Теми

1

Новини и инициативи на сдружението / За хората с хепатит C чакащи влизането на телапревир и боцепревир в България

« -: Март 24, 2013, 19:23:14 »

Здравейте,
Във връзка с това, че Комисията по позитивния лекарствен списък все още не е одобрила лекарствата телапревир и боцепревир, искаме да помолим всички с хепатит C, които имат неуспешно предишно лечение и напреднала фиброза, да пишат в тази тема или на имейла на сдружението.
Компаниите, вносители на лекарствата, отдавна са подали всички необходими документи, но Комисията отказва да разгледа документите и да вземе решение.
Искаме да се ориентираме колко хора чакат за тези препарати и колко важно е за тях възможно най-скоро боцепревир и телапревир да започнат да се заплащат от НЗОК.
Хепасист заедно с ХепАктив са в процес на уточняване на това, какво би могло да се предприеме от наша страна.
За момента ще се изчака да заработи новата Комисия по позитивния лекарствен списък (което ще стане от началото на април), за да видим дали те ще вземат това решение.


Поздрави,
Екипът на ХепАктив

2

Новини и инициативи на сдружението / Национална скринингова кампания за ранно откриване на хроничен хепатит C

« -: Март 06, 2013, 00:26:40 »

Национална скринингова кампания за ранно откриване, диагностика и лечение на хроничен хепатит С

Българско Дружество по Гастроентерология, съвместно със Сдружение за борба с хепатита „ХепАктив“, Национално сдружение за борба с хепатита "Хепасист" и с любезното съдействие на Рош България, организира национална скринингова кампания за хепатит С.
 
Кампанията стартира през месец март и ще продължи до края на 2013 година, като целта и е ранното откриване, диагностика и лечение на хроничен хепатит С.
 
Скрининговата кампанията обхваща множество градове в страната с широко отразяване в печатните и електронни медии.
Изследванията за откриване на хепатит С ще бъдат осъществявани безплатно със скринингови тестове, за направата на които е необходима капка кръв от пръста и 15 минути за отчитане на резултата.
 
Повече информация за кампанията, рисковете от заразяване и местата за изследване:
- Изследвай се!
- Какво е хепатит?

3

Новини за Хепатит A, B и C в Интернет и другите медии / 36-годишна жена, починала в Пловдив, стана донор на трима души

« -: Януари 11, 2013, 08:50:07 »

36-годишна жена, починала в Пловдив, стана донор на трима души

Един от спасените получи черен дроб за втори път след неуспешна първа трансплантация

Дата: 10.01.2013

Уникална операция във Военномедицинска академия в София. За първи път у нас екип от лекари направи ретрансплантация на черен дроб.

На 30-годишен мъж от Сливен е направено повторно присаждане на черен дроб заради възникнали усложнения и тежък кръвоизлив след първата му операция. Тя е била преди половин година.

Това е и първата донорска ситуация за 2013 година, при която 36-годишна жена, починала в пловдивска болница, стана донор на трима души и спаси живота им. В правителствена болница до края на деня ще бъдат направени и бъбречни трансплантации на двама души.

„Тук може би е мястото да благодаря на близките на този донор за този високохуманен акт, с който успяха да спасят живота на това момче и да имаме възможността да сменим болния дроб със здрав и да дадем още един шанс на това момче да живее, защото все пак той е на 30 години”, коментира професор Никола Владов.

Източник: btvnews.bg

Цялата новина, както и репортаж, можете да откриете тук: 36-годишна жена, починала в Пловдив, стана донор на трима души

4

Терминология, статии и обща информация за болестта / Насоки на EASL за добра клинична практика: Управление на HBV инфекцията - 2012

« -: Януари 07, 2013, 00:22:55 »

Насоки на EASL за добра клинична практика: Управление на хроничната инфекция с вируса на хепатит В
 
Европейска асоциация за изучаване на черния дроб (EASL)

Дата: април 2012
 
Източник: EASL Revised Clinical Practice Guidelines on the Management of Chronic Hepatitis B (April 2012)


Увод
 
Нашето разбиране за естествената история на инфекцията с вируса на хепатит В (НВV) и потенциала за лечение на заболяването в резултат на нея се подобрява непрекъснато. След изготвянето на предишните Насоки на EASL за добра клинична практика (GCPs) през 2008 г. и публикуването им през 2009 г. бяха събрани нови данни [1]. Целта на този труд е да се актуализират препоръките за оптимално управление на хроничната НВV инфекция. Добрата клинична практика (GCPs) не се занимава подробно с превенцията, включително ваксинирането. Освен това, въпреки нарасналия обем от знания, все още съществуват области на несигурност и следователно лекарите, пациентите и обществените здравни власти трябва да продължават да правят своя избор на базата на появяващите се нови факти.
 
