по-голям враг на човека от отчаянието. И пустия отказ на някои да продължат напред... Най-важното е, че живота си продължава, със или без ценните неща в него...
В такива моменти трябва да открием нещата,които все още ни правят щастливи и да ги превърнем в ценностни, да ги превърнем в нещо,за което си струва да продължиш напред с високо вдигната глава!
От опит ти препоръчвам...не пропилявай времето си, защото живота е миг! Нормално е да искаш да останеш със себе си и с мислите си...да поплачеш...Но след това трябва да намериш сили и да станеш, да продължиш...защото "АКО ПРОЛИВАШ СЪЛЗИ, ЧЕ СЛЪНЦЕТО Е ЗАЛЯЗЛО, НЯМА ДА ВИДИШ КРАСОТАТА НА ЛУНАТА"...   

Снежи