Хайде да си поговорим....

[irka]

...за това как се справяте с мисълта, че имате хепатит?

Имам предвид как се чувствате психически, не физически!

Знаят ли вашите близки, как реагират? И изобщо с кой сте споделили? Изпитвате ли срам или страх от това да разберат другите? Как ги преодолявате? Страхувате ли се да не заразите околните? Казвате ли като отидете на лекар, зъболекар, козметик /който ходи разбира се  / и пр.

 Ето как е при нас:

Когато разбрахме със съпруга ми бяхме като гръмнати! Не знаехме какво да правим, към кого да се обърнем, как за Бога ни се е случило!?

Първия един месец не казахме на никой, уж за да не ги тревожим. След това казахме на родителите си, които също бяха шокирани. Но те милите така и не знаят точно за какво става въпрос и след първоначалния шок и лекото обяснение от наша страна какво представлява болестта, като че ли се поуспокоиха, че не е толкова страшно.  Сега само отвреме -навреме ни питат какво става с лечението и след като им кажем, че сигурно ще чакаме с години за него, си казват- Е то щом е така сигурно не е толкова опасно! Ние не ги и информираме допълнително!

Освен тях, за болестта ни знаят още двама наши много близки познати и това е! Не, че трябва да го тръбим наляво и надясно де, но като че ли изпитваме срам, че имаме тази болест! Най-осезателно го чувствам, когато ми се наложи да отида на лекар за някаква манипулация и кажа за хепатита! Започват да ме гледат странно, да охкат колко е опасно това, ама как така съм се заразила, да не вземам наркотици и пр. И някак си, ами променя им се отношението! Какви наркотици бе хора, я ме вижте каква съм яка българка след тези две бременности  ! Но както и да е, независимо как се е заразил човек, дали е наркозависим, от преливане на кръв или по случаен начин, има право на адекватна помощ и добро отношение, което не винаги се получава!

Мен ме е страх да отида на козметик например, защото не знам как ще реагира като кажа, а не мога да не кажа, все пак след мен ще седне друг човек и ще го обработват със същите пинсети, ножички и пр.- лесно може да се зарази ако не са стерилизирани правилно, а много от козметичните салони не си дават много зор в тази област за съжеление!
Иначе като отида на лекар, зъболекар или на място което го изисква, винаги предупреждавам, че имам хепатит С. Малко ми става криво, явно не съм свикнала още, като видя как веднага започват да си слагат ръкавиците и да се пазят все едно съм прокажена, но то така си и трябва де!

Всъщност от както разбрахме, като че ли се затворихме. По-малко общуваме с приятелите, по-малко излизаме!

Да не говоря какъв панически страх изпитвам да не заразя децата си! Те непрекъснато падат, нараняват се! Мен ме е страх да ги пипна направо ако имат някъде рана. Или пък ако аз се нараня, порежа и пр. Знам, че не е толкова лесно да се заразят, но факт е, че ние сме заразени а не знаем как е станало! 

Ето затова, аз много приветствам създаването на този форум. Нека тук всеки да споделя каквото му тежи. Да си помагаме и подкрепяме. Да видим, че не сме сами, и че има и други мислещи и чувстващи се като нас!

Дано потребителите станат повече и пишем без притеснения! Е, "под станат повече" нямам предвида да станат повече заразените, а просто да се престрашът повече хора имащи този проблем да пишат!