Контекст
 
Епидемиология и бреме за общественото здравеопазване
 
Около една трета от населението на света е със серологични данни за минала или настояща инфекция с НВV, а 350-400 милиона души са хронични носители на повърхностен антиген на НВV (HBsAg). Спектърът на заболяване и естествената история на хроничната НВV инфекция са разнообразни и променливи, като се започне от неактивен статус на носителя и се стигне до прогресивен хроничен хепатит В [Chronic Hepatitis B (СНВ)], който може да се развие в цироза и хепатоцелуларен карцином [Hepatocellular Carcinoma (НСС)] [2–4]. Крайна фаза на чернодробно заболяване или хепатоцелуларен карцином, свързани с НВV,  са отговорни за над 0.5-1 милион смъртни случаи годишно и в момента представляват 5-10% от случаите на чернодробна трансплантация [5–8]. Фактори, свързани с приемника и вируса, както и коинфекция с други вируси, по-специално вируса на хепатит С (НСV), вируса на хепатит D (HDV) или човешкия имунодефицитен вирус (НІV), заедно с други съпътстващи заболявания, включително злоупотреба с алкохол и затлъстяване, може да повлияят на естествения ход на инфекцията с НВV, както и на ефикасността на антивирусните стратегии [2–8]. СНВ може да се прояви или като HBeAg (“е”антиген на хепатит В)-положителен или като HBeAg-отрицателен хроничен хепатит. Разпространението на HBeAg-отрицателната форма на болестта нараства през последното десетилетие в резултат на стареенето на заразеното с НВV население и превеса на специфични НВV генотипове и представлява по-голяма част от случаите в много региони, включително и в Европа [4,9,10]. Заболеваемостта и смъртността при СНВ са свързани с устойчивостта на вирусната репликация и развитието на цироза и/или хепатоцелуларен карцином (НСС). Надлъжни проучвания на нелекувани пациенти с хроничен хепатит В показват, че след диагностициране 5-годишната кумулативна честота на развиване на цироза варира от 8% до 20%. Петгодишната кумулативна честота на чернодробна декомпенсация е приблизително 20% за нелекувани пациенти с компенсирана цироза [2–4,11–13]. Прогнозата за нелекуваните пациенти с декомпенсирана цироза е лоша, с 14–35% вероятност за преживяемост на 5-тата година [2–4,12]. В световен мащаб честотата на НСС се е увеличила, което се дължи предимно на упорити НВV и/или НСV инфекции; в момента той е петият най-разпространен вид рак, което представлява около 5% от всички ракови заболявания. Годишната честота на НСС, свързан с НВV, е висока при пациентите с хроничен хепатит В, като варира от 2% до 5% при установена цироза [13]. Изглежда, обаче, че честотата на НВV-свързания НСС се променя в зависимост от географското разположение и корелира с основната фаза на чернодробното заболяване и вероятно с излагането на въздействие (експозиция) на свойствени за околната среда канцерогени като афлатоксин. Движението на населението и миграцията понастоящем променят разпространението и честотата на заболяването в няколко ниско ендемични страни в Европа и извън нея. На здравеопазването ще са необходими съществени ресурси за да контролира това бреме на заболяването в световен мащаб.
...


Цялата статия може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: Насоки на EASL за добра клинична практика: Управление на хроничната инфекция с вируса на хепатит В



Можете да свалите статията и във вид на pdf файл оттук: www.hepactive.org/sites/default/files/pdf/EASL_Clinical_Practice_Guidelines-Management_of_HBV_Infection_2012_BG.pdf

5

Новини за Хепатит A, B и C в Интернет и другите медии / HBV Journal – ноември 2012

« -: Януари 07, 2013, 00:13:51 »

HBV Journal – ноември 2012


Автор: Christine Kukka
Дата: 01 ноември 2012
 

Хепатит B е съпътствал хората от Африка преди 33,600 години

На колко години е вирусът на хепатит B? Кога за първи път е заразил хората? Откъде произхожда?

Изследователи от Атинския университет са сравнили времевата скала на човешката миграция от Африка с еволюцията и разпространението на вируса на хепатит В (HBV) и различните му щамове (генотипове) и стигат до заключението, че вирусът за първи път е заразил хора преди около 33,600 години в Африка, а след това ги е следвал по време на миграцията им по целия свят.

"Нашето изследване предоставя за първи път приблизителен график на епидемията на НВV, който тясно съвпада с датите на човешките разселвания, което подкрепя хипотезата, че НВV е нараствал и мигрирал заедно с мигриращите човешки популации за последните 40,000 години," заключават изследователите в октомврийския брой на Hepatology.

Всеки един генотип (щам) на HBV се среща в различен регион на света, а подгенотиповете му също се откриват в определени географски области.

Изследователи са взели проби на НВV в коренното население по света с надеждата да документират НВV, който може да е мигрирал от Африка, а след това да е еволюирал на място в продължение на хиляди години.

Те изследвали генотиповете и подгенотиповете на австралийските аборигени (които имат генотип С), американските индианци в Южна Америка (генотип F), американските индианци в Централна и Северна Америка (генотип H). Те предполагат "...много старо внасяне в Северна и Южна Америка на щамовете (на генотип) G/H на предците, което със сигурност е станало преди европейската колонизация."

HBV от изолирани групи хора, включително арктическите коренни жители на Канада (т.н. първи народи) (генотип B6), както и тези в Папуа, Индонезия и Тихоокеанските острови (разнообразни подгенотипове на С), формират различни (специални) щамове в резултат от различните вълни на човешка миграция.

Генотип C, предполагат изследователите, се появява в най-първите мигрирали от Африка групи, включително аборигените. За да проверят тази хипотеза за бавна вирусна еволюция, учените изследвали молекулярния строеж на НВV ДНК, извлечена от корейска мумия, датираща от 16-ти век.

Генотипът на мумията е С, който може да произхожда от Австралия и да си е пробил път през Азия с мигриращи хора, "което потвърждава, че HBV е бавно еволюиращ патоген и че неговите генотипове и подгенотипове са били оформени дълго преди 16-ти век."

Генотип A, който е възникнал първоначално в Африка (и може да бъде намерен сред хаитяните, чиито предци са били транспортирани там като роби от Африка преди повече от 300 години), също е пътувал с хората на север до Европа преди около 5,000 години, за което свидетелстват различните подтипове на НВV генотип А в Европа.

Изследователите предполагат, че хуманоидите, които са мигрирали от Африка, носейки вируса, са оставили там хомо сапиенс, които са измрели или са били заменени от по-скорошни експанзии на заселници и затова сега в Африка се среща само една подгрупа на НВV генотип А.

Ако HBV заразява хората от толкова дълго време, то защо симптомите му на увреждане на черния дроб са останали незабелязани и до голяма степен недокументирани в продължение на векове?

Защото, пишат учените, на вируса са му необходими от около 40 до 60 години, за да доведе до забележимо увреждане на черния дроб и до смърт при хората. До преди около 150 години средната продължителност на човешкия живот е била по-малко от 40 години.

Изненадващо откритие: лекарство за диабет предпазва от рак на черния дроб

Две отделни проучвания, представени на Седмицата на заболяванията на храносмилателната система, 2012 показват, че широко разпространеното лекарство за диабет - метформин, притежава едно неочаквано качество - предотвратява рака на черния дроб.

Предишни изследвания показаха, че метформинът, който помага на клетките да абсорбират инсулин, може да предотврати няколко вида рак, а в едно проучване е довел до забавяне развитието на чернодробния тумор при мишки с химически предизвикани тумори на черния дроб.

При хората с диабет рискът от развитие на рак на черния дроб е 2.5 пъти по-висок. Тайванското проучване, представено на конференцията, сравнява процентите на чернодробен рак при диабетици, приемащи метформин, и такива, които не вземат това лекарство. Тези, които не са взимали метформин, са със значително по-висок риск от рак на черния дроб отколкото хората, които го приемат редовно.

