Публикации

661

На лечение съм / И моята битка започна

« -: Февруари 11, 2012, 13:15:37 »

Здравейте приятели,

Вече ще пиша в раздела "На лечение съм"    Първата инжекция Интерферон ми беше поставена вчера предиобед, а вечерта си взех и три таблетки Рибавирин. Днес подължавам по зададената схема. Наистина не било страшно, а аз толкова ревах и се притеснявах. Сега се чувствам малко "разкършена", с леки болки в крайниците, раменете и гърба. Снощи пък изведнъж ми стана студено и нищо не беше в състояние да ме стопли.  Иначе температура не съм вдигала. Това дали е нормално?
Дано всичко да е наред за в бъдеще и да има ефект от лекарствата!

662

Предстои ми лечение / Re: Започвам лечение,а ме е страх!

« -: Февруари 08, 2012, 15:45:09 »

Здравей blueline,

Благодаря за мъжката подкрепа, оценявам я по достойнство. 
Бебо е момченце, което утре ще навърши 7 месеца. Още не ходи, но много се върти  , бърборка нещо, като че ли отделни срички, само че цели думи сякаш още не съм го чула да казва.
Имам и съпруг, дори след около две седмици ще направим една година от сватбата. Той много ми помага, дори си мисля, че сама не си давам сметка колко. Голяма опора е за мен. Благодаря, че ме предупреди за страничните ефекти от гледна точка на проявите на характера. Вече бяхме прочели нещо такова в описанието на лекарствата и сега като напомних на мъжа ми се смяхме, че ще трябва да ми се купува и усмирителна риза, защото летяща метла вече си имам. Мда, аз и сега едвам се търпя на моменти, а пък под въздействието на лекарствата ...    Мисля, че повечето неща идват от напрежението и ще се наложи по-голям самоконтрол и самодисциплина

663

Предстои ми лечение / Re: Започвам лечение,а ме е страх!

« -: Февруари 08, 2012, 11:23:45 »

Благодаря ви, момичета, много сте мили  Благодаря и на създателите на този страхотен сайт, толкова се радвам, че го има 
Възхищавам се на всички, които са преминали през лечението и на тези, които му виждат вече края. Наистина сега ми звучи невероятно, че и аз някой ден ще мога да кажа как са ми останали само няколко инжекции. Тита и Анита - поздравявам ви за успешното лечение /поне това разбирам от статуса и на двете/. Ели13, браво за куража ти и ти пожелавам неусетно да приключиш с лекарствата  и, естествено, отрицателен писиар
Маринка, явно ще се борим заедно срущу общия враг  Стискам ти палци за по-малко неприятни въздействия и победа накрая. 

664

Предстои ми лечение / Re: Започвам лечение,а ме е страх!

« -: Февруари 07, 2012, 16:24:08 »

Аз май малко прекалих.  Орфей, съвсем права си, както и ти, Хепи Би. Аз се извинявам за мърморенето, просто от напрежението ми става малко чоглаво и съм яхнала метлата  Обезателно ще пиша как е минало.
А навън е такава виелица, такъв студ, зимата определено не е най-силният ми сезон.

665

Предстои ми лечение / Re: Започвам лечение,а ме е страх!

« -: Февруари 07, 2012, 15:34:40 »

Хепи Би, ами ти сама беше написала някъде, че Рибиваринът е истински гаден медикамент. И аз като му четох страничните ефекти - уау!! Направо ми се зави свят. А пък в компанията на Интерферона сигурно е още по-прекрасен.  А повишената температура като болестно състояние ли се усеща или просто на човек му става по-топличко? Това с косопада също много ми харесва, но поне разполагам с приятели дето ме успокояват, че "все пак има перуки"... Не че е най-важното, в описанието има още доста "екстри", които биха могли да споходят лекуващия се и да му стъжнят живота. Иначе благодаря на всички вас, които ми давате кураж.   
Дано все пак мъките са за добро и да уморя гадината, макар че нещо се съмнявам, че ще успея от раз.

666

Предстои ми лечение / Започвам лечение,а ме е страх!

« -: Февруари 07, 2012, 13:12:39 »

Здравейте,

В петък ми предстои първата инжекция Pegasys, която ще бъде поставена в болница, а след нея започвам и приема на таблетките Copegus. От година знам, че ще се подлагам на тежко лечение, просто нямаше как да го започна по-рано. Разбрах, че съм болна от хепатит С през февруари 2011, когато бях  бременна в 4 месец.
След раждането през юли започнах да правя необходимите изследвания за генотип (оказа се 1), отново вирусни нива и биопсия. Всичко това отне доста време, но както и да е, лекарствата вече са налице и сега тръпна преди началото. Колкото повече наближава, толкова повече ме обзема ужас от това, което ме очаква и от страшните нежелани реакции по време на лечението. Отказах се да споделям притесненията си с приятели, защото ми се струва, че малко неглижират положението ми и твърдят, че съм песимистка. Затова се обръщам към вас с молба за помощ. Моля ви, кажете ми как да се справя със страховете си и с тежките странични ефекти от лечението! Не знам какво ще стане с тренировките ми, с учението и най-важното, пред което всичко друго бледнее!- дали ще бъда в състояние да полагам грижи за моето синче!