Чернодробна трансплантация: общ прегледАвтор: Liz Highleyman
Дата: 01 март 2011 С годините или десетилетията, хроничната инфекция с вируса на хепатит С (HCV) може да прогресира до тежки чернодробни проблеми, включително цироза и хепатоцелуларен карцином (HCC). Когато черният дроб вече не е в състояние да изпълнява своите жизнени функции, независимо дали поради остра чернодробна недостатъчност или напреднал краен стадий на чернодробно заболяване, трансплантацията може да е единственият избор.
В 30% от случаите най-честата причина за чернодробна трансплантация в САЩ е увреждане на черния дроб, дължащо се на хепатит С. За сравнение, хепатит В е причина за по-малко от 10% от трансплантациите, благодарение до голяма степен на ефективната ваксина. Други причини са алкохолна чернодробна болест и остра чернодробна токсичност (например поради предозиране с парацетамол [ацетаминофен] или отровни гъби).
Напредъкът в хирургичните техники и медикаментозното лечение доведоха до подобряване на резултатите от трансплантирането на черен дроб през последните десетилетия. Днес общата годишна преживяемост е приблизително 90% (в сравнение с около 30% през 1970-те), а петгодишната преживяемост е от 70% до 80%. Но при пациентите с хепатит С, общо взето, резултатът не е така добър, както при хората с направена трансплантация по други причини.
Процедури (методики) за трансплантация на черен дроб Най-често срещаната трансплантационна процедура е ортотопичната чернодробна трансплантация (OLT), при която се отстранява увреденият черен дроб и се заменя с нов (известен като алографт), обикновено от наскоро починал донор, като основните кръвоносни съдове и жлъчни пътища се свързват с новия орган.
За съжаление, предлагането на черен дроб от донори не може да удовлетвори търсенето, което означава, че повечето хора, които се нуждаят от трансплантация, са поставени в списък на чакащите. В Съединените щати черните дробове се разпределят на регионален принцип от Обединената мрежа за обмен на органи [United Network for Organ Sharing (UNOS)].
В 2002 г. UNOS прие система, наречена MELD (Model for End-Stage Liver Disease, модел за краен стадий на чернодробно заболяване) при който се използват три лабораторни проби (тестове) – билирубин, креатинин, и протромбиново време (измерване съсирването на кръвта) – за да се предскаже доколко вероятно е пациентите да умрат. Системата има за цел да се даде приоритет на хората, които най-спешно се нуждаят от нов черен дроб и които все още са достатъчно добре, за да имат полза от трансплантацията, а не на онези, които са чакали най-дълго.
...
Цялата статия може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив:
Чернодробна трансплантация: общ преглед