За всяка година на употреба на метформин, пациентите с диабет имат 7% намаление на  рака на черния дроб. Второто проучване на Mayo Clinic, което прави сравнение между пациенти с диабет, приемащи метформин, и тези, които не го употребяват, установява, че лекарството намалява риска от рак на черния дроб с невероятните 60%.

Тези резултати са предварителни и няма да доведат до незабавно предписване на метформин на пациентите с хепатит В и цироза, които са изложени на риск от рак, но в ход са по-големи проучвания, които да проверят тези констатации.

...


Целият обзор може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: HBV Journal – ноември 2012

6

Новини за Хепатит A, B и C в Интернет и другите медии / HCV обзор – ноември 2012

« -: Януари 07, 2013, 00:07:22 »

HCV обзор – ноември 2012


Автор: Lucinda K. Porter
Дата: 1 ноември 2012
 

Статия: Прогнозните ефекти от лечението на НСV инфекцията варират между отделните европейските страни, от Deuffic–Burban S, Deltenre P, Buti M и др.

Източник: Gastroenterology, октомври 2012; т. 143, бр. 4, стр. 974-985

Това изследване оценява разликите в практиките за скрининг и лечение на пациенти с НСV в Белгия, Франция, Германия, Италия, Испания и Обединеното кралство през 2002-2011 г. Изследователите се интересуват от въздействието на НСV лечението (IFN и рибавирин) върху свързаните с НСV цироза и смъртност, както и от влиянието на новите директно действащи антивирусни лекарства (DAAs, или ДДА) в бъдеще.

Заключение: лечението на HCV е намалило случаите на цироза със 7%, а смъртните случаи с 3.4% от 2002 до 2011 г. Научната екстраполация предвижда, че напредъкът в антивирусната терапия, използваща ДДА, заедно с подобрено скриниране за идентифициране на пациенти с НСV, ще доведе до още по-голям брой от наблюдаваните за периода 2002 - 2011 г. 

Редакционен коментар: въпреки че проучването е европейско, то отразява и ситуацията в САЩ. С новите препоръки на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) за еднократно скриниране на всички лица, родени между 1945 и 1965 г., подобрените изследвания и лечения с по-висок процент на ефикасност, ще видим разлика в заболеваемостта и смъртността при условие, че продължим да се движим напред.

Статия: Наднорменото телесно тегло и рискът от първичен рак на черния дроб: актуализиран мета-анализ на перспективни проучвания от Chen Y, Wang X, Wang J, и др.

Източник: European Journal of Cancer, септември 2012; т. 48, бр 14, стр. 2137-2145

Това проучване разглежда научната литература, посветена на връзката между първичния рак на черния дроб и наднорменото телесно тегло, публикувана от 1966 до края на 2011 г. Това са 26 перспективни проучвания и над 25,000 случаи на първичен рак на черния дроб.

Заключение: наднорменото телесно тегло е неоспоримо свързано с повишен риск от първичен рак на черния дроб.

Редакционен коментар: не съм сигурна кое е по-трудно - лечението на хепатит C или отслабването. Обаче, проучванията водят до там, че ние постоянно чуваме - наднорменото тегло увеличава риска от много здравословни проблеми. Тъй като свързаната с НСV цироза увеличава риска от рак на черния дроб, то затлъстяването допринася за този риск.
...


Целият обзор може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: HCV обзор – ноември 2012

7

Новини за Хепатит A, B и C в Интернет и другите медии / Резултати от изцяло пероралната комбинация на Abbott: до 99%

« -: Януари 07, 2013, 00:01:09 »

Резултати от изцяло пероралната комбинация на Abbott: до 99%

Автор: Alan Franciscus, Editor-in-Chief
Дата: 01 ноември 2012

 
На 15 октомври 2012 г., Abbott обяви SVR12 резултатите от проучване фаза 2b на техните три директно действащи антивирусни (DAA, или ДДА) медикамента в комбинация с рибавирин - в тези проучвания не е използван интерферон.

Проучване “Авиатор” (пилотно проучване)

Проучването 2b е предназначено да оцени безопасността и ефикасността на комбинация от 4 лекарства за лечение на НСV генотип 1 при терапевтично-наивни (нелекувани) пациенти и при нулеви респондери (неотговорили) на предходно лечение с пегилиран интерферон и рибавирин - неотговорилите на предходно лечение са група от хора, които е най-малко вероятно да постигнат вирусно излекуване. 
Трите DAA лекарства включват:

• ABT-450* (100 или 200 мг един път дневно (QD))  с ниска доза ритонавир (100 мг QD) за покачване (бустиране) на лекарствените нива в кръвта на ABT-450 -  протеазни инхибитори
• ABT-333 [400 два пъти дневно (BID)] – полимеразен инхибитор
• ABT-267 (25 мг QD) – NS5A инхибитор

*ABT-450 е DAA медикамент на Enanta, разработван съвместно с Abbott.

Рибавиринът е дозиран според телесното тегло. Продължителността на лечението е 8 или 12 седмици.  Най-високи резултати за SVR12 са установени в групата, която е лекувана в продължение на 12 седмици (виж по-долу).

Процентите на SVR 12 варират от 98% до 100% при терапевтично-наивните пациенти и 89 до 100% при нулевите респондери. Резултатите са описани по-долу:

• Терапевтично наивни (нелекувани):  99% (76 от 77 пациенти) - няма вирусни пробиви по време на лечение; SVR12 по подтипове – 1a (98%); 1b (100%)
• Неотговорили на предходно лечение:  (38 от 41 пациенти) – по време на лечение има 3 вирусни пробива; SVR12 по подтипове –1a (89%); 1b (100%)

Забележка:  има 2 нелекувани и един нулев респондер, които или не са намерени, за да бъдат проследени, или пък все още не са стигнали до 12-та седмица от лечението.
...


Цялата новина може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: Резултати от изцяло пероралната комбинация на Abbott: до 99%

8

Новини за Хепатит A, B и C в Интернет и другите медии / Данни от регистър показват, че лекарствата за хепатит В са безопасни по ...

