Психоза вследствие на лечение с интерферон

[niki85]

Аз пък си решавам проблема с любима музика,но в никакъв случай да нее бавна.Нещо весело и дори щуро и разбирасе си казвам има и по зле и от мен и всичко се оправя.

[Maryana]

Не всеки може да се справи сам с депресивните си състояния. Понякога депресията не спира след ден-два , а трае месеци и дори години. Изпитах го, когато родих второто си дете. Много е тежко и не минава след като се наплачеш. Направо си вцепенен. Моя съвет в случая е, да потърсиш психотерапия. Знам, че е трудно да се нмери специалист в България, но мисля, че това е един добър изход от положението. Ако специалистът е наистина добър психотерапевт ще ти помогне с разговори и евентуално с леки антидепресанти по негова преценка. Ти също трябва да положиш усилия, но това едва ли ще е проблем щом търсиш помощ във форума си направила първата крачка към спасението. От мен УСПЕХ! Дано съветът ми да ти помогне!

[LaSombra]

Тази диагноза след започване на лечението ти я поставиха? Ако е така, то това е реакция на интерферона, а не шизофрения. Както Катя правилно е отбелязала, при шизофренията по начало болният не осъзнава че е болен и не търси помощ.

[katia]

    Каквато и да е причината да ти поставят диагнозата трябва е да има повод да отидеш при психиатър.
    Ако си имала криза трябва да внимаваш да не се повтори, трябва да си наясно какво я е провокирало, за да избегнеш следващия път повторение на ситуацията.
    Дори ако депресията е от интерферон тя пак се отключва от някакво събитие. Ако всичко е наред в живота ти може и да не се отключи никога. Не трябва да оставаш сама и да имаш хора около себе си, които да те познават, разбират и наблюдават, с които да споделяш...
    Опитай се да бъдеш положително настроена, да вярваш в себе си...
    Важното е да не хронифицира... Успех!

[Jina]

Здравейте!
Когато се чувставам подтискнат и аз си имама някои трикчета-гледам повече да говоря или излизам с приятелки,сама се успокоявам като анализирам защо ми е криво и има ли реална причина да се тревожа...и си поплаквам също.Забелязала съм че последно време доста често съм в лошо настроение.Не знам дали се дължи на интерферона или аз се променям,понеже такива настроения са много нетипични за мен.

при шизофренията по начало болният не осъзнава че е болен и не търси помощ.

LaSombra мисля че тука не си напълно прав.Имам близък с диагноза шизофрения-в някой моменти (може би по критични) осъзнава че има нужда от помощ и я търси.И бащата на една приятлка също е с такава диагноза-човека осъзнава че е болен,пие лекарствата които са му предписали и е добре,работи си,комуникира...
Мила Петрана искренно се надявам да се намери някакво решение при теб.Идеята с психиатъра е добра (макар че трябва да имаш и финансова възможност за това).Чела съм книги на Мадлен Алгафари,а също съм и писала на имейла й,мисля че е доста добра.Успех!

[LaSombra]

Jina, писал съм, че "по начало" е така. Разбира се всичко зависи от тежестта на заболяването, лекарствата, моментното състояние и т.н. Човешкият мозък е прекалено сложно нещо, за да може да се каже "това е винаги така." В крайна сметка, една обикновена електрическа печка като се развали не винаги може да се разбере какво й е, а какво остава за най-сложното творение на природата.

[iNNa]

Мила Петрана,ако диагнозата ти е поставена след започване на интерфероните, едва ли е вярна. Защото преди лечението правят задьлжително консултация с психиатьр и ако имаше такава диагноза, нямаше да те допуснат до интерферони. Може би не срещаш достатьчно разбиране от близките си и това задьлбочава сьстоянието ти. А самите интерферони предразполагат кьм депресия. Сложи си телевизор в спалнята и гледаи само забавни предавания. Колкото и да ти е трудно и изморително, работи нещо от време на време. Излизаи и споделяи с приятелки. И непременно се консултираи с лекари. Вземаи антидепресанти по време на лечението. Не допускаи да спрат интерфероните. След като приключиш с тях, всичко ще се оправи. Кураж! Помогни си сама, за да ти помага и БОГ.

[Мери_]

Само да уточня, че Петрана не е започнала интерфероново лечение! Тя се интересува от проблема, за да прецени за себе си дали да предприеме такова лечение или не.

Лекарите казват, че мога да провеждам и двете лечения едновременно, но аз съм резервирана към идеята и реших сама да си проуча нещата.
Аз и сега имам мисле за самоубийство, камо ли след лечението?
Дали тук, във форума, има хора с такива мисли, вследствие на Интерферона?

[Радослав Русинов]

Да, Петрана преди време също се интересуваше за връзката на интерфероновото лечение със засилване на депресивните състояния: http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=828.0
Тук е важно да имаме предвид, че начините с които ние успяваме да се справим с депресивните състояния, може да не проработят в нейния случай. Затова е много важно при едно евентуално лечение с интерферон, тя да бъде наблюдавана постоянно от психиатър, освен от лекуващия я лекар.
Моето мнение си остава както преди - има опасност, и заради това лечението трябва да бъде проведено /и то само ако се налага да бъде проведено/ под постоянно наблюдение на психиатър. А Ники вече разказа за случай на човек, който е бил сериозно повлиян от този страничен ефект, което е доказателство, че при определени хора депресивното състояние може да излезе от контрол.
Специално потърсих в интернет за реален случай на човек извършил самоубийство вследствие на депресивно състояние по време на лечение с интерферон:

Interferon Suicide Posting
Monday, August 28, 2006 7:38 PM

Hello there,

I was unsure how to make a posting on your website in relation to interferon. I am just starting to do some research into this medicine and your websites have been very helpful.

