Извън темата > Забавни теми
Вицове и интересни текстове
Радослав Русинов:
Текст, посветен на всички, чието детство е било през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век. Ще разберете защо толкова много ви липсва това време :)
http://venetzia.bloghub.org/2007/04/15
Малко вицове:
--------
На пазара в Ерусалим:
Моше се хвали на Исак какъв хубав часовник си е купил за 50$.Исак се замислил, казал си наум:
"Абе тоя Моше, той е голям търговец, тука има нещо, я да го купя аз от него тоя часовник! Ще му предложа 100$ и той няма да устои"
Речено - сторено, Исак купил часовника, Моше си тръгнал доволен към къщи,обаче по пътя го заглождило: "А бе тоя Исак, цял Ерусалим го знае какъв е, тука има нещо! За по-сигурно още сутринта рано ще го купя обратно този часовник! Ще му предложа 150$ и той няма да устои..."
На другата сутрин Моше бързо-бързо купил часовника срещу 150$, но до вечерта часовника бил отново у Исак срещу 200$... и така няколко дни си го препродавали взаимно, докато една сутрин Моше среща Исак:
- Исак, къде e часовника?
- А-а-а, часовника ли? Няма го вече...Продадах го на един руски турист за 1000$ - отговорил Исак.
- А бе будала, как можа да продадеш за 1000$ бизнес дето ни носеше по 50$ на ден?
------
Закони
1. Закон на Слаус:
Ако вършиш някаква работа прекалено добре, няма да можеш да се отървеш от нея.
2. Закон на Франко за работното място:
Ако харесваш онова, което правиш, вероятно го правиш погрешно.
3. Бюрократичен принцип на Ларсън:
Ако направиш невъзможното, шефът ти просто ще го включи в постоянните ти задължения.
4. Първи капан на гения:
Никой шеф няма да търпи служител, който винаги е прав.
5. Закон на Пъркин:
Потупването по гърба е само на няколко сантиметра от ритника в задника.
6. Закон на Рафъл за бизнеса:
Колкото по-малко работа имат служителите, толкова по-бавно я вършат.
7. Закон на Лемпнър за заетостта:
Ако си тръгнеш от работа по-късно, никой няма да забележи. Тръгнеш ли си по-рано, непременно ще срещнеш шефа си на паркинга.
8. Максима на офиса:
Телефонът никога не звъни, когато нямаш какво да правиш.
9. Закон на Ото:
Винаги се занимаваш с нещо странично, когато шефът се отбие край бюрото ти.
10. Закон на Клайд:
Ако се налага да свършиш нещо и го отлагаш достатъчно дълго, има голяма вероятност някой друг да го направи вместо теб.
11. Правило на Хари:
Когато не знаеш какво да правиш, придай си угрижен вид и върви забързано.
------
В съотношение цена-качество бирата на аванта няма конкуренция.
----
Най-нечестното в живота е как завършва той. Искам да кажа, че животът е труден. Заема по-голямата част от времето ти. И какво получаваш накрая? Смърт. Това какво е, някаква премия ли?
Мисля си, че житейският цикъл трябва да бъде обърнат.
Първо трябва да умреш, за да свършиш тая работа и да се отървеш.
След това отиваш в старчески дом. Оттам те изхвърлят, защото си станал прекалено здрав, взимаш си пенсията и отиваш на работа. Там те посрещат със златен часовник, лимузина, къща с градина, всичкото това в първия работен ден.
Работиш 40 години докато станеш достатъчно млад, за да се радваш на почивката, която започва в университета. Пиеш яко, купонясваш и се готвиш за гимназията.
После отиваш в начално училище, ставаш дете, играеш по цял ден, нямаш никакви отговорности, ставаш малко бебе, влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца плувайки в лукс с централно отопление, спа център, руум сървис при почукване по стената,
... и накрая свършваш като оргазъм!
-----
Гидът се обръща към туристите:
- Ако уважаемите дами за миг замълчат, вие ще чуете величественият грохот на водопада.
-----
Младеж пита момиче:
- Би ли преспала с мен за 100 лева?
- Не.
- Разбери ме, много ми трябват тези пари...
----------
Багер при маневриране закача Мерцедес 600.