« -: Януари 06, 2013, 23:55:03 »

Данни от регистър показват, че лекарствата за хепатит В изглеждат безопасни по време на бременност

Автор: Liz Highleyman
Дата: 30 октомври 2012

Един анализ на данни от Регистъра на антиретровирусни бременности (Antiretroviral Pregnancy Registry) не открива доказателства използването на лекарства за лечение на хроничен хепатит В от бременни жени [включително ламивудин (Epivir) и тенофовир (Viread)] да е свързано с вродени дефекти, според доклада, публикуван в броя от ноември 2012 г. на Journal of Hepatology.
 
Вирусът на хепатит B (HBV) може да се предаде от майката на детето по време на бременността или раждането. Лечението с антивирусни лекарства може да намали вирусния товар на HBV (и по този начин да се намали риска от предаване) но трябва да се внимава при употребата на лекарства по време на бременност, тъй като някои от тях могат да причинят проблеми, включително вродени аномалии.
 
Робърт Браун от Медицинския център на Колумбийския университет и колегите му са анализирали неонаталните данни за безопасност от Регистъра на антиретровирусни бременности - най-голямата база данни на антивирусни лекарства, използвани за лечение на хепатит В и ХИВ. Ламивудин, сродният медикамент емтрицитабин (Emtriva) и тенофовир са ефикасни срещу двата вируса и често се използват заедно.
 
Авторите на изследването са взели данни за бременни жени,  включени планово в регистъра между 1989 и 2011 г. Най-голям интерес представляват процентите на сериозни вродени дефекти, свързани с експозиция на всички антивирусни средства, отделните категории лекарства, както и специфични лекарства, сравнени с процентите на населението като цяло.
...


Цялата новина може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: Данни от регистър показват, че лекарствата за хепатит В изглеждат безопасни по време на бременност

9

Терминология, статии и обща информация за болестта / Диабет тип 2 и инсулинова резистентност при хора с HCV

« -: Януари 06, 2013, 23:44:40 »

Диабет тип 2 и инсулинова резистентност при хора с HCV


Автор: Liz Highleyman
Дата: 01 ноември 2012

Диабетът е състояние, при което нивата на кръвната захар са прекалено високи. Това може да се случи когато организмът не произвежда достатъчно инсулин или когато клетките не използват правилно инсулина, известно като инсулинова резистентност. Хората с хроничен вирус на хепатит С (HCV) са с повишен риск от инсулинова резистентност и диабет тип 2, но причините за това не са напълно изяснени.

Глюкоза и инсулин

Тялото се нуждае от един вид захар, наречена глюкоза, като гориво, за да си осигури енергия. Когато храната се смила и разгражда, в кръвния поток се освобождава глюкоза. За да могат клетките да използват глюкозата, те се нуждая от един хормон, наречен инсулин, който действа като ключ, който позволява на глюкозата да навлезе в клетките.  Инсулинът се произвежда от бета-клетки, намиращи се в Лангерхансовите острови в панкреаса.

Нивата на кръвната захар се колебаят през деня. Обикновено глюкозата се покачва след ядене, но скоро се връща към по-ниско ниво. Но ако няма достатъчно наличен инсулин (или ако клетките не могат да го използват) глюкозата остава с повишени нива в кръвта - състояние, известно като хипергликемия, при което клетките в целия организъм изпитват глад за енергия.

Има два основни вида захарен диабет (diabetes mellitus), по-известен просто като диабет:

• Диабет тип 1, известен преди като инсулинозависим или ювенилен диабет, обикновено се развива през детството. Хората с този тип диабет произвеждат малко или никакъв инсулин често защото бета клетките им са разрушени от автоимунна реакция. Те обикновено трябва да си инжектират инсулин ежедневно или да ползват инсулинова помпа.
• Диабет тип 2, известен като неинсулинозависим или  диабет на хората в зряла възраст, обикновено се развива по-късно в живота. Хората с този много по-често срещан тип диабет обикновено имат прогресираща инсулинова резистентност, но могат също и да не произвеждат достатъчно инсулин.Инсулиновата резистентност и диабет тип 2 се контролират с диета, физическа активност (упражнения) и перорални лекарства или инсулин.

Гестационният диабет, който се развива по време на бременност, както и безвкусният диабет (diabetes insipidus) е особено състояние, което се характеризира с прекомерно производство на урина от бъбреците; тези типове няма да се обсъждат допълнително тук.

Колко разпространен е диабет тип 2?

Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) изчисляват, че през 2010 г. над 25 милиона души в Съединените щати, или около 8% от населението, са били засегнати от диабет, като в девет от десет случаи става въпрос за тип 2. Само около една четвърт, обаче, са били диагностицирани. Рискът от диабет тип 2 нараства с възрастта, като достига почти 30% при хората на 65 и повече години – но процентите растат също сред децата и юношите.

Смята се, че цели 80 милиона американци (около 35% от населението над 20-годишна възраст и 50% от тези над 65 години) имат по-слабо повишение на глюкозата в кръвта, известно като преддиабет.

Диабет тип 2 засяга сходен брой мъже и жени. Той, обаче, се среща значително по-често сред афроамериканците, латиноамериканците, американците от Азия и Тихоокеанските острови, както и американските индианци в сравнение с белите хора; според CDC, рискът от диагнозата диабет е с 18% по-висок при азиатските американци, 66% по-висок при латиноамериканците и със 77% по-висок при чернокожите. Смята се, че генетичните и социално-икономически фактори, както и начина на живот, допринасят за това неравенство.
...


Цялата статия може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: Диабет тип 2 и инсулинова резистентност при хора с HCV

10

Новини за Хепатит A, B и C в Интернет и другите медии / HBV Journal – октомври 2012

« -: Януари 06, 2013, 23:36:10 »

HBV Journal – октомври 2012

Автор: Christine Kukka
Дата: 01 октомври 2012


Изследователи казват: младите имунно-толерантни пациенти трябва да бъдат лекувани 

В продължение на години учените не разглеждаха деца, юноши и младежи в т.н. ”имунно-толерантна” фаза на инфекцията с хепатит В (която се отличава с висок вирусен товар и без видими признаци на увреждане на черния дроб) като кандидати за лечение.
 
Обаче нови резултати, публикувани в септемврийския брой на Gastroenterology, внасят вълнуващ обрат и може напълно да променят настоящите насоки за лечение. Един многонационален екип от изследователи изказва предположението, че при тези млади пациенти може да има полза от ранното лечение, особено преди имунната им система и бойните “Т” клетки да се изтощят от години или десетилетия на битка с инфекцията с вируса на хепатит В (HBV).
 