[Радослав Русинов]

Здрасти, няма как да не се включа и аз в дискусията 
При мен нещата станаха по-подобен начин
Отначало като разбрах за болестта мина много време преди да започна да се притеснявам. Още повече че лекарката, която ми откри хепатита не спираше да ме успокоява и да ми казва, че няма нужда да се бърза и няма страшно. Тогавашната ми приятелка обаче имаше роднина, който има хепатит и започна да ме кара да направя нещо и да започна лечение колкото мога по-бързо.
Тогава започнах да чета повече и колкото повече четях, толкова повече започвах да се притеснявам, още повече че вече имах болестта от 15-16 години. Започнах да се вглеждам все повече в себе си и да търся симптоми и започвах да се превърщам в хипохондрик. След още няколко месеца вече започнах активно да се опитвам да направя нещо реално в тази посока и тогава се сблъсках с 2-3 лекари, които не спираха да цитират тази конвенция и че няма да ме лекуват. Най-фрапиращото изказване беше на един лекар, който имаше доста опит с лечение на хроничен хепатит още преди 1990 година. Той ми каза "ще можеш да се лекуваш едва, когато вече не можеш да ходиш на работа и не можеш да правиш секс". Не искам да коментирам тази реплика, тя е достатъчно показателна.
Знаех и кога най-вероятно беше станало заразяването ми, при едно кръвопреливане при един инцидент, който претърпях през 1989 или 1990 година, не си спомням точно годината. Мислех си за човека, който е дарил кръв, но не мисля че той е виновен, не мога да обвинявам и болницата, просто тогава такива са били времената. Трябваше да приема фактите и да видя какво мога да направя за да се излекувам.
Все още бях решил да не казвам на на никой от близките ми, казах на някои от приятелите си. След това казах и на тогавашните ми шефове, които проявиха изключително разбиране, за което наистина съм и много благодарен. Тогава фактически знаеха само трима човека от екипа, в който работех. Никога не съм говорил прекалено много по темата и гледах да не казвам на всеки.
В момента, в който започнах лечението казах и на баща ми, но реших да спестя това на майка ми и сестра ми, които в този момент бяха в чужбина. Пак с единствената цел да ги предпазя и да не се тревожат прекалено много. Сега в момента и двете вече знаят, а аз мога да кажа че по-скоро сгреших когато реших да пазя в тайна всичко, което ставаше с мен. В момента, в който  реших да им кажа разбрах че съм сгрешил и съжалявам че реших да подходя точно по този начин в този момент. Никоя от тях не се почувства добре, когато разбра че съм лъгал толкова време когато са ме питали дали съм добре и дали всичко е наред. Но се поучих от това.
Когато започнах лечението казах за проблема си и затова че започвам едногодишно лечение на приятелите си и всички мога да кажа проявиха разбиране и ме подкрепяха през цялото време. Благодаря им много!
3 месеца след началото на лечението реших да сменя работата си и тогава не знам защо, репих да спестя това че съм на лечение от хепатит C на работодателите си. Не знам защо, това може би беше също грешно решение в този момент. Започнах работа на новото място и така и не казах на никой какво става с мен, а във вторниците (деня след инжекцията) се опитвах да бъда напълно работоспособен и да не ми личи по никакъв начин външно това, което става с мен. Все още никой в работата не знае, но в близките седмици съм решил да кажа поне на няколко колеги и на шефа ми. Искам просто да мине последното изследване и да съм наясно със състоянието си, и тогава ще се чувствам свободен да говоря. Тогава най-после доста колеги ще разберат защо упорито отказвам да пия какъвто и да е алкохол на всички сбирки и партита във фирмата
Нямам притеснения да кажа на колегите си, но пак бих подбрал на кого да кажа, определено не мисля че трябва човек да парадира с това нещо и да говори само пред хора, които могат да проявят разбиране и пред които може да сподели без притеснява за реакцията им.
Аз лично нямам притеснения за реакцията на хората, гледам да избягвам думи като вирус в повечето случаи и обяснявам че заразяването става само по кръвен път. Мога да кажа, че не съм забелязал промени в поведението на приятелите ми към самия мен.
На предишния си зъболекар му казах, че имам хепатит C и той също прие спокойно новината и ми направи процедурата без да се притеснява. Но съм имал случай, когато при едно взимане на кръв казах на сестрата, че имам хепатит C, тя така се притесни че взе някакви ръкавици и предприе супер сериозни мерки за безопасност, от което наистина ми стана много неприятно.
Как се научих да живея с мисълта за болестта, мисля че пак е индивидуално но аз смятам че човек по никакъв начин не трябва да подчинява мисълта си на това, че има такъв проблем. Мисля, че трябва да го приема спокойно, да се опитва да направи всичко, което може да за да се излекува, да спазва всички препоръки, но в същото време по никакъв начин да не подчинява живота си на болестта. Именно заради това по време на лечението аз продължих да живея по начина, по който живеех и преди. Излизах, срещах се с приятели, ходех на работа и в същото време провеждах лечението и се стараех да спазвам всички препоръки. Костваше ми много усилия, но за мен поне това беше по-правилния подход. Наистина не е лесно да не мислиш за това, че се лекуваш, когато трябва по два пъти на ден да гълташ хапчета и да си биеш инжекции всяка седмица и когато настъпват толкова промени с тялото ти.
Но определено смятам за грешно за това да говориш за проблема си, когато си с приятели или да се оплакваш. Аз не го правя и говоря само, когато някой се поинтересува и ме попита как съм и какво става с лечението. Не мисля, че е правилно човек да променя поведението си спрямо другите и когато той не го прави, останалите също няма да го правят.

