Здравейте,
искам да споделя опита си с поставянето на имуноглобулин в Тина Киркова в София. Сега като прегледах темите, не мога да повярвам, че не съм проверила по-сериозно как стоят нещата в тази болница. Както и да е...
На 27.11 родих дъщеричката си в Тина Киркова. Причината да се насоча към тази болница беше, че исках максимално естествено раждане, с минимална намеса на медицинския персонал (т.е. без индуциране с окситоцин, без упойка, без епизиотомия и т.н.). Затова с таткото се насочихме към раждане във вана. Свързах се с д-р Панова, казах й за хроничния си хепатит Б и за това, че имаме допълнителна ваксина, която трябва да бъде поставена. За поставянето на имуноглобулина имах становище от проф. Антонов и пълната документация за медикамента от фирмата вносител за България. Д-р. Панова ме увери, че няма проблем и че само трябва да занесем ваксината в деня на раждането. И така щастливи с таткото си зачакахме.
След като родих предоставих документацията за медикамента на акушерката си и тя ги предаде в неонатологията на Тина Киркова. И от там се почна цирка. След 2 часа дойде педиатър и каза, че не могат да поставят глобулина. Попитаха ме, дали съм нясно с риска за бебето, че може да получи анафилактичен шок, знаелала ли съм, че медикамента се поставя венозно и т.н. Естествено комбинирано с доза глупости от сорта на това, че нямало нужда, че бебето не можело да се зарази, че съм му предала антитела и т.н. Естествено с таткото се побъркахме и започнахме да обясняваме, че поставянето на този медикамент е бил един от критерийте да изберем тази болница и че е безумно да ни поставят пред свършен факт, след като предаврително сме получили уверение за поставянето му, а същевременно срокът, в който има смисъл да се постави е 48 часа и той вече тече. Свързах се с проф. Антонов, защото имах нужда от съвет ( тук и в скоби и извън тях, мога да кажа че този лекар е най-невероятния на света, говорих няколко пъти с него и той направи всичко възможно да ме успокои). Обясних му ситуацията, естествено той беше крайно възмутен от некомпетентността на педиатрите в Тина Киркова. Тъй като в 6тия месец бях с вирусен товар около 100 000 копия, ми каза че няма голяма опасност за бебето, но разбира се не може да ми гарантира 100 процента. Глобулина трябваше да се постави най-късно до 48мия час след раждането, след това нямаше смисъл. Смисълът в неговото поставяне е да покрие първите дни до момента, в който бебето си изгради защита от противохепатитната ваксина. Това щеше да ми позволи и спокойно да кърмя бебката. След многократни разправии с педиатрите, те са се свързали с Специализираната педиатрична клиника и от там са им казали, че могат да приемат бебето и да влеят имуноглобулина. Беше тежко решение, тъй като съзнавахме колко е важно да прекараме първите си часове неотлъчно до бебето (затова и бяхме тръгнали по пътя на естественото раждане) и същевременно осъзнавахме макар и минималния риск да съм я заразила. Затова решихме първите 24 часа да остане с нас и след това да я преведат в другата болница, където до 48 мия час да и влеят имуноглобулина. Така и стана, с малко изнервяне от страна на неонатологията, които ме увериха че ще ме информират в часа, в който ще тръгнат, за да може таткото да чака в другата болница и да натиска да спазят часа. Но никой не ме информира и когато ми казаха, тя вече беше транспортирана. В крайна сметка с много нерви всички срокове бяха спазени. За съжаление в педиатрията я задържаха 6 дена, за да проследят дали всичко е наред, т.е. не бяхме заедно в първите й дни. Но поне сме спокойни, че е понесла препарата нормално. д-р Влахова от педиатричната клиника беше много мила ни увери, че всичко е наред. Сега ще чакаме 6тия месец, за да видим дали всичко е наред с титъра на антителата.
За да бъда честна, раждането ми беше чудесно, отношението на целия пресонал от чистачките до лекарите в Тина Киркова беше чудесно. Таткото е събрал много думички за цензуриране към неонатологията, аз се радвам, че все пак предложиха вариант и го изпълниха. Изумлението, защо в педиатрично отделение, в което със сигурност често се раждат деца изложени на риск от заразяване с хронично носено от майката заболяване, лекарите са толкова невежи си остава. В крайа сметка, никой не иска от тях да са специалисти по ядрена физика, превенцията на новородените е изцяло в техния ресор.
Положителното в цялата работа е, че д-р Панова (която ме изражда) прояви интерес и любопитство. Въпреки, че в началото ме убеждаваше, че няма никаква опасност да заразя бебето и че нещо съм се объркала, след като с таткото неколкократно обяснихме, че сме чели доста, и че поставянето на имуноглобулин е практика в цяла Европа. Че е необходимо само да чекнеш в гугъл, за да видиш какво се прави по света и то като норма, а не като глезотия, тя явно бше проверила и каза, че ако има следващи случаи с пациентки с моето заболяване, ще уговори вариант предварително, за да са наясно всички какво могат да направят.
Така, че ако някой се е насочил към Тина Киркова да знае, как стоят нещата там. Не съжалявам за начина, по който протече раждането ми, но мисля, че все пак Токуда е най-добрия вариант, в случаи като моя. И си мисля, нещо друго: защо в Педиатричната клиника искаха да проследят детето минимум 5 дена, явно има защо. И как има лекари, в различни болници, които се сългасяват да поставят глобулина, и не правят такова проследяване, т.е. и в двата случая опираме до неинформираност. В единия случай, лекаря не иска да носи отговорност, не е запознат и отказва, в другия не е много запознат, но се навива и поставя медикамента. Както каза проф. Антонов, това е във водещта АГ болница в София, да си представим какво е в по-малките градове в страната.
Това е от мен, стана малко дългичко, но се надявам да има полза за някоя бъдеща мама.
Поздрави!