Ако бъдат потвърдени от допълнителни изследвания, тези констатации може да представляват истински обрат в лечението на хепатит В при по-млади пациенти.
 
Почти всички такива пациенти са заразени още при раждането си, имат висок вирусен товар (често в милиони копия на милилитър) и с положителен резултат за “е”антиген на хепатит В [(HBeAg)-позитивни]. Въпреки високия си вирусен товар, тези пациенти имат нормални нива на аланин аминотрансферата (ALT), което показва липса на увреждане на черния дроб. (Нивата на ALT могат да се повишат когато заразените с НВV чернодробни клетки бъдат атакувани от Т-клетките - убийци на имунната система.)
 
Поради нормалните нива на ALT, учените приемат, че тяхната имунна система е “толерантна” към вируса и затова не идентифицира и не атакува инфектираните с НВV чернодробни клетки.
 
Но новото изследване показва, че имунните системи на тези млади хора наистина могат да се прицелят в НВV с различни цитокини, които помагат на Т-клетките да идентифицират и атакуват вирусите.
 
Те открили, че колкото по-дълго време пациентът не се лекува, толкова по-малко ефективни стават цитокините и Т-клетките, така че дори пациентът да бъде лекуван по-късно в живота си с антивирусни медикаменти или интерферон, Т-клетките са изтощени и не са в състояние да се борят ефективно с хроничната инфекция.
 
Изследователите твърдят, че ако тези млади пациенти бъдат лекувани рано имунната им система може да проведе по-силно нападение достатъчно рано, за да изчисти инфекцията и да се избегне тежко увреждане на черния дроб по-късно в живота.
 
"HBV инфекцията при тези по-млади пациенти не е свързана с толерантност … на имунните Т-клетки," пишат те. "Напротив, децата и младите хора с хронична НВV инфекция имат НВV-специфичен имунен профил, който е по-малко компроментиран от този, наблюдаван при по-възрастните пациенти."
 
Придружаващата уводна статия отбелязва, че изследването "... се противопоставя на преобладаващото мнение, че имунното разпознаване на НВV по някакъв начин е напълно парирано при определени индивиди."
 
Уводната статия отбелязва, че констатациите повдигат повече въпроси, включително дали е нужна различна терапевтична стратегия по време на ранната инфекция, за да се помогне на имунната система да се бори с инфекцията.
 
"Накрая, младите пациенти с хроничен хепатит В, които е най-вероятно да станат хронични, но най-малко вероятно да бъдат лекувани, сега вече могат да се считат по-подходящи за лечение," заключават редакторите.
 

Загубата на HBeAg при млади пациенти, предизвикана от антивирусни медикаменти, може да не е трайна

Въпреки изложените по-горе констатации, едно отделно проучване от Тайван установи, че млади хора (под 30 години), които са изгубили “е” антигена на хепатит В (HBeAg) и са развили "e" антитела (наречено сероконверсия) по време на лечение с антивирусни медикаменти, са изложени на по-голям риск да станат отново HBeAg-положителни след като спрат лечението, в сравнение с пациенти, които са сероконвертирали спонтанно, без лечение.
 
Според проучването, публикувано в септемврийския брой на Journal of Infectious Diseases, изследователите наблюдавали 148 пациенти, които са загубили HBeAg по време на антивирусно лечение и са ги сравнили с контролна група от 407 пациенти със спонтанна сероконверсия.
 
Те проследили нелекуваната група в продължение на 1,652.8 човекогодини, а лекуваната с антивирусни група - в продължение на 465.2 човекогодини. Сред пациентите, които са сероконвертирали преди да стигнат 30-годишна възраст, лекуваните с антивирусни имат по-висок процент на възвръщане на HBeAg (наречено HBeAg серореверсия) в рамките на две години (12%) отколкото пациентите със спонтанна сероконверсия (2.9%). Тези, които са станали отново HBeAg положителни, са били изложени също и на по-висок риск от реактивиране на инфекцията им, с повишен вирусен товар и увреждане на черния дроб.
 
Пациентите с HBeAg сероконверсия може да нямат траен отговор след спиране на лечението, отбелязват изследователите. "При пациентите, постигнали HBeAg сероконверсия преди 30-годишна възраст, рискът от HBeAg сероконверсия и реактивиране на HBV е по-голяма за сероконвертиралите с помощта на антивирусни медикаменти отколкото при тези със спонтанна HBeAg сероконверсия."
...


Целият обзор може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: HBV Journal – октомври 2012

11

Новини за Хепатит A, B и C в Интернет и другите медии / HCV обзор – октомври 2012

« -: Януари 06, 2013, 23:23:56 »

HCV обзор – октомври 2012


Автор: Lucinda K. Porter
Дата: 1 октомври 2012
 

Статия: Пегилираният интерферон за хроничен хепатит С при деца засяга растежа и телосложението: резултати от педиатрично проучване на хепатит С (PEDS-C), от Jonas M, Balistreri W, Gonzalez-Peralta R и др.

Източник: Hepatology; т. 56, бр. 2, стр. 523–531, август 2012

Това перспективно проучване, включващо деца с хронична инфекция с вируса на хепатит С (HCV), изследва връзката между интерферона и растежа. Участниците са общо 114 човека (55% момчета), средна възраст 11 години. Разделени са в три групи в зависимост от продължителността на лечението: 14 участника в 24-седмична група, 82 в 48-седмична група, 11 в 72-седмична група (7 участници, които не са успели да достигнат до 24-та седмица, не са проследени).

Децата са имали значително намаляване на ръста, теглото и индекса на телесна маса (BMI) по време на лечението на HCV, въпреки липсата на промени във физическата активност или приема на храна. Децата, които са били лекувани с пегинтерферон в продължение на 48 или 72 седмици, са имали по-ниски средни резултати (показания) за височина (ръст) на втората година от проследяването, отколкото при започване на лечението. Тези ефекти обикновено са били обратими след спиране на интерферона, с изключение на резултатите им за “височина за възрастта”.

Заключение: лечението наHCV при децата е свързано с намаляване хода на растежа им.

