Малко позакъснях с тази тема, ама така е. Като свърши лечението и като те емнат обикновенните ежедневни неща, чак не можеш да им се нарадваш и на обикновенното ежедневие, и на силите ти да ги вършиш.
И така неусетно се изнизаха 3 месеца след последния интерферон който си забих. Ех, спмени.... но не мили.
И така ето ме тук, набързо да споделя как вървят нещата при мен.
Официално мога да закрия вече старата ми тема :
И аз съм вече тукНа самото лечение как премина няма много какво да обяснявам. То е ясно - като в мъгла.
Възстановяването минава за сега с пълна сила. Още на втория месец след края се чувствах нов човек. Енергията ми се завърна, апетита също
, косата почна да расте и спря да пада, не се уморявах вече толкова лесно, спрях да спя непрекъснато, започнах да се усмихвам и по-малко да викам.
По време на лечението свалих 13кг. , накрая вече бях плашеща гледка. Хората които не знаеха през какво преминавам ме питаха постоянно какво става и как съм? Кожата ми се беше сбръчкала, имах големи сенки под очите, бузите ми хлътнали, косата перушинеста - почти я няма, не говорех с никой, не исках да се виждам с хора, абеее - знаете как е накрая. Като чета всеки описва едно и също вече към края на това 48 седмично премеждие.
През първия месец не забелязах особено подобрение. Косата все още падаше на кичури, все още бях нервна и спях непрекъснато. Но вече към средата на втория месец - о-хооо - нещата започнаха да се пооправят. След втория месец косата изведнъж спря да пада /тук е мястото да спомена, че не съм използвала никакви специални шампоани или добавки за нея/ и започна да се сгъстява. Първия път когато видях само десетина косъма на решетката в банята след къпането, не можах да повярвам. Изтичах с решетката в ръка при мъжа ми да му покажа чудото - косата вече не ми пада йееее
Върнах си 7кг от свалените 13кг
Даже вече съм на диета, че започнах да се плаша от темпото с което започнах да качвам кг. Но пък кожата ми една се поопъна - няма бръчки вече, не е толкова суха, има цвят. Накратко - заприличах на нормален човек. Нервите се поуспокоиха, вече се смея и играя с децата си спокойно. Продължавам да ходя на фитнес 3 пъти седмично и се чувствам прекрасно. .
Изследванията след края са ми:
4дни след края 18дни след кр. 45дни след кр.
WBC 2.6 3.3 4.4
PLT /тромбоцити/ 124 176 260
Хемоглобин 97 108 106
Hematocrit 28.5 31.9 31.4
RBC 3.07 3.39 3.45
ALT 12 18
AST 16 19
TSH 4.6
11.47Показателите лека полека се вдигат, даже някои направо попрекалиха с качването. Увеличиха ми дозата на Л-тироксина и след 3 2 месеца съм пак на изследване да видим ще го вкараме ли в норма това TSH или ще продължава да се опъва. Може би и заради него качих толкова бързо килограмите. Обикновенно при мен така става, щом TSH расте и кг. растът с него. Бях на ехограф на щитовидната жлеза - не се видя нищо притеснително, просто трябва да си намеря правилната доза Л-тироксин след лечението. В края на март съм на ехограф на дроба - да видим как ще е след подсилката която му усигорих цели 48 седмици.
Сега чакам и мозъка ми да заработи със старите обороти. Все още съм леко като отвеяна, забравям постоянно, не мога да се концентрирам, ама все тая надежда някаква, че и това ще се оправи.
Като че ли това е за което се сещам за сега.
Искам още веднъж да благодаря на всички за подкрепата, куража и силите които ми давахте по време на лечението. Благодаря ви, че ви има. Ако не беше този форум, щеше да ми е неколкократно по-трудно, особено тук, където освен съпруга ми нямам други близки и познати на които да разчитам за помощ, да споделя с тях и на чието рамо да поплача. Всички тук сте страхотни Хора и правите чудеса с труда който влагате, за да го има това място!
Офф топик:
Елена, не знам как ти е ника за да ти пратя лична бележка, звънни ми по тел. когато можеш. Аз с още отвеяния си мозък си изпрах телефона, че даже и го изсуших в сушилнята и си загубих всички телефонни номера. Включително и твоя!
Поздрави!
