Каква беше първата ви реакция,когато видяхте Ужасяващия "+"....

[Niya]

Днес съм се присетила как реагирах когато за първи път разбрах че имам хеп. ц през 2007
Направих си изследвания и след няколко дена отидох да ги взема и какво да видя: "Дъра-бъра-дъра-бъра...Хеп. ц (+)"      лелеее.... ужас
Попитах лаборантката да ми каже какво е това и тя савсем спокойно и любезно ми каза че това не значи нищо и трябва да се изследвам по-подробно, но тъй като бях непросветена тогава единственото което чувах беше: "Хепатит-Хепатит, Спин-Хепатит, Смърт-Хепатит, Край-Хепатит....ХЕПАТИТ!"       

Ужас, какво нещо е незнанието... 

[anita]

Не си единствената, която си преживяла това. Аз реагирах по почти същия начин. Трябваше ми година за да заживея в мир с хепатита.
Разбира се живота ми коренно се промени и никога няма да бъде същия. Дори и да се излекувам това не се забравя.

[maria laleva]

На мен ми го съобщиха, все едно имам развален зъб - съвсем спокойно и аз седях и гледах като гръмната.
Започнах да задавам въпроси, но отговори нямаше, само препращане от лекар на лекар - уххх колко сълзи изплаках 

Копие на оригиналния пост:

На мен ми го соб6тиха жсе едно имам разжален съб савсем спокоино и аз седях и гледах като гръмната запо4нах да задавам жапроси но отговори няма6е само препра6тане от лекар на лекар уххх колко сълзи изплаках 

Пост, редактиран от модераторите, поради неспазване на правилата за използване на форума!

[Vancheto]

Аз се разхождах в един прекрасен пролетен ден с вече проличаващото ми бременно коремче и реших да отида да си взема изследването от ХЕИ, ей така за да не вървя безцелно в такъв хубав ден.Чувствах се прекрасно, настроението-супер.Най-после живота ми влизаше в някакъв спокоен ритъм, без напрежение в работата, без нескончаеми грижи по болнавото ми и непослушно синче, ами вече е на 10 г. и ще става батко, стига толкова.........
Разделих се с работата и шефовете-семейство Ненормалникови
Свекърва ми се поосвиряса след поредицата от инсулти и вече поне можеше да ходи, бързо се оттърси след смъртта на свекър ми и се готвеше за живота в новото си скромно жилище...... отделяхме я от крилото си 
Бях се решила вече на второ дете, бях щастлива 
В подобен ред на мисли си взех си листчето от жената на гишето и се врътнах да си ходя, без даже да го погледна, когато чух зад гърба си"Непременно го дайте на гинеколожката си, защото единия резултат е положителен"
Направо ме застреля 
Въпреки молбите да ми обясни, каза че това ще го свърши докторката и това е...........
Веднага се изстрелях до докторката 
Та тази докторка ми обясни следното:
"Следи си урината, ако потъмнее ми се обади.Просто си носител.Нищо тревожно."
Въпреки това аз усещах, че не е така.Усещах , че това е много, много лошо 
Пак яхнах метлата и се изстрелях при мъжа ми, който ремонтираше новата "къща " на свекърва ми, не по-малко щастлив от мен че ще я настаняваме там и явно също в много добро настроение.Абе, деня беше супер пролетен 
Казах му за най-новата новинка с обясненията на докторката и той не беше особено обезпокоен.Ако се вярва на докторката, трябваше и аз да се чувствам така, но бях много разтревожена.
Вече не виждах слънцето и не чувах пролетните птичи песни, знаех че отварям една много по-тъжна страница от книгата на живота си, но не знаех че това е цяла глава или по-точно това е основния сюжет до края на книгата.
Затова отидох на планина и после на море и се правех, че не виждам тъмната урина и два месеца след гадната вест от ХЕИ бях в инфекциозно и си изкарах там един месец зад решетките, но гадориите тепърва предстояха 

[Niya]

Vanche, аз също като разбрах беше невероятен слънчев приятен ден (летен) Лабораторията беше в една много красива алея осеяна с дървета, пейки и детски люлки   
Когато излязох от лабораторията  вървях с листа в ръка като гръмната  през прекрасната алея  и не знаех на къде да поема и седнах на една пейка и се обадих на един приятел, който също има Ц и веднага се видяхме и той ми обясни как стоят нещата и малко се поуспокоих     

Това беше деня на големия "+" ...   
Но никога няма да забравя разнородните и противоречащи си чувства у мен провокирани от прекрасното време и алеята  и  ужасната натъжаваща ме новина  ...

[qiqi]

И аз да разкажа Една сутрин станах и реших да си направя безплатни изследвания в ХЕИ,отидох консултирах се с лекарка,попита ме дали имам татуировка и каза-Значи ще ти пуснем и за хепатит Ц,ей така да не се притесняваш,не че бях притеснена,даже не знаех за какво ми говори.Отидох да си взема изследванията същия ден и лекарката ми каза нямаш хетатит Б,спин и австралийски вирус,но трябва да отидеш при гастро,открива се хепатит Ц,погледнах я,взех си листчето и си трагнах по объркана от всякога,в главата ми кънтеше само.А сега какво ще правя???Не вярвах и не исках да вярвам,че съм болна,но висенето по болници и многото листи с изследвания ме накараха да повярвам,всичко се промени и в личен и в делови план.Единственото хубаво след диагнозата е,че разбрах кой държи на мен и ме подкрепя.Пожелавам на вас и на себе си всичко да се подреди и в края на лечението да има само(-).Целувки от мен.

[Unknown93]

Ами аз исках да бъда кръводарител. След като бях дарил кръв ми казаха да се върна след седмица за безплатните изследвания, които ми се полагат.

Денят беше много хубав, чувствах се отлично и бях в настроение. Влизам в болницата, където бях дарявал кръв. Питам една сестра за изследванията. Тя ме помоли да изчакам. Изчаках 5 мин. и тя се върна с листчето. Подава ми го и ми казва, че HCV ми е положителен. В този момент аз започнах да гледам като гръмнат в листа и да се чудя "Какво, за бога?!". Тогава тя ми каза, че тестовете, които те правят давали грешки. Аз си тръгнах от болницата и веднага без да губя време отидох в една частна лаборатория и си пуснах изследвания за всички видове хепатит. Всичко това стана преди обяд. Изследванията щяха да бъдат готови същия ден в 17:00 часа. До тогава не знаех какво става. Искаше ми се да повярвам, че сестрата е права и всичко това е една голяма грешка, но след като отидох и си получих изследванията разбрах, че не е било грешка. И на следващия ден постъпих в болница за 1 седмица за лечение. И т.н. ....