Редакционен коментар: Това проучване само показва връзка между интерферон и растеж, не причина и следствие. Децата с HCV са една малка част от HCV популацията и изследванията на тази възрастова група са малко. Би било интересно да се видят данни от бъдещи проследявания на тази група.

Статия: Миокардно увреждане при пациенти с хронична инфекция с хепатит С, от Maruyama S, Koda, M, Oyake N и др.

Източник: Journal of Hepatology; онлайн публикация от 13 август 2012 г.

В отговор на едно скорошно клинично проучване на лечение на НСV, което съобщава, че пациентите са склонни към дефекти в миокардната перфузия (нарушен приток на кръв към сърцето), японски изследователи изследвали допълнително този въпрос. Били са извършени различни сърдечни изследвания на 217 пациенти с HCV, които не са имали видими симптоми или анамнеза на сърдечно заболяване. От тях 200 са лекувани с интерферон-базирана терапия в продължение на 24 или 48 седмици и са оценявани 2 седмици преди и 2 седмици и 6 месеца след терапията.

От тях 9% имат анормална (патологична) ЕКГ преди лечението, а измерването на кръвотока показва увреждане при 87%. Обаче онези от тях, които са с траен вирусологичен отговор (SVR) на лечението, са имали значително подобрение. Отговорили пациенти с последващ рецидив също показва сърдечно подобрение, но по време на проследяването се връщат на изходно ниво. Неотговорилите не са имали подобрение.

Заключение: HCV се свързва със значителни сърдечни аномалии и лечението на НСV изглежда намалява значително тази връзка.

Редакционен коментар: миналия месец бе съобщено, че пациентите с НСV са изложени на по-висок риск от смърт по различни причини, включително и сърдечни. Това проучване хвърля повече светлина по въпроса и вероятно предстои повече информация за влиянието на НСV върху здравето и смъртността.
...


Целият обзор може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: HCV обзор – октомври 2012

12

Новини за Хепатит A, B и C в Интернет и другите медии / Ваксината за хепатит B е с дълготрайна ефективност, но някои губят защита ...

« -: Януари 06, 2013, 23:18:31 »

Ваксината за хепатит B е с дълготрайна ефективност, но някои хора губят защита след 15 години

Автор: Liz Highleyman
Дата: 11 септември 2012
 
Почти всички деца, на които са поставени 3 дози от ваксината срещу хепатит В Engerix-B постигат защитен имунитет, но към 15-та година около 20% падат под защитния праг антитела и може да им е от полза една бустерна инжекция, съобщават канадски изследователи пред 52-та Конференция по антимикробни агенти и химиотерапия на Interscience (ICAAC 2012) тази седмица в Сан Франциско.
 
Широко разпространената имунизация срещу вируса на хепатит В (HBV) доведе до драстично намаляване на разпространението на инфекцията в световен мащаб през последните 3 десетилетия. Много страни вече включват НВV в препоръчителните серии от ваксини на кърмачета, както и ”догонваща” ваксинация за юноши и възрастни хора в риск.
 
Gaston De Serres и колеги от Института по обществено здравеопазване в Квебек и университета Лавал измерили нивата на антителата на анти-HBs и запазването (продължителността) на имунната памет в продължение на 15 години при хора, които са били ваксинирани преди юношеска възраст.
 
Ваксините срещу хепатит В са силно имуногенни, но не винаги осигуряват доживотна защита, отбелязват изследователите като начало. На 1-ви до 6-ти месец след ваксиниране, нивата на анти-HBs са 10 до 100-пъти по-високи от защитното ниво. Но от 5-та до 15-та година след ваксинацията някои индивиди имат нива на антитела под защитния праг  (а в някои случаи дори неоткриваеми). Все пак въпреки изчезването на антителата се смята, че имунната памет осигурява продължителна защита, въпреки че не е известно колко дълго трае това.
 
Този прогнозен анализ, започнал през 1995 г., включва 1129 деца на възраст от 8 до 10 години, на които са поставени сериите на ваксината Engerix-B (GlaxoSmithKline) в училище, в съответствие с препоръчваната схема на дозиране от 10 мкг мускулни инжекции при раждане, на 1 месец и на 6-я месец.
 
Участниците са били разпределени на случаен признак (1:1:1) да получат бустерна доза на 5-та, 10-та или на 15-та година от изследването. Нивата на антителата са измерени 1-2 месеца след третата доза от първичната ваксинация, 1-2 месеца преди и след бустерната инжекция, както и на 5, 10, и 15-та години след първоначалната ваксинация. В окончателния анализ са включени около 220 участници от всяка група на бустерния график.
...


Цялата новина може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: Ваксината за хепатит B е с дълготрайна ефективност, но някои хора губят защита след 15 години

13

Терминология, статии и обща информация за болестта / Напредъкът при трансплантацията на черен дроб

« -: Януари 06, 2013, 23:11:41 »

Напредъкът при трансплантацията на черен дроб

Автор: Alan Franciscus, Editor-in-Chief
Дата: 01 октомври 2012

Хепатит С е водещата причина за чернодробните трансплантации в Съединените щати и над половината от всички трансплантации се дължат на него.  Тъй като вирусът на хепатит С е в кръвта, то почти винаги се появява повторно заразяване (реинфектиране), а в някои случаи може много бързо да се прояви сериозна прогресия на болестта.  В случая най-добрият сценарий би била друга чернодробна трансплантация, но като се има предвид недостига на налични черни дробове, то много хора ще умрат, за съжаление.

Статистиката за наличните черни дробове на разположение на нуждаещите се от трансплантация не е много окуражаваща:  смята се, че ежегодно 17,000 души ще имат нужда от чернодробна трансплантация, но само на 6,000 ще бъде направена такава.  Ето защо е много важно да се насърчава информираността относно донорството на органи.

Друга стратегия е да се лекува НСV доста преди черният дроб да бъде увреден. Като последно средство, лечението на НСV преди самата трансплантация може да доведе до излекуване и трансплантираният нов черен дроб няма да бъде заразен.  Две нови проучвания са обещаващи за справяне с проблема на широко разпространената ре-инфекция. Първото проучване използва моноклонално антитяло, за да се предотврати реинфектирането.¹ Второто проучване се занимава с лекуване на НСV след трансплантация с директно действащи антивирусни медикаменти (DAA) в комбинация с пегилиран интерферон (PEG) и рибавирин (RBV).²  И двете проучвания са “изследвания за доказване на концепция (идея)” с надеждата да доведат до още повече изследвания за установяване на стандартна терапия за лечение на пациентите с чернодробна трансплантация.

