112
« -: Януари 18, 2015, 23:51:54 »
Животът ми никога не е бил скучен. Минала съм през много изпитания и, слава Богу, досега съм имала късмета да срещам правилни хора в моменти на нужда, късметът ми да проработи, да намеря правилния път ... изобщо, доволна съм, оцелях.
2008 година, Февруари. След многократни процедури за забременяване, накрая получавам неверояятната възможност да имам свое дете-на 40 години. Бременността ми се следи в Майчин дом Варна-усилено, отговорно, с достатъчно внимание от лекар, акушерка, сестри, лаборантки. Ще си имаме три бебета-радост, ужас-дали ще се справим, колебания и пак радост. Бях подложена на редовни изследвания, при които ми откриват и австралийски антиген. На въпроса ми какво е това-нищо ми няма, някога съм била преболедувала от хепатит и можело да си живея с този антиген.... И аз вярвам-все пак лекари, лаборанти, медицински пресонал от класа. От там нататък усилията се концентрират само в проследяване на бременността. Загубих двете бебета в края на четвъртия месец и износих третото докрай заедно с другите две вътре в мен-интересен медицински случай-да не забрвяме-животът ми никога не е бил скучен. Целта е да оцелеем с бебето, хепатитът изобщо вече не е на дневен ред и не се отчита като потенциален проблем. Когато родих, попитах някакъв прроблем може ли да има за детето-не, бебетата веднага ги ваксинират и тя е в безопасност-друга заблуда у медицински лица, за съжаление. Забравям хепатита.
2011 година, Ноември. Обичам да пия вино-ценя го и му отдвам заслуженото с хедонистична наслада. Никога не съм пила много.След 19 години битка с булимията и моята победа над нея, не злоупотребявам с нищо-нито храна, нито алкохол. Старая се да се храня правилно и да не прекалявам в нищо. Мразя лекарствата и ги приемам като необходимо зло само вв краен случай.
Една вечер получих болки и тежест от ляво под ребрата. След това няколко дни имах зелени изпражнения. След като не намерих разумно обяснение, а и нищо в интернет не ме ориентира, отидох на спешен кабинет-било е почивен ден вероятно. Там ме прегледаха, изследваха (увеличена слезка спомена един сърдит доктор, който ме прегледа набързо и ми се накара или пък ми обясняваше как ми прави услуга, че ме преглежда, защото имал по-важна работа, но тълкуваане или обяснение за сслезката не даде), чудиха се-вероятно жлъчка, но на жлъчката ми нищо и няма. Ами .... не знаят тогава. Изписаха ми пробиотик, мисля и толкова. След време направих връзка между зелените изпражнения и стреса. Оказа се и че има връзка с черния дроб-чистела съм камъни. Продължих да имам оплаквания и да се тревожа, че нещо пропускам. И така 2012 Януари попадам в ДКЦ на Св. Марина Варна при д-р Атанасова (вече доцент). Тя ми каза да оставя оплакванията и да обърнем внимание на този хепатит, за който и споменах. Февруари напрвихме изследвания: HBsAg (+), HBeAg (-), Anti-HBeAb (+), HBcIgM (-), HBctotal (+). Кръвни изследвания и урина без отклонения-никакви. HBV-DNA -1075 IU/ML. Благодарна съм на д-р Атанасова за отношениято, професионализма, човещината-тя е единствения лекар, който седна, разговаря с мен, отговаря на въпросите ми. Оттогава до декември 2014 нито един лекар не разговаря с мен и не отговори адекватно на нито един въпрос пряко свързан със здравето и състоянието ми. И така. Ноември 2012-вирусен товар HBV-DNA -7298 IU/ML-как пък докато го открием, че е таам и той започна да расте! Наскоро разбрах, че подлярът жълт се държи непредсказуемо и прави каквото си иска-веднъж се снижава и без малко да те зарадва, после се изправя в цял ръст и те побърква. Февруари 2013 трябваше да се явя за биопсия, но загубих близка приятелка и не издържах-в деня на погребението се разболях и две седмици не можах да стана от леглото-пропуснах биопсията. На 16 Декември 2013 д-р Иваанова ми напраави биопсия, резултатите получих след Нова година: А2Ф2. Как това нещо тихо и подмолно е работило без да го усетя!
Лечението.
Октомври 2013 започнах с уринотерапия, продължам и досега, но вече с урината на дъщеря ми, тъй като Виреадът не е нещо, което ще ми позволи да практикувам уринотерапия докато го пия. Включих Чанка пиедра (прочетох на сайта на Хепактив за качествата на тази билка), лицетин, пролетно прочиствне на черния дроб, шийтаке, витамин C, таблетки черно грозде, чесън. Винаги съм мислила, че ако ми се случи нещо ткова, първо ще се обърна към източните практики и алтернативната медицина. Наистина се постаарах.
