Искам да направя едно съвсем кратко уточнение за разликата между психиатрия, психотерапия и психоанализа, която всеки поначало би трябвало да знае:
-
Психиатрията е дял от медицината, който изучава причините, патогенезата, клиничната картина, протичането, патологичната анатомия, патофизиологията, разпространението, лечението, профилактиката на психиатричните (умствените) заболявания.
Понятието „психиатрия“ се въвежда през 1808 г. от лекаря Johann Christian Reil в Хале. За първи път се преподава през 1811 г. в Лайпциг. Първата психиатрична клиника се основава в Берлин през 1865 г.
Психиатрията, заедно с неврологията, е насочена към медикаментозно лечение на афективни, дезаптационни и невротични разтройства, депресии, невротични състояния, нарушения в съня и храненето, главоболие, панически и други тревожни разстройства, шизофрении, органични психосиндроми, зависимости и др.
-
Психотерапията произлиза от гръцките думи psycho - душа, и terapia - лечение, лечение на душата. Психотерапията е поредица от разговори - психотерапевтът предразполага своя клиент да изрази какво не е наред в душевното му състояние и в отношенията с околните. Разбирането за психотерапия включва желание и мотивация за промяна, при което психологическите методи показват влияние с определена цел в ситуация, дефинирана като терапевтична, а не просто в която и да е ситуация на общуването (приятелски разговори с познат психолог, споделяне с близък, разговор с минувач на улицата и др.) и търсенето на определен, полезен за субекта ефект, търсене на решение върху конкретен проблем и промяна.
Има много психотерапевтични направления в
психологията. Психологията е цяла група от академични, клинични и промишлени дисциплини, занимаващи се с обяснение и предсказване на поведението, мисловните процеси и чувствата на хората. Различните дялове в психологията са насочени към различен тип психични прояви. Психологията също така се отнася до прилагането на придобитото знание/себепознание в различни сфери на човешка активност, включително проблеми от ежедневния човешки живот и лечение на ментални заболявания. А ако не е налице психично заболяване - тя изследва психичните прояви на човека, без непременно да ги класифицира като патологични. Може да е полезна на напълно здрави хора с цел самопознание, намиране на отговори по дадени въпроси, касаещи възприятие, памет, настройка на съзнанието, мислене и др. Като методи често се използват диагностични тестове, хипноза, психоанализа, рисуване, игри и др., подпомагащи разбирането и себереализацията на личността.
-
Психоанализата е утвърдена теоретична система в психологията и психиатрията, която исторически се базира на работата на Зигмунд Фройд. Основен постулат на психоанализата е, че поведението на човека е детерминирано от конфликти между двата пласта в личността: осъзнаваното и неосъзнаваното.
В психоанализата съществуват не една школа и течение, често в противоречие една на друга. Психоаналитикът се придържа към някое от психоаналитичните направления и школи, предлагащи различни конкретни методи за диагностика на психичното състояние. Той е повече с философска нагласа и помага на пациента да разграничи различните пластове в структурата на своята психика - съзнавано, несъзнавано, подсъзнавано, инстинкти и нагони, абстрактно и конкретно и др., за да достигне до отговорите на въпросите, които го вълнуват, както и според това какъв тип човек е - интроверт, естроверт, интуитивен, рационален тип и др.
Това с шизофренията и депресията са сериозни неща и е хубаво да им се обърне внимание:
Лечение на депресията:http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=195Фактори, допринасящи за развитие на шизофренията:http://www.bulsite.com/index.php?option=com_content&task=view&id=76&Itemid=66
Може би в момента като си объркана и изпълнена със страхове, вкл. този от изоставеност, мислиш не съзнателно, а несъзнавано?! Всяка психоза е различна, както различни са хората, но общото е, че психозата е
компенсаторна на съзнаваната нагласа и винаги показва вътрешното състояние на психиката.
Струва ми се, че имаш проблем в множествено число, сведи очакванията си до себе си, в единствено число и вероятно така проблемът с психозата ще отпадне. Не търси във всичко проблем, а решение. За всеки "проблем" може да има много възможни подхода, но решението за нас в конкретната ситуация трябва да се сведе до едно и да се следва. Това е действието, това сме ние, нашите решения и избори, а нашият живот е отражение на вътрешното ни психично състояние.
Каквото не можеш да промениш по-добре остави и променяй последствията, доколкото можеш.
Но ако съумееш да промениш нещо в живота си, дори най-елементарно, в теб ще се задействат други инстинкти или механизми, това ще промени вътрешната ти нагласа, независимо от теб, както и посоката на мислите ти.
Винаги има добър изход, стига човек да го търси!