Не знам дали хората, които посещават този форум ще станат повече, както казваш, Ирка. Много малко хора които имат хепатит се опитват да търсят информация в интернет и да се интересуват от болестта. Повечето наистина се затварят в себе си, други не ползват интернет, доста пък не са готови да споделят и да говорят по темата. Други пък няма как да научат за форума и да започнат да го посещават. Знам колко много хора имат хепатит, но впечатленията ми са че те не могат да бъдат открити в интернет пространството. Все пак, аз се надявам още хора да открият форума и да решат, че той може да им помогне по някакъв начин 

Поздрави,
Радо

[irka]

Здрасти, няма как да не се включа и аз в дискусията 

Ами така де, може да сме малко, ама поне да си пишем за това което ни интересува! Пък и все се надявам и други да се включат! Затова колкото повече интересни теми, по-добре. Трябва да дадем живот на форумчето!

Наистина ми е много интересно и полезно да ти чета постовете! 

Аз откакто разбрах, непрекъснато си търся информация. Лошото е, че не съм на Ти с езиците и мога да се възползвам само от такава на български език. Всъщност много ми липсваше такъв форум, затова и се радвам, че го има вече и непрекъснато нещо си пиша!

Иначе си вися по други форуми, ама с различна от тази тематика и много ми помагат. 

Надявам се да не ти ставам досадна чак!

Ние свикваме с мисълта, но просто ни трябва явно малко време. Иначе в интерес на истината тъй като не сме почнали още лечение си позволяваме по някой и друг аператив. Не всяка вечер, щото рядко сядаме да вечеряме нормално, но като излезнем някъде! А когато започне лечението, евентуално, разбора се ще спрем с всякакъв алкохол, че дори и биричката! Но така като гледам до година време няма да сме почнали!

Поздрави!

[Stefan]

Тази тема е доста поулярна

Аз лично все още се страхувам да казвам на които и да е, разбира се казах на семеиството ми няколко месеца лед като разбрах, после споделих само с 1-2 много билзки приятели и общо взето оттогава подбирам много внимателно хората на които казвам.
изглежда повечето хора приемат нормално факта. То би трябвало така да си е по принцип, но проблема с лошата слава и непознаването на болестта е по целия свят и навсякаде се опитват да го променят това нещо. като цяло болестта не трябва да променя нищо в начина ни на живот. това е болест без симптоми, която се развива много бавно и не те прави с нищо по различен от  останалите хора.

Имам много познати които са болни, някои се излекуваха други тепарва ще се лекуват, но като цяло всички са недобре информирани, а не ми се говори колко хора има които даже не предполагат че са болни. сигурен съм че в този форум ще има още много юзери (за сажаление).

