Себекритичността е хубаво нещо, но не изпитвам грам чувство за вина.
Доволно голяма част от свободното ми време отива в този вид дейности - да не кажа направо цялото.
Постоянно подкрепям хората ни във Фейсбук, по телефона, а и тук - във форума.
За да се поддържат човешки отношения обаче, е нужно елементарно възпитание, дипломатичност и уважение.
Мисля, че всички тук в един момент сме били като гръмнати от новината за хепатит, но не сме си въобразили, че ни се "дължи" съдействие и помощ от околните, а по-скоро сме били благодарни, когато са се отзовали на нуждата ни от съвет.
Така че много моля да се намери баланса и златната среда.
Ще пишем и ще отговаряме, но няма да допусна разни образи да ме прицелват, да ми държат сметка и да ме обиждат.
Много е просто.