3
« -: Май 12, 2011, 20:08:40 »
Здравейте, първо искам да се извиня, че се получи доста дълъг разказ, но ми се иска да споделя с достатъчна пълнота един абсурд, който се случи с мен днес... ще започна с малко предистория.
От известно време със съпругата ми ходим по лекари, защото имаме някакъв проблем и не можем да имаме деца повече от 5г. Аз от близо 15г. знам, че имам варикоцеле, но така и не предприемах нищо до скоро. Мислех си, че това не е проблем, тъй като до колкото знам баща ми и дядо ми също са имали тази разширена вена на скротума (варикоцеле). Както и да е, в крайна сметка направих две консултации с уролог и след назначените ми изследвания-спермограма и за наличието на инфекции ми беше обяснено, че проблема при мен е наличието на въпросното варикоцеле на левия скротум. Искам да отбележа, че още на първия преглед казах на доктора, че имам хроничен хепатит С и в момента чакам протоколите от НЗОК за започване на лечение, като същия заяви, че това не е проблем за провеждането на тази дребна операция и той лично ще я извърши. Всичко вървеше добре, назначена ми беше дата за постъпване в болница, взех си отпуска, като до тогава трябваше да си направя някои изследвания - ПКК, рентгенова снимка на бялия дроб, електрокардиограма и консултация с алерголог. Резултатите от изследванията бяха идеални, като при алергичните маркери се установи реакция към диазепам и лидол, изписа ми два вида лекарства - Ксизал и Фамотидин, които трябваше да приемам 5 дни преди операцията, но като цяло в становището е записано, че кожните тестове с медикаментите необходими за упойката при операцията са отрицателни. На 10.04.2011г. в 09ч. бях във въпросната болница и при първоначално назначените консултации за постъпване - преглед в кабинети по вътрешни болести и анестезия, също информирах за наличието на хепатита ми, поради което анестезиолога ми назначи допълнителни изследвания-АЛАТ, АСАТ и консултация с гастроентеролог. Постъпих в болницата, на другата сутрин ми взеха кръв за посочените чернодробни ензими и за време на кръвосъсирване, като резултатите отново бяха съвсем нормални- ензимит 46 и 26 (не помня точно, кой колко беше). Малко по-късно, около 11ч. отидох за консултация и с гастроентеоролог, който прегледа събраните изследвания до момента и даде заключение, че няма никакъв проблем да ми бъде извършена операцията. И така, вече спокоен, че няма да ме отложат в бъдеще време, до къде щастлив, до къде под напрежение, зачаках другата сутрин и първата в живота ми операция... Часът вече е около 06-06.30. (днес сутринта), става отново щастлив и отново нервен, преминава сутрешната визитация и започвам мъчително да броя минутите... в 09.04ч. влиза медицинската сестра подава ми зелена нощница и ми казва, че е дошъл моя ред. Не мисля много, искам по-бързо да свърши всичко, отивам в операционната, лягам на масата, поставят ми абокат с някаква система и урбазон за алергия, апаратура за следена на пулса и кръвното налягане, вързаха ми ръцете и краката за масата, което ми се стори малко странно, защото предварително ми бяха казали, че упойката ще бъде в гръбначния стълб и няма да чувствам абсолютно нищо от кръста надолу. Реших все пак да попитам какво мислят да правят с упойката и след известно суетене ми беше казано, че операцията ще бъде извършена с местна упойка?!?! Сега вече разбрах защо ме връзват, но отново нищо не казах, просто исках всичко да мине веднъж завинаги... да ама не... при мен дойде анестезиоложката и лекаря, който трябваше да ми направи интервенцията и ми заявиха, че няма да ми направят операцията, тъй като имало риск за тях и за мен. Останах като гръмнат... та аз бях информирал преди постъпването си още за болестта ми, настаниха ме в болницата, направиха ми всички възможни изследвания и консултации, всичко беше абсолютно наред и на операционната маса ми заявяват, че няма да ме оперират... Донесоха ми от 9 кладенеца вода, по-добре било операцията да ми бъде извършена след лечението на хепатита (как разбраха, че ще се излекувам, не знам), от убождане можело да ми стане не знам си какво, някаква жена била изпаднала в шест месечна кома и т.н.... какво убождане им казвам, чернодробна биопсия са ми правили преди два месеца и нищо не ми стана, а те за убождане ми говорят, нямам думи... И така, по живо, по здраво си събрах багажа и си тръгнах доста ядосан от целия този цирк, като малко след това отидох да разговарям с мой роднина, който е анестезиолог от около 20г. Неговото лично мнение беше, че не вижда абсолютно никаква причина, за да не ми бъде извършена тази операция, освен една, но тя няма нищо общо с изследванията, а по-скоро с разрухата на една държава...
Ще се радвам ако някой сподели мнението си относно този казус и изобщо нормално ли е да ми откажат операция, защото съм носител на вируса на хепатит С? Поздрави!
Теми - dreamer
