След всичкия този майтап
да кажа и аз как ми се промени живота.В общи линии моят личен не се е променил чак толкова,в началото бях повечко объркана.
Не знаех нищо за болеста,а и не обясняват мн.нашите скъпи лекари(само че е хроничен...и толкоз),Няма да ти обяснят какво,къде,и как?
Аз сама се добрах случайно,отивам една сутрин и викам в терапията(Варна)..Имам хр.хепатит,и искам лечение,една добра Гастро-др.ме просветна ,и тя горката женица ми вика,имаш ли направление,и 6 месеца назад изследвания
,казвам не,и тя туш.
Ами каде си тръгнало бе момиче,та така при Грудева,и както си му е реда.,по пътя.
А когато го откриха,ме гледаха като прокажена,че и като ми вземаха кръв си викаха(ООО ТЯ Е С ХЕПАТИТ)сякъш съм болна от СПИН-за които хорица също съжелявам,но аз тогава точно така гадно се почувствах.Тогава за пръв път усетих,че това е нещо сериозно.А като влязох в АГ да раждам,само докторът който ангажирах,се държа добре с мен,но то е заради паричките си,,а на стаята ми лепнаха хепатит,не влизай(макар че при мен си влизаха момичетата,и си говорихме много,и се ядосваха с мен как може.Вярно че донякъде е добре да е така,но самият ти се чувстваш сякаш носиш зараза(което не е съвсем така,само по кръвен)
всички го знаем,а на детенцето ми,дори имаше една гадна(която едва се сдържах да не я набия)защото за детето ме болеше,и тя прекали...можело да зарази бебетата с слунката си,било опасен пациент(НАПРАВО щЯХ ДА Я УБИЯ В НЕГО МОМЕНТ)ТАКЪВ СКАНДАЛ ВДИГНАХ,МАХНАХ ЛЕПЕНКАТА,И ДОЙДЕ ДОКТОРЪТ,чЕ МЕ ЗАщИТИ.
Ами общо взето не е мн.приятно,как някои хора се отнасят с нас,но има и компетентни и добри хора,които подхождат с разбиране и внимание.
Поздрави Биби