Здравейте! Жива съм!!! Няколко месеца се борих.
До март месец усърдно пих Филантус Уринария, но от него (най-вероятно) ми се случиха и по-страшни неща, отколкото с Тенофовира. Наложиха се инжекции с кортикостероиди, от които очаквах вирусният ми товар да скочи до небесата, особено предвид това, че си видях чернодробните ензими (Алат - 599, Асат - 329, ГГТ 82), но изненада - 47500 IU/ml! (през март беше 450000, а преди чая 6 млн.!)
Получавах някакви ужасяващи пристъпи с парене, гадене, изтръпвания, промяна на цветоусещане, дразнеха ме звуци, кашлях и се задушавах, по време на пристъпите не можех и да ходя, заливаха ме едни вълни като че ще припадна, лицето ми беше червено на петна, в общи линии, като с Тенофовира, но още по-разгърнато и брутално. Беше ужас на ужасите!!! Езикът ми все още подут и на зъби, изтръпнат и парещ като при упойка, а преди се плетеше и едва говорех. Алерголозите освен преднизолон и антихистамини, друго не можаха да направят, антихистамин пия и в момента. Търсиха отключено автоимунно заболяване и какво ли още не. Чух различни теории защо ми се случва това. Не мога да изредя дори през колко доктори минах. Едно от тях (на токсиколог от Варна) бе, че стремглавото изтрепване на копията на вируса води до отделяне на голямо количество токсини, които отиват в кръвта. Други набеждават застоялата кръв в ендометриозните яйчници. Посетих и проф. З. Кръстев, който ми написа точка 1 - Да си оправя хормоналния дисбаланс. Като единствен вариант за прием на лекарство по време на бременност посочи Зефикс. Горе-долу мненията се въртят около токсично-алергична реакция, беше заподозрян ангиоедем (при първото изследване това излезе, но го отхвърлиха), набеждаваха кистата в черния дроб като паразитна (и това го отхвърлиха), щитовидна жлеза, какво ли не, даже и туморни маркери ми пускаха.
Докторите се постараха да ме наплашат какъв риск съм поела с тази билка и как можело да завърши фатално. Това го вярвам, защото знам до какво състояние стигнах (макар и много моменти да ми се губят), но и с лекарствата нямаше как. Понеже всичко ми се отрази много зле психически и не можех, а и все още ми е доста трудно, да функционирам като нормален човек, реших да си дам почивка от всичко (след като учасяващите пристъпи преминаха и дано не се връщат повече никога) и да вярвам на версията, че чаят, въпреки че ми даде тези ужасяващи усещания, е задействал нещо в тялото ми, което намалява вируса и че това намаляване ще продължи, въпреки че не го пия от март месец насам (не знам колко е реалистично това мислене, но избрах да вярвам в това на този етап - ако споделите мнение дали това е възможно, ще бъда много радостна).
Не знам дали усещате, но живея с надеждата да ми се размине без лекарства, да смъкна товара някак и да мина "метър", чакайки да излезе окончателно лечение. Обаче професорът малко ме заля със студена вода, като ми каза, че там страничните ефекти ще са още по-брутални, защото аз повече от това нито мога, нито искам да си представя. Честно казано имам чувството, че ще се затрия от опитите да се лекувам и ми е трудно да си простя, че си го причиних. Защото сега заспивам със страх да не се повтори кошмарът. Изгубих си спокойствието и самостоятелността. Побърках си близките. И за какво? И преди имах хепатит, и сега го имам. Имам и алергичен ринит, който сега е в пика си, слабо се повлиява от антихистамините, но въпреки това ги пия, защото не знам как ще съм без тях. Искам да подчертая, че аз имам силна алергия към растения и вероятно към някои билки, така че това, което споделям, се отнася само до мен и по никакъв начин не означава, че не бива да опитвате. Всеки организъм е различен. Ето колко хора пият Тенофовир, а само аз реагирах така. Ако нещо ви хрумва, ще се радвам да го споделите и благодаря!