иначе как се чутвам психически, чесно да ви кажа, не ми е лесно, едва ли на някой му е лесно, но това е положението, просто трябва да се запознаем с нещата колкото се може по добре и да се тарси вазможност за лечение. току що разбрах колко ще ми струва биопсията и ми стана още по лошо


поздрави

Стефан

[ninka]

Когато отидох да раждам и казах ,че съм с хепатит С първия път ме изолираха сама в стая ,вторият обаче ме вкараха в изолатора при най - гнусните циганки на света  Едва издържах то не беше смрад не беше чудо не сте виждали такова нещо .Аз гледам да предпазя хората а те ме взеха за изрод - няма що .Тогава усетих колко е кофти всъщност .Беше ме срам да излизам ,защото носех нощница ,като на циганките и всички ме гледаха особенно .А там срещнах и едно момиче с което учехме заедно .Умрях от срам . Така че понякога по- добре да замълчиш освен ако не познаваш хората много добре .Мъжа ми му отказаха лечение - стоматологична ,защото и той си казва .
пп Не ме разбирайте погрешно относно циганите дори ги съжалих в един момент почувствах колко са презряни но от друга страна ,като видях колко са гнусни си дадох сметка ,че сами си го правят .

[Радослав Русинов]

Здравей Стефане и добре дошъл във форума
Да, определено това че имаш хроничен хепатит може да бъде проблем за околните, тъй като става въпрос за вирус, който човек има в кръвта си.
Но то е същото както и при СПИН, проблема идва главно от незнанието на хората.
Когато хората чуят вирус и това променя отношението им, затова е важно всички твои близки и приятели да знаят малко повече за болестта. Хепатит C не е полово предавана болест и вероятността вируса да се предаде по полов път е под 1%. Това в медицината е изключително малък процент. Заразяването става само по кръвен път.
Аз поне винаги, когато съм казвал на приятели за хепатита съм се опитвал да обяснявам как става заразяването и изобщо да кажа за какво става въпрос. Това е начина да помогнеш на всеки да разбере повече за болестта и съответно да разсее стандартните притеснения, които изникват когато чуе ключовите думи като кръв, хепатит, вирус и т.н. Случвало се е и да казвам на познати, които нямат асоциация на хепатит с вирус, а асоциация на хепатит с обикновения хепатит A и едногодишни диети. Те общо взето нито проявяват сериозен интерес към подробности за болестта, нито пък изглеждат особено притеснени, че аз има казвам че имам хроничен хепатит. Явно незнанието предизвиква два различни типа поведение. Така, че обикновено преценявам докато говоря и просто не споменавам ключовата дума вирус, нито пък за най-сериозните последствия, които може да има. След като не проявяват интерес аз не прекалявам с обясненията. Но мога да кажа, че повечето ми приятели знаят доста за болестта и винаги съм се старал да им разкажа повече и за заразяването и за повече подробности около нея, мисля че това е задължително. Как стоят нещата ако искаш да започнеш връзка, мога да кажа моето мнение без да ангажирам някого с него. Мисля, че ако човек има полово предавана болест като хепатит B или СПИН например, то той е длъжен да каже това на партньора си. Когато има болест като хепатит C например, която не е полово предаван болест, това е въпрос на личен избор. Като минимум всеки е длъжен да използва презерватив или ако е жена да помоли партньора си да използва презерватив. А ако живее с нея е длъжен да и каже за това, че има хепатит. Ако не се ползва презерватив е задължително да каже, тъй като въпреки че вероятността е около 1%, тя съществува. Ако съществува някаква вероятност от заразяване всеки е длъжен да каже, че има хепатит. Например, според мен е задължително да кажеш това на зъболекаря си, както и на всеки лекар, който по някакъв начин ще има допир с кръвта ти.
Но ако говорим за момента на започването на една връзка не мога да кажа кога е правилния момент човек да признае, че има хепатит. Това е въпрос на лична преценка и би могло да стане и след като връзката е започнала, но само ако преди това другия човек не е бил застрашен от заразяване по никакъв начин. От друга страна това, че не си бил напълно искрен в началото на връзката може да бъде и причината за раздяла, така че аз трудно мога да дам рецептата. Всичко зависи от конкретната ситуация и конкретните отношения.
Съжалявам за това, че отношението на момичето към теб се е променило, за мен поне единствения начин да се боря с това е да се опитам да обясня, че хепатита не е опасен за околните а за мен, и че заразяването става единствено и само при директен кръвен контакт.