От мерцедеса изскача бясна мутра и рязко отваря вратата на багера. Вътре - як бабанка, едвам се събира в кабината.
Багериста: - Какво искаш?
- Аз, такова, ами... трябва ми ключ 19.
- Нямам. Аз до 27 ги завивам с пръсти
Емануил Денков:
--- Цитат ---Текст, посветен на всички, чието детство е било през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век. Ще разберете защо толкова много ви липсва това време :)
http://venetzia.bloghub.org/2007/04/15
--- Край на цитат ---
Аз съм от последния влак на това приятно и безгрижно детство :D понеже съм 83-ти набор първите ми приятни спомени са от 88-89 година. Лимонадата на прах, киселото мляко в бурканчета, плодовото мляко в пликчета, шоколадовите яйца в корекома и колата.... от всичко имаше по един вид ама ми беше безкрайно вкусно. Мога да кажа, че и началото на 90-те не беше много различно. Все още ги нямаше телефоните. Е редяхме се на опашки за олио с купони в ръка (поне в Шумен беше така). Какво ли не правехме, направо побърквахме хората, а сега? Стоят си вкъщи и само интернет и игри. Е и аз прекалявам с интернета понякога, ама съм си изживял страхотно детство....
Иначе някои от вицовете са страшни Радо ;D
Радослав Русинов:
Да, и аз пазя много хубави спомени от моето детство! Нещата, които са ми се случили тогава няма как да се случат на днешното поколение. Сигурен съм, че те са щастливи от този факт :)
Аз /а и всички, изживели детството си по времето на социализма/ пък мисля, че има за какво да съжаляват :)
nevron:
Здравейте!
Първо ще започна с вица и после ще кажа нещо за: "Детство мое реално и вълшебно. Детство мое така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна, яхнал пръчка при тебе да се върна."
Мъж и жена се карат. Семеен скандал.
Накрая мъжът рекъл:
- Ооо, не издържам повече тук. Ще замина някъде, колкото се може по-надалеко.
... и започнал да си събира куфарите.
Жена му го погледала малко и отвърнала:
- Ооо, и на мен ми писна вече от всичко. Чакай ме, идвам с теб.
... и захванала и тя да си събира багажа.
Що се отнася до детството, смятам че всяко едно детство е прекрасно. Мисълта за него носи на порастналия човек, винаги приятни и приказни спомени, които понякога дори му се струват нереални. Разбира се има и деца с кошмарно детство, което се отразява по един или друг начин и на целия им нататъшен живот.
Аз лично имах чудесно и дори чудато детство. Много се радвам при мисълта, че всички тези мигове и преживявания са (били) част от моя живот. Като всяко семейство и в нашето е имало често проблеми, но аз с радост си спомням за онова време. Бих казала, че доста по-приятните ми моменти бяха свързани с родното село на баща ми, което се намира на едни възвишения в югозападна България, близко до границите ни с Македония и Гърция, с превъзходен панорамен изглед към Пирин планина. Там се научих да мечтая, да се замислям по въпроси като: кои сме ние човеците, какви сме и защо сме такива каквито сме, какъв е смисъла на нашето съществуване, защо сме тук, защо живеем и умираме, защо мислим и чувстваме, какво точно значение носи тази или онази дума и пр. Природата като цяло, опитите да вникне в същината и, карат човека да бъде по-добър и благороден, по-спокоен и уравновесен, по-мъдар. Това си мисля аз де!
Лошо е, че в днешно време децата губят връзката с натуралната природа. Тя би ги научила на много неща. Повечето добри. Подкрепям мнението, че селото обоготворява, а градът занемарява човешкия дух и същност.
Стига толкоз философстване. Въпреки, че всеки, който има своя теория за нещата от живота, е сам по себе си философ.
До скоро!
П.П. И никога не позволявайте да загубите детето в себе си. Мечтайте!
Valentin Maneff:
Здравейте!Едно вицче и от мен:
Кара си човечец ладичката и на едно кръстовище до него спира Майбах.Отваря нашия прозорчето/на ладичката/ и пита:"Е,как е ,как е,върви ли колата?""Върви,защо питаш?"-отговорил шофьорът на Майбаха."Абе нещо не ги карат много,много,та затова питам".
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия