Видове лабораторни анализи

[Радослав Русинов]

Тук ще публикувам информация от страницата на
"Първа медикодиагностична лаборатория" - ООД  (ПМДЛ) гр.Шумен
Можете да използвате тази информация, когато разчитате резултатите от кръвните си изследвания и не знаете кой маркер какво значи и какво точно измерва.
Ще публикувам информацията със съкращения, а всеки който иска, може да разгледа пълните версии на уеб страницата на лабораторията: Видове лабораторни анализи

●  Хематологични

●  Биохимични

●  Хормонални

●  Туморни маркери

●  Паразитологични

●  Серологични

●  Други изследвания

Видове лабораторни анализи - Хематологични изследвания

Пълна кръвна картина – ПКК

Изследването обхваща: изброяване на кръвните клетки /левкоцити, еритроцити, тромбоцити/, определяне на концентрацията на хемоглобина, хематокрита, математическите показатели на еритроцитите и тромбоцитите. Показателите на кръвна картина не са специфични за дадено болестно състояние. Променят се при различни заболявания: анемични състояния, възпалителни и инфекциозни заболявания с различен произход, злокачествени кръвни заболявания и други.

Левкоцити  (бели кръвни клетки) – WBC

Върху броя на левкоцитите играят роля възрастта, храненето, емоции, физически напрежения, показват и денонощни колебания. Физиологично броят на левкоцитите при новородени е повишен, но започва да спада към втория ден след раждането. Повишение на левкоцитите (левкоцитоза) се среща най-вече при инфекциозни процеси, гнойни процеси, токсични въздействия, левкози и други. Намаление на левкоцитите (левкопения) се наблюдава най-често при вирусни заболявания, ендокринни заболявания, йонизираща радиация, въздействия от токсични и химични вещества, медикаментозни въздействия и други.

Ly % - Лимфоцити - процентно участие към общия брой левкоцити.

Ly # - Лимфоцити - абсолютна стойност по отношение общия брой левкоцити.

Повишение на лимфоцитите (лимфоцитоза) се наблюдава при вирусни заболявания, инфекциозна мононуклеоза, оздравителна фаза на остри бактериални инфекции, лимфаденити, хронични лимфолевкози и други. Физиологично повишение има при малки деца до 4 години. Намаление на лимфоцитите (лимфопения) се наблюдава при остра фаза на бактериални инфекции, лечения с цитостатици, кортизол, лъчелечение и други.

MO % - Моноцити - процент от броя на левкоцитите.

MO # - Моноцити - в абсолютна стойност от общия брой левкоцити.

Повишение на моноцитите (моноцитоза) се наблюдава при хронични възпалителни заболявания, инфекциозна мононуклеоза и други.

Намаление на моноцитите (моноцитопения) се среща рядко.

GR % - Гранулоцити - процент от общия брой левкоцити.

GR # - Гранулоцити - абсолютен брой от общите левкоцити.

Увеличен брой гранулоцити се наблюдава при инфекциозни заболявания, гнойни процеси и други. Намален брой гранулоцити се наблюдава при вирусни заболявания, химични увреждания, лекарствени интоксикации, лъчеви въздействия и други.


Еритроцити (червени кръвни клетки) – RBC

До голяма степен броят им зависи от пол, възраст, приемане на храна, надморска височина и други. Намалението на еритроцитите е характерен белег за анемиите. Увеличение на еритроцитите се наблюдава физиологично при новородени, при голяма надморска височина. Патологично увеличение на еритроцитите се наблюдава като първично състояние при заболяването еритремия и вторично при хронични белодробни заболявания, вродени сърдечни пороци, голяма загуба на течности и други.

Hb - Хемоглобин: Концентрацията на Hb зависи от пол, възраст, надморска височина и други. По международната система на мерните единици се измерва в gr/l. Концентрацията му в кръвта е ниска при анемии. Повишава се успоредно с броя на еритроцитите при заболяване от еритремия. Като вторично състояние концентрацията на хемоглобина може да се повиши при "белодробно" сърце, вследствие хронични белодробни заболявания, вродени сърдечни пороци, сърдечна декомпенсация и други.

HCT - Хематокрит: Дава информация за обемното участие на кръвните клетки в общия обем кръв. Намалява при анемии, повишава се при състояния протичащи с увеличение на еритроцитите.

MCV - Среден обем на еритроцитите: Намален е при някои видове анемии, напр. желязодефицитната анемия, а увеличен при други, напр. пернициозна анемия.

MCH - Средно съдържание на хемоглобин в еритроцита: Дава информация за хемоглобиновото съдържание в еритроцита. Има значение за оценяване на анемичните състояния.

MCHC - Средна концентрация на хемоглобин в еритроцита: От значение е при анемични състояния.

RDW - Девиация, разсейване на еритроцитите в зависимост от обема им: Увеличава се при анемии, при които е налице анизоцитоза /наличие на еритроцити с различна големина извън физиологично допустимите граници/.

Тромбоцити – PLT

Първична тромбопения /намален брой/ се наблюдава при болестта на Верлхоф. Вторична тромбопения - при инфекциозни заболявания, отравяния с химични вещества и медикаменти, левкози и други. Тромбоцитозата /повишен брой/ също бива първична и вторична, като вторичната се наблюдава при хронични възпалителни процеси, карциноми, при спленектомия /отстраняване на далака/ и други.

MPV  - Среден обем на тромбоцитите /аналогично на MCV при еритроцитите/.

PCT   - Обемното участие на тромбоцитите в общия обем кръв /аналогично на хематокрита/.

PDW  - аналогично на RDW при еритроцитите.

Диференциално броене на левкоцитите - мануално.

Мануалното диферинциално изброяване на белите кръвни клетки дава по-пълна информация за клетките тъй като:

- се идентифицират по голям брой клетки /7 вида нормално присъстващи в периферната кръв/;

- може да се установи наличие на млади клетки, които нормално не се срещат в периферната кръв;

- може да се установи и морфологията на клетките от белия и червения кръвен ред.

Нормално в периферната кръв се наблюдават следните клетки:

St  - щаб, пръчкоядрена клетка. Броят на тези клетки се увеличава най-често при възпалителни заболявания, нормално при бременни жени и други.

Sg - сегментроядрена неутрофилна клетка. Броят на тези клетки се увеличава при бременни, при възпалителни заболявания и други.

Eo - еозинофилна клетка. Увеличават се най-често при паразитози, алергични заболявания, колагенози и други.

Ba - базофилна клетка. Увеличават се най-често успоредно с еозинофилите.

Mo - моноцити. Увеличават се при инфекциозна мононуклеоза, оздравителната фаза на възпалителните заболявания, туберкулоза и други.

Ly - лимфоцити. Нормално броят им е увеличен до четвъртата година у децата, при инфекциозна мононуклеоза, други вирусни заболявания, лимфна левкоза и други.

Pl - плазмоцити. Наблюдават се по-рядко, около 0,5%.

Морфология на белите кръвни клетки - могат да се установят токсодегенеративни промени в тях, които най-често се дължат на токсично увреждане на клетките вследствие например силно изразен възпалителен процес, продължително приемане на даден вид медикамент /напр.антибиотици/, предозиране на медикаменти и други.

Скорост на утаяване на еритроцитите - СУЕ

От значение за СУЕ са възраст, пол и други. Физиологично умерено ускорена СУЕ се наблюдава при бременни жени от третия месец на бременността до втора - трета седмица след раждането. Пробата е неспецифична, не е спешен показател. Ускорява се при много заболявания, най-често 2-3 денонощия след появата на клиничните прояви и се нормализира 1-2 седмици след отзвучаването им. Ускорена СУЕ се наблюдава при възпалителни заболявания, гнойни процеси, туберкулоза, тумори, колагенози и други.
...

Продължава в следващия пост ...

[Радослав Русинов]

... продължава от предишния пост

Видове лабораторни анализи - Биохимични изследвания

АлАТ

АлАТ – аланин-аминотрансфераза, наричан в миналото ГПТ – глутамат-пируват-трансаминаза е ензим, принадлежащ към групата на аминотрансферазите (трансаминазите). Те катализират междумолекулярния пренос на аминогрупи между аминокиселини и кето-киселини.