Лекарите. Падна ми се лекарка, която не говореше-нито когато трбва да каже нещо, нито когато я питаш-те си я знаят в отделението, но защо не вземат мерки, не знам. та тя в началото на 2014 с половин уста ме информира-интерферон. Нищо друго-нито защо точно той, нито какъв резултат да очаквам, нито какви са страничните отражения-нищо. Седнах и се разрових в интернет-ужасих се. Снаха ми, която живее в Англия е с висока виремия и предписано лечение с Тенофовир. Намерих наши и чужди източници-тенофовирът минал успешно експерименталния период, не се развива резистентност, много добро средство-това разбрах като пълен лаик. Отивам при неговорещата докторка и казвам-не искам интерферон, дайте алтернатива. тя мълчи, гледа в страни и смънква пак-интерферон. И така няколко пъти. Накрая и казвам-искам тенофовир (Ужас просто! Аз да нареждам на дипломиран лекар какво да ми изписва-страшно е.) тя ми отговаря-ми добре, ще попитаам професора. Влеезе, пита и дойде да ми каже, че можело. Така ми подготвиха документите за Виреад. Протоколът излезе в кря на Април 2014. Аз реших да дам шанс на алтернативното лечение и да видя какво ще дадат първите резултати от изследванията, които правяят на третия месец-2 Септември 2014-HBV-DNA -872 IU/ML. Да, бях щастлива и обнадеждена. Преди това исках да разговарям с лекар, за да помоля да ме водят като експеримент и да не ми отказват изследванията, а аз да не вземам Виреада. Предложих да го дам на хора със закъснели протоколи. Неофициаалнияя отговор бе, че болницаата не се занимава с алтернативна медицина и че категорично не трябва да спирам с Виреада. Резултатите от 12 Декември 2014 HBV-DNA -3375 IU/ML, черен дроб и сслезка-раазмери на горна граница, кръвни изследвания и урина всичко в норма. АСАТ и АЛАТ не споменавам, защото те винаги са били от порядъка на 19 до 22. За времето между дввете изследвания имам един сериозен реемонт вкъщи и прием на Алое вера-сок. Нищо друго не съм прроменяла, но като гледам хепатита, не му трябват много причини да шава накъдето си иска. При ехографсския преглед д-р Иванова не коментира никакви параметри, така и не разбрах какво успя да прегледа-беше притеснена след една кошмарна оперативка, за която дори аз разбрах как е протекла, беше нейн Н-ти пореден час дежурство, беше ми ядосана, че не искам да пия Виреада. Резултатът-тихо и монотонно ме обяви за безотговорна и само това повтаряяше. Каза ми, че имам увеличен черен дроб и слезка, което ме хвърли в ужас (изобщо не съм очаквала подобно нещо) и така и не отговори на нито един въпрос. Изпрати ме да давам кръв и толкова. Мисля, че лечението на пациента включва и разговор. Много пацинти с хроничен хепатит имат нужда от психологичекса помощ. И не говоря, че съм луда, но имах нужда някой да си направи труда за тези няколко години и да ми обясни най-съществените неща. На следващия ден се върнах в отдеелението, намерих д-р Грудева и я помолих за разговор. Благодарна съм и, че ми отдели от времето си и сподели мнението си на лекар, който е видял повече, има опредеелено повече опит от мен с хепатита и ме поуспокои донякъде. Изпитвах ужас от перспективата да пияя Виреад-прочетох нашата листовка и английската. Реших, че трябва да намеря някой, който приема Виреад и може да сподели реални впечатленияя от него. Реших, че трябва да изберя кое ще бъде мой приоритет-да бъда по-дълго до дъщеря си, която сега е на 6 години или да продължа да се праавя на герой и да се опитвам да се боря по моя си начин. Тук е мястото да благодаря затова, че ги има този сайт и този форум. Прочетох историята на Силвана и историята на момичето, което е забременяло и родило докато приема Виреад и на 15 Януари започнах.
В събота пуснахме изследвания и за дъщеря ми (моля се на Бога да не ме поставя и пред такова изпитание). Благодаря на Силвана, че говори с мен и ме окуражи!
Виреад. Засега получавам усещаане, че ми е паднало кръвното, но всъщност при измерване кръвното ми е високо за мен-110/70; 120/70. От време на време ми прилошава (без да ми се повдига) и веднъж почувствах силна умора, но всичко това съм го имала като усещания и преди Виреада. Аз съм изключително емоционална и така реагирам на стреса.
Да добавя. Говорила съм с лекар хирург. Имам 7 операции в живота си и се оказа, че в България няма практика пациентът да се изследва за хепатит преди операция. Коментар на медицинско лице-"медицинските лица сме ваксинирани" и друг "Еее, няма какво да се тревожиш. Хората си живеят с цироза по 20 години" !!!!
Публикации - Таня Митева-Димитрова
Аз имам удивителната способност да материализирам фантазиите за болежките си. Де да беше така и с положителните ми очаквания ....
! Връща ме към духа, който носех в себе си преди да ме обрулят всички ветрове, които ме мятаха насам натам последните години. Явно си имам капацитет на оптимизъм, който май се е поизчерпал. Винаги съм си била нещо хипохондричка, депресантка, шантавела, но като дръпна чертата, все хубави спомени имам и все поводи за благодарност. Преди прощавах по-лесно, сега трябва да полагам големи усилия да бъда "добра". Това също разболява-недоволството, усещането за несправедливост спрямо теб, вечните тръшканици-как аз, как на мен точно. Все си мисля нервите, които потроших последните 6 години или виното са ми напрегнали черния дроб и са му причинили чак такава фиброза. Чувствам се като отровна за самата себе си твар. 
