Илко, във форума бяхме обсъждали Ламивудина, но не мога да намеря темата, не знам вече под какво заглавие беше.
Разликата м/у обикновения и пегилиран Интерферон е, че пегил. Интерф. е по-усъвършенстван, неговото въздействие е по-дълготрайно и затова се бие само 1 път седмично (а не 3 пъти както е при другия). Страничните ефекти и на двата са еднакви.
Не знам защо някои хепатитно болни се лекуват с обикновения интерферон...
При лечение с Ламивудин, вероятността за резистентост през първите две години е по-висока в сравнение с другите препарати. При Ламивудин тя е 30%, при Телбивудин 15 %, при Адефовир и Ентекавир е под 2%. След 5-годишно лечение тази вероятност нараства, като при Ламивудин е 70% с/у 28% при Адефовир. За щастие след проявена резистентност при Ламивудин и Телбивудин вирусите реагират на Адефовир и обратното. Затова е необходимо при настъпване на резистентност да се направи комбинирана терапия с две подходящи лекарства.
Комбинацията от два вида нуклеозидни аналози(напр. Ламивудин + Адефовир) не действа по-добре с/у вируса, отколкото само едно от лекарствата.
Все повече са налага идеята при пациенти с недостатъчно добро повлияване при едно от лекарствата, да се добави второто лекарство колкото се може по-рано, за да се избегне резистентност.