Психоза вследствие на лечение с интерферон

[Силвана Лесидренска]

Petrana,

Постарай се да прочетеш целия форум-знам,че е доста информация, но сама ще успееш да си отговориш на много въпроси.Сигурно във всяка трета тема сме дискутирали за страничните ефекти. Но ако не ти се търси инфо сега, ти отговарям накратко- Интерферона се изхвърля от организма за около 6 м, мисля,че го пишеше и в листовката му;страничните ефекти спират скоро след прекратяване на лечението., но при всеки е строго индивидуално. Принципно човек се възстановява за 2-4 седмици. А по въпроса,че не искаш да се лекуваш понеже си прекалено млада,си решаваш само ти, а не близките ти. По-добре да се лекуваш на младини,за да не страдаш на старини.

Поздрави и се надявам скоро да решиш как да постъпиш! 
  Силвана

[Радослав Русинов]

Лечението с Интерферон натоварва ли допълнително черния дроб?

Като цяло по време на лечението организма е под стрес и това може би донякъде натоварва черния дроб. В същото време интерферона спомага за борбата с вируса, което изключително облекчава черния дроб. Именно и заради това още по време на лечението чернодробните ензими /АЛАТ и АСАТ/ спадат значително и влизат в норма при повечето хора. С две думи, лечението с интерферон не вреди на черния дроб в смисъла, който ти си представяш - подобно на лекарствата, в чийто листовки пише да не се вземат при чернодробни болести.

Знаете ли за колко време интерферонът се изхвърля от организма и колко време след спиране на терапията спират и страничните явления?

Силно изразените странични ефекти намаляват и изчезват почти веднага след спирането на действието на последната инжекция, но за пълното изчистване на интерферона и рибавирина от организма са нужни 6 месеца.

Идеята да се лекувам едновременно и с психотични, и с Интерферон не ми допада особено. Това са страшно много лекарства, а аз съм твърде млада, за да пия лекарства още отсега. Никой от близките ми не ме подкрепя в тази насока, всички са убедени, че съм здрава.

Това, че си млада е предимство и винаги е за предпочитане човек да се лекува, докато е по-млад, защото шанса за излекуване е по-голям, а и вероятността страничните ефекти да са по-поносими е много по-голяма. Грешно е да си мислиш, че защото си млада това значи, че не трябва да се лекуваш. Решението за лечение трябва да се вземе като се прецени сегашното ти състояние и дали вече е започнало увреждането на черния дроб. Трябва да се види и каква е активността на вируса. По този начин ще може да се види реалното ти състояние и да се даде прогноза за това как ще се развие болестта в близките години в твоя конкретен случай.
Това, че близките ти мислят, че не трябва да се лекуваш, само защото им изглеждаш здрава е меко казано смешно. Във форума не спираме да говорим, че проблема на хепатитите е че човек цял живот се чувства добре и се влошава в момента, в който има вече цироза. Чак тогава доста хора научават, че са живяли с хроничен хепатит. И те през цялото време са изглеждали на близките си, а и те самите са се чувствали здрави.

Поздрави,
Радо

[Petrana]

Напоследък не се чувствам добре, и реших да го споделя с вас, понеже няма с кого другиго. Нещо с психиката не съм добре. Пия Респолепс. 

Ремотива не ми подейства, ако някой знае някакво по-безобидно лекарство от този тип да ми каже, моля.
Аз съм на 28г., живея сама. Това е от мен този път. Поздрави;

 

[anita]

Здравей!

Най добре иди на психиатър. Явно по безобидните лекарства няма да ти свършат работа. Не отлагай! Постарай се да общуваш повече с прители. Знам, че когато човек е в депресия не му е до никого, но факта, че търсиш съвет и общуваш с нас означава, че нещата са все още под контрол. Мисли си за хубави, неща, мечтай си. Ако ти е скучно или имаш нужда винаги сме насреща. Ще ти дам за пример Ванчето- въпреки всички несгоди, тя е с невероятно чувство за хумор.

Усмихни се

[katia]

Това, че се чувстваш нестабилна според мен показва, че някой трябва да ти предложи корекция и да провери личностните ти /психични, емоционални, духовни/ насоки. В противен случай при самотния човек с подобно чувство за дискомфорт съществува риск от персонална мегаломания и високомерие. Не искам да кажа, че при теб е така, а само че трябва да потърсиш компетентно мнение от специалист.
Понеже имам известни познания по тези въпроси, но без да те познавам мога само да ти кажа, че Респолепса е от по-старите лекарства и е добре да имаш предвид, че страничните му ефекти се проявяват. Имаш и много други варианти от по-нови генерации медикаменти, но най-добре се насочи където трябва.

[papina]

Здравей,

напиши по-подробно какъв е проблема с психиката ти. Какво те тревожи, депресира и т.н, може би трябва да го изясниш първо за себе си, а не просто да пиеш лекарства.

[Petrana]

по-конкретно - не искам да живея, всичко ми изглежда празно, само за самоубийства мисля.
имам чувството, че ще се хвърля, приисква ми се на моменти много да направя нещо такова.
Искам да уточня, че аз бях малко на лечение с Интерферон - 3 месеца и то много отдавна, а сега не се лекувам с интерферон, а се чудя дали изобщо да се лекувам заради психиката.

[papina]

Значи при теб не е следствие от интерферона, а от разминаване на очакванията ти от живота с действителността. Ако нямаш приятели, с които да говориш, моят съвет е да си намериш психолог. Разговорите помагат.