Друга стратегия за увеличаване броя на черните дробове за трансплантация е с живи донори на черен дроб. При тази трансплантация се подбира подходящо лице, което да дари част от черния си дроб на потенциален пациент за трансплантация (в повечето случаи роднини).  Тази стратегия доказано е спасила човешки животи, но не е безспорна, тъй като има правни, морални и парични съображения, които трябва да бъдат внимателно разгледани. Въпреки че чернодробните трансплантации от жив донор (LLDT)  са доказали, че са успешни, в Съединените щати всяка година се извършват само 200 до 300 такива трансплантации. Вероятно това се дължи на съобщенията за смъртни случаи на донори, въпреки че това рядко се случва.

Тази статия ще съобщи също и за едно проучване от Япония на преживяемост на 1.5 и 10-тата година при LLDT.³ Статията от Япония не е специално за НСV, но дава информация за безопасността на такава една процедура, което може да се съотнесе и към НСV пациенти с LLDT трансплантация.
 
Моноклонално антитяло

Първото проучване – доклад за моноклонално антитяло (HCV1), разработено от MassBiologics¹ – използва получено след трансплантация доказателство на концепцията, че използването на HCV1 може да предотврати реинфектиране с HCV на черния дроб при шимпанзета.  Проучването е направено да имитира условията на чернодробна трансплантация при хора. Проучването е докладвано от MassBiologics на University of Massachusetts Medical School (UMMS), Националните институти по здравеопазване (NIH), Merck Research Laboratories и е проведено от Югозападния национален център за изследване на примати към Texas Biomed.

HCV1 действа като пречи на вируса на хепатит С да навлезе в клетките на черния дроб чрез привързването му към външната страна на чернодробната клетка. Това бе една важна стъпка в разработването на ефективна превенция на реинфектиране на черния дроб от вируса на хепатит С. Това е особено важно в условията на трансплантация, тъй като почти всички пациенти, които са НСV позитивни преди трансплантацията, развиват НСV инфекция след нея. Следващата стъпка ще бъде да се използва HCV1 при пациенти с НСV, на които се прави чернодробна трансплантация и (както посочва един от изследователите) да се комбинира с лекарства за HCV като например DAA, за да се разбере дали няма да бъде още по-ефективно за предотвратяване реинфектирането на черния дроб.
...


Цялата статия може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: Напредъкът при трансплантацията на черен дроб

14

Терминология, статии и обща информация за болестта / ЗДРАВОСЛОВНО: След като приключи лечението на HCV

« -: Януари 06, 2013, 22:27:30 »

ЗДРАВОСЛОВНО: След като приключи лечението на HCV

Автор: Lucinda K. Porter, RN
Дата: 01 октомври 2012
 
Тройните терапии с протеазни инхибитори за лечение на инфекцията с вируса на хепатит С (HCV) се използват вече повече от година. Процентите на отговор са повече от добри, а някои постигат тези резултати с по-кратко лечение. Тази добра новина, обаче, е помрачена от някои недостатъци, включително повишена интензивност на нежеланите реакции, възможност за лекарствена резистентност и дълъг списък от лекарства, които потенциално могат да взаимодействат с протеаза. 

Миналият месец попитах НСV общността за съвети към пациентите, подложени на антивирусна терапия. Когато пациентите стигнат до финала, те искат да знаят колко време ще мине преди да започнат отново да се чувстват добре. Този месец Здравословно се фокусира върху пост терапевтичния опит на хора, преминали двойна терапия, тройна терапия и схеми на лечение по клинични проучвания; някои от тях са изчистили HCV, други - не.

Както често се случва с лечението, техният опит е различен. Така както никой не може да предскаже дали лечение за НСV ще бъде лесно или трудно, така никой на може да предвиди колко време ще е необходимо за завръщане към “нормалното” след приема на антивирусни лекарства. Не разчитайте, че ще се чувствате добре веднага. Необходимо е време и понякога изглежда като две стъпки напред, една стъпка назад.

Някои хора се чувстват добре в рамките на един месец, други рамките на година и, за съжаление, някои казват, че все още не се чувстват както трябва; повечето се намират някъде по средата. Доста казват, че когато започнали да се чувстват добре, са се чувствали по-добре, отколкото преди лечението. Но си струва, когато има резултат. Или както каза един пациент: “По време на лечението не знаех какво да очаквам … но сега съм на 100+%.”

Преди да продължа искам да кажа, че няма много изследвания, свързани с опита на НСV пациентите след лечението. Една от любимите ми организации - The Hepatitis C Trust, проведе уеб-базирано пост-терапевтично проучване. Оценявам това особено защото то идентифицира една област, в която няма много информация. Обаче ползата от изследванията е ограничена, тъй като е по-вероятно те да привлекат отговорите на хора, които може да имат проблеми. Обикновено хората не търсят решения на проблеми, които вече са разрешили и затова не чувстват необходимост да попълват въпросници.

“The Hepatitis C Trust” признава за тези ограничения на проучването.

След проучване на 500 участници от април 2006 до септември 2007, те докладват:

• 90% съобщават за продължаващи странични ефекти повече от 12 месеца след приключване на лечението
• Най-често съобщаваните оплаквания след лечение са умора, ставни болки, мозъчна мъгла, депресия и  промени в настроението
• Независимо от SVR (траен вирусологичен отговор), 40% от хората са се чувствали по-зле след лечението, отколкото преди това, а 31% са се почувствали по-добре
• От пациентите, постигнали SVR,  37% се чувстват по-добре, а 36% се чувстват по-зле
• От пациентите, непостигнали SVR, 18% се чувстват по-добре, а 50% се чувстват по-зле

На пръв поглед това е обезкуражаващо. Но имайте предвид, че повечето са пациенти с генотип 1, така че вероятно са лекувани 48 седмици. Повечето от тях са на възраст между 41 и 60 години и 87% са имали симптоми преди започване на лечението. 
...