В човешкия организъм, ензимът АлАТ се открива в различни тъкани и органи с различна активност. В клетките на черния дроб се намира най-високата активност. В сравнение с нея в сърцето и мускулатурата се открива само минимална активност, а в еритроцитите – само следи от активност на АлАТ.

В кръвния серум на здрав човек АлАТ се движи в определени референтни граници. Повишението на стойностите над нормата говори за увреждане (респ. заболяване) най-вече на черния дроб. Изследването на АлАТ е особено ценно за диагнозата на острите хепатити, при които стойностите на ензима нарастват многократно над нормалните. Много високи стойности могат да се наблюдават и при други остри увреждания на черния дроб – отравяния с гъби, органични разтворители, медикаменти и т.н.

АсАТ

АсАТ – аспартат-аминотрансфераза, наричан в миналото ГОТ – глутамат-оксалацетат-трансаминаза е ензим, принадлежащ към групата на аминотрансферазите (трансаминазите). Те катализират междумолекулярния пренос на аминогрупи между аминокиселини и кето-киселини.

В човешкия организъм, ензимът АсАТ се открива в различни тъкани и органи с различна активност. Особено висока активност е намерена в чернодробната тъкан. Относително високи активности са установени и в сърдечния мускул, скелетните мускули и мозъка. Активността на ензима в тези тъкани многократно надвишава активността му в серума (кръвта). Например стойността на АсАТ в сърдечния мускул е почти 10 000 пъти по-висока в сравнение с тази в серума.

В кръвния серум на здрав човек АсАт се движи в определени референтни граници. Повишението на стойностите над нормата говори за увреждане (респективно - заболяване) и освобождаване на ензима от тъкани с висока активност на същия. Така например повишение на АсАТ се наблюдава при чернодробни заболявания, тежки увреждания на скелетните мускули, миокарден инфаркт и др. 

Гама-глутамилтрансфераза (ГГТ)

ГГТ е ензим, който катализира преноса на гама-глутамилови остатъци от гама-глутамилпептиди върху свободни аминокиселини или пептиди. Намира се в различни органи на човека: в най-голямо количество в черния дроб, жлъчните пътища, бъбреците, панкреаса и простатата. Ензимът се намира и в различни телесни течности: кръвен серум, жлъчка, урина и др.

Серумното ниво на ГГТ се повишава изключително при заболявания на черния дроб и жлъчните пътища (при 92% от болните). Повишение на ГГТ се наблюдава при следните процеси: разрушаване на чернодробни клетки; процеси водещи до застой на жлъчка в жлъчните пътища вътре и извън черния дроб; злоупотреба с алкохол; интоксикация с медикаменти; чернодробен рак; увреждане на черния дроб от инфекции и др.

Алфа-амилаза (в серум), алфа-амилаза (в урина)

Алфа-амилазата е храносмилателен ензим, който се синтезира преди всичко в панкреаса (задстомашната жлеза) и в по-малко количество в слюнчените жлези. Една част от алфа-амилазата се отделя чрез бъбреците в урината.

Алфа-амилазата се изследва както в серума (кръвта), така и в урината.

Изследването на алфа-амилазата е от решаващо значение преди всичко в диагностиката на болестите на панкреаса:

- остър панкреатит (остро възпаление на панкреаса) , в тези случаи алфа-амилазата достига най-високи стойности. Диагностично значение има изследването на ензима както в серума, така и в урината, защото повишените стойности в урината се задържат по-дълго (повишението в серума се наблюдава от 1 до 3 ден, а в урината от 2 до 5 ден);
- хронично рецидивиращ панкреатит, някои карциноми на панкреаса, травми (вкл. след ендоскопски изследвания).
- други случаи, при които се наблюдава повишение на алфа-амилазата: болести на слюнчените жлези: възпаление (паротит), наранявания;
- заболявания на органи в коремната кухина: перфорирала дуоденална язва, чревен инфаркт, перитонит и др. остри стомашно-чревни заболявания;
- остра бъбречна недостатъчност, хронична бъбречна недостатъчност;
- приемане на медикаменти, предизвикващи спазъм на сфинктера на Oddii (напр. морфин) и др. причини.

Билирубин (общ и директен)

Билирубинът е главния пигмент в жлъчния сок. Ежедневно в човешкия организъм се образуват около 250 - 300 mg билирубин. Около 80% от това количество произхожда от разграждането на хемоглобина, освободен от разрушаване на остарелите еритроцити. Това се осъществява в моноцитно-макрофагеалната система на слезката (предимно), костния мозък и черния дроб. Останалите 15 - 20% от образувания билирубин са резултат от разграждане на хем-съдържащи ензими (цитихроми, каталази, пероксидази), миоглобин, както и на хемоглобин, освободен при разрушаване на незрели клетки от червения ред при неефективна еритропоеза в костния мозък.

Хемът (небелтъчната част на хемоглобина - желязосъдържащ тетрапиролов пръстен) получен след отцепване на глобина (белтъчната част на хемоглобина), претърпява няколко последователни превръщания, в резултат на което се получава т.нар. индиректен (неконюгиран) билирубин. Индиректният билирубин е водно неразтворим и не преминавапрез бъбречния филтър (не се открива в урината). Индиректният билирубин се поема от черния дроб, където претърпява биотрансформация и се превръща в т.нар. директен (конюгиран) билирубин, който се екскретира с жлъчката. Директният билирубин е водоразтворим и може да преминава през бъбречния филтър, съответно при болестни процеси свързани с повишение на директния билирубин в серума, той приминава и в урината, в резултат на това урината потъмнява (тъмножълта до кафява).

Нормалните стойности на общия билирубин в серума са 3,4 - 21 mmol/l. Нормално в серума преобладава индиректния (неконюгирания) билирубин до 80-85% от общото количество на билирубина, а директния (конюгирания) билирубин не надвишава 20%.

Повишението на стойностите на общия билирубин над 30-35 mmol/l води до отлагане на билирубин в тъканите и жълто оцветяване на кожата, склерите и лигавиците. Жълтеницата (иктерус) представлява именно това жълто оцветяване в резултат отлагането на билирубин в тъканите. При повишение на серумния билирубин между 22-35 mmol/l при някои хора може да се забележи леко жълтеникаво оцветяване на склерите, означавано като субиктер.

Жълтеницата е водещ, макар и понякога късен симптом, при по-голямата част от болестите на черния дроб, жлъчните пътища, хемолитичните анемии, както и при много вродени и придобити нарушения в обмяната на билирубина.

...

Холинестераза

Холинестеразата е ензим, който се синтезира в черния дроб и веднага се излъчва в кръвта (секреторен ензим).

Серумната холинестераза е единствения ензим, чието намаление в серума има важно диагностично значение:

Измерването на холинестеразата дава информация за белтъксинтетичната функция на черния дроб (тъй като самият ензим се синтезира там). Съответно понижението стойностите на ензима е важен показател за тежко, напреднало чернодробно заболяване.

За диагноза и проследяване лечението при отравяне с фосфор-органични съединения, съдържащи се в някои селскостопански препарати. Фосфор-органичните вещества са мощни инхибитори, подтискащи активността на холинестеразата вещества – при отравяне с тях активността на ензима в кръвта може да стане неоткриваема.

Вроден вариант на ензима холинестераза (“дефектен” ензим), който може да затрудни излизането от упойка (събуждането на пациента) при операции. Касае се за атипичен ензим, който по-бавно разгражда някои използвани по време на анестезия медикаменти. Във връзка с това винаги когато е възможно, би трябвало предоперативно да се определя серумната активност на холинестеразата. При установявяне на ниска активност трябва да се провери дали не се касае за атипичен (“дефектен”) ензимен вариант.

...

Видове лабораторни анализи - Хормонален Анализ

Тиреоидни хормони (Т3, Т4)

Т3 - трийодтиронин, Т4 - тироксин.

Щитовидната жлеза секретира ежедневно (при възрастни с нормална функция на щитовидната жлеза) по около 90µg Т4 и около 8-10µg Т3. Предполага се, че само трийодтиронинът (Т3) е активния хормон. Той се изгражда, както в резултат на секрецията на щитовидната жлеза, така и чрез периферно дейодиране на тироксин.

В кръвта тироидните хормони циркулират в свързана и свободна форма, като свободните им фракции са минимална част (под 0,4%) от общата концентрация. Свързаните форми (хормоните са свързани с белтъци - носители) възпрепятстват елиминирането на двата хормона чрез бъбреците и черния дроб, осигурявайки необходимото депо, което чрез обратимо равновесие със свободните фракции осигурява необходимите количества активни (свободни) хормони за метаболитните нужди при определени условия.

При определяне на общата концентрация на хормоните в серума (т.е. общото количество свързани с белтъци и свободни хормони) възникват интерпретационни затруднения при изменения в съотношенията на свързването с белтъците. По тази причина по-сигурно е определянето на концентрацията на свободните хормони - свободен Т3 (FT3) и свободен Т4 (FT4).

Регулацията на щитовидната хормонална секреция е сложна: в хипоталамуса се отделя TRH (тиреотропен рилизинг /освобождаващ/ хормон), който повлиява синтеза и освобождаването на ТТХ (тиреотропен хормон = TSH) от предния дял на хипофизата; ТТХ стимулира чревната резорбция на йод, образуването на хормоните на щитовидната жлеза и отделянето на Т3 и Т4; нивата на щитовидните хормони по пътя на отрицателната обратна връзка регулират нивото на ТТХ (при високо ниво на щитовидните хормони, следва потискане секрецията на ТТХ и обратно при ниско ниво на щитовидните хормони следва стимулиране секрецията на ТТХ).

Отклоненията в нивата на щитовидните хормони могат да бъдат в посока повишение или намаление. За пълната функционална характеристика на щитовидната жлеза е необходимо изследването на: FT3, FT4 и TSH.


Тиреотропен хормон (ТТХ, TSH) 

Тиреотропният хормон (ТТХ, TSH) е гликопротеин, секретиран от клетки в предния дял на хипофизата.

Биологичното действие на ТТХ е насочено към щитовидната жлеза, където той осъществява морфологичен, функционален и метаболитен ефект. Морфологичният ефект на ТТХ се изразява в увеличение на масата на жлезата, дебита на кръвообращението и др. Функционалният ефект на ТТХ върху щитовидната жлеза се проявява във всички фази на синтез на щитовидните хормони (стимулира повишаването на щитовидните хормони). Метаболитният ефект на ТТХ на нивото на тироидната клетка се проявява с усилване на кислородната консумация, повишаване използваемостта на глюкозата и т.н.

Секрецията на ТТХ се регулира от 2 фактора: TRH и тироидните (щитовидните) хормони. TRH (освобождаващ хормон на тиреотропния хормон) се отделя от хипоталамуса и стимулира секрецията на ТТХ от хипофизата. Тироидни хормони - дори незначителните промени в нивата на тироидните хормони в границите на нормата оказват влияние върху секрецията на ТТХ чрез механизма на обратната връзка (повишението в нивата на тироидните хормони - Т3,Т4 - води до потискане секрецията на ТТХ и обратно понижението в нивата на тироидните хормони стимулира секрецията на ТТХ).

Серумното ниво на ТТХ се влияе слабо от външни въздействия (хранене, стрес и т.н.), ето защо времето за вземането му, както и условията, при които се взема, не дават отражение върху резултата.

Пролактин

Пролактинът е хормон секретиран от клетки, в предния дял на хипофизата.

При жената под влияние на пролактина се развива и нараства млечната жлеза. Настъпва лактация (образуване на мляко). За да се проявят тези действия, е необходимо присъствие и на други хормони: естрогени, прогестерон, някои надбъбречни хормони, инсулин.

Физиологичната роля на пролактина у мъжа не е ясна.

Секрецията на пролактина у човека е неравномерна, през деня тя е ниска и нараства по време на съня. Менструалният цикъл оказва слабо влияние върху нивото на пролактина. По време на бременност нивото му нараства, а през лактационния период подчертано флуктуира в зависимост от ритъма на кърмене. Много физиологични стимули могат да причинят повишаване нивото на пролактина в кръвта: дразненето чрез сукане в периода на кърмене, масажирането на млечната жлеза извън процеса на лактация, полово сношение, стрес, тежка физическа работа и т.н.

Инфертилитет, аменорея (липса на менструален цикъл), нарушения на менструалния цикъл и галакторея (отделяне на секрет с вид на мляко от гърдите) са най-важните индикации за определяне на пролактина при жени. При мъже такива са нарушения в либидото, хипогонадизъм с гинекомастия (увеличение на млечните жлези) и галакторея. Хиперпролактинемия (увеличени нива на пролактина в кръвта) се установяват много по-често при жени отколкото при мъже.

В голяма част от случаите причината за хиперпролактинемията е тумор на хипофизата (пролактином) секретиращ пролактин.

Соматотропен хормон ( СТХ )

Соматотропният хормон (СТХ) се синтезира от клетки (соматотрофи) в предния дял на хипофизната жлеза.

СТХ повлиява всички видове обмени в организма, повишава белтъчния синтез, необходим е и стимулира лонгитудиналния костен растеж.

Повишеният синтез на СТХ у възрастни (след пубертета) предизвиква заболяването акромегалия. Акромегалията се характеризира с непропорционално уголемяване на ръцете и стъпалата, както и със загрубяване на чертите на лицето, настъпващо у хора, при които костния растеж е приключил. Наред с костния растеж се засилва и растежът на меките тъкани и повечето вътрешни органи, което води до органомегалия и отклонения във функцията им.

Повишеният синтез на СТХ преди пубертета (преди завършване на физиологичния растеж) предизвиква гигантизъм. Засегнатите индивиди достигат ръст, надвишаващ горната граница на нормата (над 200см. за мъжете и над 185см. за жените). При децата и юношите ръстът надхвърля с 40% средната норма или е с две стандартни отклонения над средния ръст за възрастта. Хипофизният гигантизъм е тежко прогресиращо заболяване, водещо до сериозна инвалидизация.

Гигантизмът и акромегалията се разглеждат като възрастови варианти на един и същ процес. Най-често причината за повишеното отделяне на СТХ е тумор на хипофизата.

Понижената секреция на СТХ в детска възраст води до развитие на хипофизарен нанизъм (хипофизарни джуджета). Клиниката се владее от ниския ръст за календарната възраст, ниския темп на растеж и с изоставане в костната възраст. Общият вид на болните наподобява вида на календарно по-млад индивид. Дефицитът на СТХ може да бъде изолиран (само на този хормон) или съчетан и с недостатъчност на други хормони секретирани от хипофизата (в този случай клиниката е много по-богата).

Понижената секреция на СТХ у възрастни не се проявява с характерна клинична симптоматика.

[Емануил Денков]

 Bлагодаря за информацията. Нямах и на идея, че тази лаборатория е толкова добра и имат интернет страница и всичко. Ако има и други от Шумен само да допълня, че това е може би единствената лаборатория отъдето взимат кръв винаги с ръкавици в града.

[Jina]

А някой може ли да ми каже какво е ДКК ?! В епикризата ми пишеше че трябва да си излседвам ПКК с ДКК , аз си мислих че ... и аз не знам какво вече.. но днес си изследвах само ПКК и не знам дали са две отделни неща ?! 

[tedibon]

Здравей!
Доколкото знам ПКК е пълна кръвна картина,а ДКК е диференциално броене!Ако греша в лабораторията ще ти кажат най-точно!По принцип с едно вземане на кръв се правят двете,но сега,явно ще се наложи да дадеш още веднъж да те бодат!

[Jina]

Здравей Теди  Права си. ДКК-диференциално броене на левкоцити в кръв - визуално микроскопско или автоматично,включва St /пръчкоядрени/ , Seg /сегментоядрени/ , Eo /еозинофили/ , Ba /базофили/ , Ly /лимфоцити/ , Mo /моноцити/ , Pl /плазматични клетки/