Поздрави,
Радо

[tanq]

A ina4e kak se 4uvstvam...
E bila sam i po-dobre, no se nadqvam da se opravq, i mislq 4e tova mi pomaga da se preborq s bolestta. Okolo men vsi4ki znaqt- i semeistvoto mi, i kolegite, no nikoi ne se e otdrapnal ot men. Dori naprotiv. Sled kato se varnah v universiteta vsi4kite mi kolegi ve4e znaeha 4e sam bolna ot hep B, no nikoi ne me pritesnqva6e s vaprosi kak sam se zarazila i vsi4ki mnogo mi pomagaha da navaksam, proqviha mnogo golqmo razbirane.
I vse pak drugo si e, ne e kato predi. Osobeno kogato sam si u doma. Strah me e da ne zarazq sestra mi ili maika mi. Neprekasnato im povtarqm da si napravqt vaksini, no te vse otlagat. Dokato se nakanqt az 6te vzema da ozdraveq
Tozi strah go ima i v intimnite mi otno6eniq. Otkakto razbrah 4e sam bolna, vinagi kogato nqkoi proqvi interes kam men, az se pravq na udarena. Biv6iqt mi priqtel oba4e prodaljava da me tarsi i iska da se saberem, vapreki 4e znae za bolestta mi, znae kak se predava i t.n. No ne bih riskuvala da go zarazq, osobeno sled kato vse o6te ima golqma nadejda da se opravq, t.e. kato znam 4e polojenieto nai-veroqtno 6te e vremenno.

[Mimeto]

Виждам, че темата е стара, но май тук мога да споделя това, което ме притеснява....
Родителите ми знаят за проблема, също така и трима приятели. Никой друг.
Нямам и намерение да казвам имайки предвид колко лоши са станали хората напоследък......
Лошото е, че понякога тази мисъл за това, което имам ме кара да плача......и това се случва често напоследък. Хей така изведнъж и почвам да плача. В началото си казвах, че е нормално, все пак това си е шок, но калкото и да се старая.........от тези хора съм, които мислят позитивно и / поне досега / нищо не е в състояние да ги стресне.
Дали и Вие сте минали през този период ?
Благодаря Ви за подкрепата !
Приятен ден - хммммм - току що се изсипа небето върху земята...заваля 

[Емануил Денков]

Здравей, няма проблем че темата е стара за нас новите потребители и можем да пишем тук.

Нямам и намерение да казвам имайки предвид колко лоши са станали хората напоследък......

Думата, която ми идва за повечето хора не е лоши, ама.... като се замисля плюсовете и минусите са на кантар да кажеш дали си болен или не. Аз лично реших да споделя за хепатит В с всички и засега освен някой друг странен поглед не получавам нищо кой знае по-особено. Аз си мисля, че трябва да се споделя с повече хора и така ще се разбият повечето митове и ще се разчупи леда на незнанието и предразсъдъците. Всеки един болен трябва да намери начин да говори и да предизвиква интерес, но не страх или съжаление. Аз лично съм много слаб характер и много трудно успявам да си наложа мнението и затова не съм успявал да предизвикам съжаление ( за което се радвам), но забелязвам че масата хора си мислят, че хепатит В въпреки че е хроничен е нещо безвредно....като диабет може би без инсулина.

Лошото е, че понякога тази мисъл за това, което имам ме кара да плача......и това се случва често напоследък. Хей така изведнъж и почвам да плача. В началото си казвах, че е нормално, все пак това си е шок, но калкото и да се старая.........от тези хора съм, които мислят позитивно и / поне досега / нищо не е в състояние да ги стресне.
Дали и Вие сте минали през този период ?

Ами аз като мъж би трябвало да кажа тоест лъжа че не плача, но понякога не мога да спра някакви пориви в мене. Ставам просто сутрин и ми минават някакви гадни мисли, че никога няма да се излекувам от хепатита(което си е така), че няма да мога да доживея почти сигурно старини и направо усещам как ми се свива сърцето и плача. И аз винаги съм гледал позитивно на нещата....но това понякога не мога да го спра. Спирам като се сетя колко по-големи неучасти има на света. Всеки ги знае няма какво да ги изреждам - просо се радвам че мога да чувам виждам, бягам и да съм пълноценен....
Не се притеснявай, нормално е. Както си писала си нямаш и половинка и така е сигурно още по-тежко. Аз поне си имам и ми помага много, пожелавам на всеки във форума да има такава подкрепа до себе си!

Приятен ден - хммммм - току що се изсипа небето върху земята...заваля

Не знам дали е при вас така, но започнах да се радвам на такива неща, на природата на дъжда, снега...такива дребни работи, които съм ги приемал като даденост.

Поздрави Емо!

[irka]

Tuznata , съвсем нормално е поведението ти, не се притеснявай! Аз изпадах в началото в същите ситуации. Яко се бях депресирала. Особено пък, след като разбрах резултатите от изследванията си и, че не мога да се лекувам! Напълнях с близо 10кг. от депресийката и какво ли още не /слава Богу свалих ги тези кг.вече / Сега малко посвикнах с мисълта и гледам напред. Но на моменти си гледам децата и се чудя, дали ще успея да ги видя порастнали,намерили своето място в живота, омъжени, със собствени деца....А да не говорим за ужаса който изпитвам когато са се наранили и аз ги пипам, или когато аз се нараня, да не ги заразя!

После си казвам, че и без да имам Хепатит С, може много неща да се случат и да не мога да се радвам на  бъдещето! Успокой се! Гледай напред! Направи възможното да се лекуваш и си повтаряй, че въпреки всичко, това действително не е най-страшното в живота, и че имаме голям шанс да се излекуваме и да живеем пълноценно!

Бъди оптимист! Болестта се развива бавно, а през това време ще се откриват все нови и нови лекарства! все някое от тях ще ни помогне!

Поздрави!

[Jina]

Здравей Tuznata!Аз съм пропуснала да ти кажа добре дошла във форума,...тааа "Добре дошла!" 
При мен беше по същия начин-отначало не знаех къде съм,бях направо неадекватна,не знаех от къде съм се заразила...последствие се успокойх и свикнах с мисълта че съм болна.Малко по малко се реших да кажа на 2 приятелки.А сега след 3 години откакто съм болна имам и приятел на когото казах и той също го прие-за което много се радвам
Ти си права за това че има много хора с предрасъдъци дето като им кажеш че иамш хепатит С те гледат като чумава...За това аз се старая да не давам излишна информация на хора които не са ми някакви(да тръгнеш да им обясняваш-кой те разбере,кой не...).
Но е нормално да си поплакваш от време на време.Скоро ходих в София да ми правят биопсия и се  изненадах от себе си защото почти постоянно ми се плачеше и се чудех къде да се скрия да не ме гледат хората че плача.
Но всичко минава.И както ми каза JP-то:"Ти си късметлийка!" защото все пак тази болест е лечима и има големи шансове за напълно излекуване.
Така че горе главата...то и ние тука сме се събрали да си помагаме 

[Valentin Maneff]

Здравейте и добре заварили!Днес ми е първи ден във форума но с интерес следя развитието му и много се радвам,че проблемите така могат да сплотяват хората.Наистина няма място за отчаяние,но все пак сме хора и се поддаваме на емоции.Всички вярваме,че един ден/дано да е по-скоро/,ще се излекуваме от тази коварна болест,а до тогава трябва да си даваме кураж.Всеки да помага кой с каквото може,няма място за отчаяние,гледаме напред и това е!

[kammy]

Виждам, че темата е стара, но май тук мога да споделя това, което ме притеснява....
Родителите ми знаят за проблема, също така и трима приятели. Никой друг.
Нямам и намерение да казвам имайки предвид колко лоши са станали хората напоследък......
Лошото е, че понякога тази мисъл за това, което имам ме кара да плача......и това се случва често напоследък. Хей така изведнъж и почвам да плача. В началото си казвах, че е нормално, все пак това си е шок, но калкото и да се старая.........от тези хора съм, които мислят позитивно и / поне досега / нищо не е в състояние да ги стресне.
Дали и Вие сте минали през този период ?
Благодаря Ви за подкрепата !

Недей така,миличка  Нормално е от време на време да се чувстваш зле и да си поплакваш.Но мисли позитивно.Всеки човек си има по нещо,дали ще е хепатит или някоя друга болест,няма голямо значение.Важното е,че се лекува и шансовете са добри.Този факт,сам по себе си,е достатъчен да се усмихнеш и да гледаш по-ведро на живота .
Късмет и повече оптимизъм

[Радослав Русинов]

Виждам, че темата е стара, но май тук мога да споделя това, което ме притеснява....
Родителите ми знаят за проблема, също така и трима приятели. Никой друг.
Нямам и намерение да казвам имайки предвид колко лоши са станали хората напоследък......
Лошото е, че понякога тази мисъл за това, което имам ме кара да плача......и това се случва често напоследък. Хей така изведнъж и почвам да плача. В началото си казвах, че е нормално, все пак това си е шок, но калкото и да се старая.........от тези хора съм, които мислят позитивно и / поне досега / нищо не е в състояние да ги стресне.
Дали и Вие сте минали през този период ?
Благодаря Ви за подкрепата !
Приятен ден - хммммм - току що се изсипа небето върху земята...заваля 

Здравей и от мен,
И аз мисля, че човек трябва гледа позитивно на всичко, което му се случва!
В момента минаваш през тежък период, и аз имах такива моменти след като научих че съм болен и си съставях какви ли не черни сценарии. Мисля, че всеки минава през такъв период, по-важното е да съумее да го преодолее.
Ти самата казваш, че мислиш позитивно дано всички отговори тук те накарат да погледнеш по-оптимистично на това, което ти се случва и да повярваш, че нещата ще се променят Болестта се развива бавно и до момента, докато тя започне да става опасна за черния ти дроб ще бъдат открити още лекарства и ще бъде напълно лечима, сигурен съм!
А сред хората винаги ще откриваш лоши и недобронамерени, важното е да общуваш и да се обкръжаваш с такива, които те карат да се чувстваш добре

[Stefan]

И аз минах през такъв период и то доста дълаг, защото знам че съм болен от 2000г. а почнах лечение преди 5 месеца. и общо взето през тези седем години имах много такива моменти когато си мислех че всичко е сваршило и няма оправия. минах го този период едва когато се запознах с болестта максимално и си направих всички изследвания. от тогава гледам много по позитивно и разбрах че тази болест не е фатална, а просто се лекува по трудно. В момента се разработват много нови лекарства които да улеснят лечението и подобрят успеваемостта, така че дори и в най лошия случаи пак има шанс. също така хепатит ц специялно не ти пречи в живота което е голям плюс, ако може така да се каже

Поздрави

Стефан