Цялата статия може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: ЗДРАВОСЛОВНО: След като приключи лечението на HCV

15

Новини за Хепатит A, B и C в Интернет и другите медии / HBV Journal – септември 2012

« -: Януари 06, 2013, 22:21:10 »

HBV Journal – септември 2012

Автор: Christine Kukka
Дата: 01 септември 2012


Дори и осигурени възрастни лица с достъп до качествени медицински грижи не се изследват за хепатит

 Дори възрастни хора с медицинска осигуровка и редовен достъп до лекари не са изследвани адекватно за хепатит В или С, според едно проучване на американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC), публикувано в списанието Clinical Infectious Diseases.
 
Изследователите са проучили колко пациенти, членове на четири частни здравни организации в САЩ, са били изследвани за вирусен хепатит в рамките на две години. Процентите на скриниране са шокиращо ниски и така са пропуснати около 20% от инфекциите с вируса на хепатит В (НВV) и половината от всички инфекции с хепатит С в тази осигурена група пациенти.
 
Експертите изчисляват, че повсеместно 65% от хората, заразени с HBV и 75% от хората с хепатит С не знаят, че имат инфекция, поради липса на достъп до здравни грижи и скрининг. Изследователите решили да видят колко са “пропуснатите” диагнози за хепатит при осигурените лица, които имат редовен достъп до качествени медицински грижи.
 
Те проучили 866,886 незаразени възрастни лица, включени в здравно-осигурителни планове в Пенсилвания, Мичиган, Северозападния Пасифик и Хавай в продължение на няколко години, за да определят колко и кои са били скринирани за вирусен хепатит. След това те сравнили броя на скринираните и доказано заразени с вирусен хепатит със съответните данни по раса и възраст от Национална анкета по здраве и хранене (National Health and Nutrition Examination Survey (NHANES)), за да определят броя на пропуснатите диагнози.
 
Дори и с качествени здравни грижи, само 18.8% (един от пет) са били тествани за HBV инфекция като 1.4% са имали положителна проба. Изследователи от CDC са изчислили, че поне 21.1% от инфекциите с HBV (и 43.1% от инфекциите с хепатит C) при тази група пациенти остават недиагностицирани. В крайна сметка лекарите са идентифицирали 1,604 инфекции с хепатит B сред пациентите си, но са пропуснали 616 инфекции поради липса на адекватно скриниране.
 
При тези ниски проценти на скриниране, кои пациенти са били маркирани за скрининг и кои не са?
 
В съответствие с медицинските насоки, процентът на направен скрининг сред пациентите от азиатски произход е по-висок (26.7%) в сравнение от този при лицата от бялата раса (17.9%). Но процентът на скринираните американци от азиатски произход е по-нисък от този на афро-американците, въпреки че процентът на НВV инфекция при тях е по-висок.
 
По-възрастните хора (над 80 години) са най-малко проверявани (9.5%), докато тези на възраст 30-39 години са били скринирани най-много (28.2%). Жените са проверявани по-често, отколкото мъжете.
 
Повишените нива на аланин амнотрансфераза (ALT), което може да е индикация за увреждане на черния дроб от чернодробна инфекция, много често не са предизвиквали скрининг за хепатит В или С. По-малко от 45% от пациентите, които са имали два пъти по-високи нива на ALT отколкото трябва, са били проверени за хепатит В или С. Вероятно лекарите са смятали, че увреждането на черния дроб е причинено от злоупотреба с алкохол или лекарства, а не от вирусен хепатит.
 
Значително по-малък процент от пациенти с умерено завишени нива на ALT са тествани за хепатит. Много пациенти с хепатит В имат нормални ALT нива, което не може да послужи като сигнал-предупреждение или мотив за скрининг.
 
“Дори и при тази част от населението с достъп до медицински грижи и продължително проследяване, биват идентифицирани само една малка част от очакваните вирусни инфекции,” пишат изследователите. “Анормалните нива на ALT често, но не винаги, водят до изследване. Тези констатации имат последици за идентифициране и медицински грижи на 4-5 милиона жители на САЩ с HBV и HCV инфекции.”
 

Въпреки имунизациите 28% от децата, родени от заразени с НВV майки, имат “окултни” инфекции

Двадесет и осем процента от децата, родени от майки, заразени с НВV, са имали “окултна” хепатит В инфекция (с HBV ДНК в кръвта, но с неоткриваем повърхностен антиген на хепатит В - HBsAg), въпреки че са били имунизирани наскоро след раждането, според едно изследване, публикувано в Journal of Hepatology.
 
Изследователите проверили кръвни проби от 75 незаразени (без HBsAg) деца в Иран, родени от HBsAg-позитивни майки, които са били имунизирани при раждането. Децата са били скринирани както за HBsAg, така и за HBV ДНК (вирусен товар). Тестът за HBV ДНК би уловил всеки НВV в кръвта, даже и ако децата имат мутации в своя HBsAg, които са били пропуснати при конвенционалните лабораторни тестове.
 
Петдесет и пет от 75-те деца са дали положителен тест за повърхностни антитела, който се очаква след имунизация само с HBsAg да предизвика имунен отговор. Девет, обаче, са имали ядрени антитела, което е индикация за експозиция на вируса в миналото. Единадесет са с отрицателен тест за повърхностни антигени и повърхностни антитела и ядрени антитела.
 
Окултен хепатит В е бил диагностициран при 21 деца с нива на HBV ДНК вариращи от 77 до 9,240 копия/мл. Всичките 21 пациента са имали повърхностни антитела, като пет са с положителен тест за ядрени антитела. Сред заразените пациенти, 13 са имали една или повече мутации в своя HBV.
 
“Нашето изследване е първия доклад за разпространението на (окултния хепатит B) сред една избрана високо-рискова група от деца, родени от HBsAg-позитивни майки, специално от район със слабо-до-средно разпространение на HBV,” пишат изследователите.
 
Те изказват предположение, че отсъствието само на HBsAg, “ … не е достатъчно, за да се изключат напълно носителите на HBV ДНК. Окултният хепатит B изглежда е сравнително чест при имунизирани деца, родени от HBsAg-позитивни майки.”
 
Те призоваха за допълнителни изследвания на окултната инфекция, както и за повече проучвания дали са необходими бустер ваксинации и/или по-мощни ваксини, за да се победи действително хепатит В при децата, родени от заразени майки.
...


Целият обзор може да прочетете на сайта на сдружение ХепАктив: HBV Journal – септември 2012