I had a male friend, age 38 whom recently completed a 6 month course of Interferon for the treatment of Hep C. He was looking forward to coming off the medication as he did not like the side effects - depression being one of them. He was then told he needed to do a further 6 months of treatment.

He then went missing for almost 2 weeks until his body was finally washed up. He had committed suicide. This was very out of character. We all knew that he had been down and depressed but had no idea he was low enough to commit suicide.

It was a very tragic and sad end to a young mans life. He has left behind a wife and son.

I can not say for sure if it was this medication that caused this or if there was something else going on. It certainly seems to have coincided with this medication though. After reading all of the posts on your website and the research you have done, I can't say that I would recommend this medication to anyone!!!!!!!!!

Mel M

Не твърдя, че този пост представя наистина реална история /това няма как да бъде проверено/, но ето и цитат от листовката на Pegasys:

Лекарствен продукт - Pegasys
...
При някои пациенти са наблюдавани тежки ефекти от страна на ЦНС, особено депресия, суицидни идеи и опити за самоубийство по време на лечение с Pegasys и дори след преустановяването на терапията, предимно в 6-месечния период на проследяване.
...

След като има регистрирани дори опити за самоубийство, то за мен е въпрос на стил на писане на листовката какво да бъде написано: има регистрирани неуспешни опити за самоубийство, има регистрирани опити за самоубийство, или има регистрирани опити за самоубийство, някои от които са успешни.
След като има опит за самоубийство, в този момент никой не може да гарантира какъв ще е изхода от него.
Все пак, за успокоение, това се отнася само за 1 до 2% от лекуваните пациенти:

Side Effect Management: Depression
...
20% to 30% of patients reported depression as a side effect of peginterferon with ribavirin. Some health care professionals believe that this percentage is significantly higher. The range of depression may be from mild to severe. In clinical trials, 1% to 2% patients reported suicidal thoughts or attempts; 2% stopped treatment prematurely because of depression.
...

Ясно е, че шанса някой от нас наистина да направи опит за самоубийство е много малък, но в случая Петрана дори и без лечение има такива мисли, и заради това трябва да сме внимателни в съветите, които и даваме, защото това директно може да застраши живота и!

Поздрави,
Радо

[LaSombra]

В моята листовка пише "някои пациенти наистина са извършили самоубийство". Това навежда на мисълта, че опитът е бил успешен.

[Радослав Русинов]

Да, и аз имах такива спомени, че съм го чел в листовката на Peg-Intron, но не успях да намеря нещо в прав текст, което да цитирам. Явно в разпечатаните листовки е записано в прав текст.

[Petrana]

Според мен има разлика между това да имаш мисли за самоубийство, защото не ти се живее и си в депресия и това да бъдеш подтикван към самоубийство от въображаеми преследвачи или митични същества, да не виждаш друг изход.
Хората, които са на интерферон имат ли шизофрено-подобни състояния, съпроводени с чувство за преследване, за чуждо въздействие или някакъв психичен дискомфорт, който може да ги подтикне към самоубийство?
Защото аз не искам да се самоубивам, но нещо ме кара, имам чувството, че някой ме е обсебил и ме кара да действам по негова воля, имам чувството, че не съм същия човек, но това е на моменти, когато съм в критично състояние и после ми минава. В такова състояние не винаги мисля за самоубийство, а това е едно от многото ненормални неща, които бих могла да направя.

[Petrana]

май темата ми не е актуална.

[LaSombra]

Петрана, аз лично не страдам от идея за преследване или парафренни симптоми (да чувам гласове, казващи ми какво да направя), но наистина изпадам в депресия понякога. Е, чак до мисли за самоубийство не съм стигал де. Успокоявам се че е от лекарството и не му обръщам внимание.

[katia]

    В психиатрията се приема, че това да имаш мисли за самоубийство е симптом за психотичност, а това да извършиш самоубийство или друга ненормална кризисна проява е проява на психично заболяване. Самоубийството, дори когато е предизвикано от загуба на смисъла на живота не е оправдано! Психиатрите не отдават значение на това дали кризата е предизвикана от Интерферон и др. лекарства или е наследствена предразположеност, а какво точно е и на базата на симптомите поставят диагнозата. (Шизофренията в 90% и повече се предава по наследство, остава за цял живот, овладява се с лекарства, при нея човек не прави разлика между реалните хора, с които общува и тези от "неговия" свят (които за него са също толкова реални): http://www.vbox7.com/play:ae8fd0ec)
    Психичните болести са доста сложни, знае се сравнително малко и в една диагноза се обединяват едни и същи прояви с разнородни симптоми. Не е задължително човек с подобна диагноза да чува гласове, проявите са безбройно много, но хората, които наистина имат шизофрения имат и други, чисто физически симптоми, които липсват при тези с погрешна диагноза. И по това също може да се разбере дали наистина диагнозата е обективна, защото тя е сбъркана в огромен процент от случаите.
    Психолозите се занимават с това да разграничават проявите и отключващите фактори (а не психиатрите) и затова си мисля, че психотерапията може много да помогне на човек в такова състояние, както и на такива, които страдат от депресия.
    Можеш да разгледаш и това, ако искаш:
    http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=psiho&Number=1948360287&page=1&view=collapsed&sb=5