Успех!:flowers2:

[Радослав Русинов]

Папина, надявам се че си изчела подробно какво е писала Петрана в темата. Тя има проблем и е диагностицирана, за което и е писала точно в тази тема:

Незнам какви лекарства да пия и кое с какво да комбинирам. Объркана съм.
Диагнозата ми е параноидна шизофрения. Дори не знам с тази диагноза какво да правя.

Така, че тя е посетила психолози и психиатри и при тази диагноза не може да се подхожда лекомислено с подобни съвети. За да може Петрана да се справи със състоянието си и с тези натрапчиви мисли е ясно, че има нужда и че може да и помогне психиатър, и т.н.

Поздрави,
Радо

[papina]

Здравей Радо,

прочетох това, което е написала Петрана, и още веднъж я съветвам ако няма с кой да общува в ежедневието си, да потърси професионална помощ, защото освен шизофренията /която трябва да лекува/, тя има нужда от някой с който да споделя проблемите си....като всички нас.

[Радослав Русинов]

Да, съгласен съм с теб. Сигурен съм, че общуването с повече хора, а защо не и идването на някоя на срещите на форума, би могло да и се отрази много добре. Само психиатър или пиене на някакви лекарства няма как да замести нормалната човешка нужда от социализиране.
Надявам се не приемаш мнението ми като критика, но тъй като имаше още няколко мнения, даващи подобни съвети на Петрана, просто искам да уточня да се има предвид, че /поне според мен/ тя първо трябва да получи психилогическа и психиатрична помощ, за да може да разбере как да се справя с положението си, и чак тогава съветите, свързани с промяна в общуването и за социализиране, биха могли да и окажат допълнително положително въздействие. Иначе тези съвети трудно могат да проработят веднага по начина, по който те нормално биха помогнали на всеки от нас.

[duvan]

познавам един човек, който има психични проблеми, но той сякаш живее в друг свят, говори едни такива неща като: Напред към нови победи!, А, вие ли сте на телефона? Аз не съм на това ниво, ни в клин, ни в ръкав...
никой не може да го разбере, камо ли да му бъде приятел...

[katia]

    Да, наистина “светът” на психотичните личности е различен от този на “нормалните” хора и никой не може да ги разбере, защото просто не “живее” в такъв “свят”.
    Но кой е разбран в света изобщо? Кой може да каже, че е “нормален” в това забързано време?
    Критериите са много, както са много хората по земята, затова слагам тези думи в кавички.
    Човек допуска внушения до степен, която той самият позволи!
    Точно поради недостъпността на света на психично болните тези хора отиват при психиатри и терапевти, които познават добре симптомите и в най-голяма степен могат да се доближат до тях - това е процес между двама души, супервизия.
    Диагностицирането не е най-важното, важното е човекът да осъзнае действителните си подбуди и разликата в състояния, които ако са хронични и не може да се пребори с тях поне да може да живее така, че да не се поддава. Често пъти за тези хора техният “свят” е също толкова реален колкото е “реалния” свят. Психотерапията има методики, които служат като мост между съзнаваното и изтласкваното съдържание в човешката психика. Тя показва на субекта събитията, които отключват подобни нагласи и средствата за приспособяване към действителността.
    Често тези хора не могат да мислят както биха мислили ако са “нормални”, те не могат и да контролират действията си, някой друг трябва да поеме отговорност за техния живот. Опитите и нагласите за самоубийство са отклонение при всички случаи и затова не случайно такива случаи с такива хора ги отнасят към психиатричните заведения. Животът е най-висша ценност и дори в особено критични състояния, когато хората нямат надежда за него, те продължават да се борят! Затова има и толкова много дискусии за смисъла на живота, за евтаназията – за и против, за какво ли не, свързано с живота... Просто животът не е нещо, което може да бъде захвърлено с лека ръка!
    Обикновените хора, които не са достатъчно обучени могат да поведат един процес в неправилна посока или да го объркат допълнително. Психично здравият човек може да устои на атаките на подсъзнанието, но при психотична личност може да се стигне до критични /или гранични състояния, които да се повтарят/.
    Така че според мен трябва да се подходи компетентно към проблема.

[chuhoveca]

В началото на лечението, докато свикна бях доста изнервен и избухлив към близките си хора. Имах и мисли за самоубийство, които се явяваха вечерно време. Съжалявам, че не видях темата по-рано, защото написах част от преживяванията си в темата за шофирането. Но искам да споделя, че по-принцип като малък си имах такива проблеми с нерви, избухване.

[cvetna]

petrana,
Психичните заболявания са си заболявания като всички други - няма за какво да се шашкаш, просто потърси специалист! Колкото по-бързо, толкова по-добре. И моята препоръка е да не се довериш само на едно мнение, а да потърсиш поне второ.
Параноидната шизофрения наистина е сериозна диагноза, но първо - може да не е вярна, при цялото ми уважение към лекарите, и второ - това, че е сериозна, не я прави нелечима.

Брат ми има обсесивно-компулсивна психоза - заболяване, за което се смята, че не се лекува и остава за цял живот... Не знам какво се смята, но брат ми намери достатъчно добри специалисти и достатъчно воля и желание в себе си, за да се пребори с болестта - и си живее нормално, прави всичко, което иска, научил се е да се измъква сам от "дупките", а когато не успява - има кой да му помогне! И повярвай ми, ако го видиш, дори и за секунда не би повярвала, че този човек има някакъв проблем 

Така че - събери сили в себе си и действай! Със сигурност е трудно, но резултатите си струват! А и съм убедена, че край теб има хора, на които можеш да разчиташ и които ще те подкрепят - обърни се към тях!

Ако имаш желание мога да ти дам координатите на терапевта, при който ходи брат ми

Всичко ще е наред, просто спри за момент да мислиш за проблема и помисли как да се справиш с него! Успех!