писмо от РЗОК

[desi]

Дано получиш скоро и дългоочакваното лечение !

[niki]

Спомням си как чаках и аз да стартират програмата. Не след дълго ми се обадиха да си взема протоколите. Мисля че наближава и твоят ред, просто бъди търпелива, доколкото е възможно 
Успех!!!

[migle]

Здравейтена всички.
Надявах се да пишя в тази тема чак когото ми се обадят да ми кажят,че съм одобрена за лечение,но не ми било писано така.
Днес ми се обаждаха от РЗОК да ме известят,че нямам експертно решение.
Първо се шашнах,но това е положението пропуснали са да ми напишат.Така,че си взех билет за София и утре ще съм в Александровска за да се сдобия с този документ.Дано само доцентката,която трябва да ми го издаде да е жива и здрава и да е на работа.

[tedibon]

Успех,дано по-скоро се присъединиш към лекуващите се!И ние днес ходихме да досаждаме в РЗОК ,но нямаше нищо за мъжа ми!А как вярвах ,че днес ще дойде решението за втори курс!Дано до края на седмицата ни зарадват!

[migle]

Това, че няма да е скоро вече не ме тормози толкова.Надявам се поне да е до края на годината.
За мен е важно, че още днес успях да доставя експертното решение в РЗОК.
Голямо тичане беше В.Търново София и обратно.Спавих се и сега не ми е така притеснено.

[Mimeto]

Това което научих аз от разговорът ми с РЗОК е :

писма получават тези, които имат някаква неуредица с документите или им липсват някакви изследвания или изследванията са направени много отдавна и вече не важат.
От февруари 2008 година стартира новата програма и най - вероятно тези, които са си подали документите до края на ноември 2007 година ще бъдат допуснати до лечение...тези които са си подали документите по-късно ще чакат още малко.

Надявам се това да е така.......

[nadia ivanova]

Здравейте
Миглена , надявам се да успееш. Ще ти стискам палци.
Не знам дали ви бях казвала, че чаках 1 година докато ме включиха в програмата. Здравната каса работи по следния принцип: имат определен брой хора , на които отпускат лекарствата. Комися обсъжда всеки месец кои ще са включени в програмата. Младите са с предимство и тъй като аз бях тогава на 39- винаги отпадах. Беше истински ад. Реших да пиша писма на който се сетя- министър на здравеопазване , президент и др. и накрая на комисията им писна от мен и ми отпуснаха лекарствата. Така че мили мои търпение му е майката и за съжаление нахалство . Важното е всичко да е с добър край. Успех на всички.