Според информацията, която д-р Бърди даде в неговата консултационна тема, няма нужда от реваксинация в случай на падане на имунитета под 10 IU/mL. Според други информации, в такива случай е добре да се направи т. нар. бустерна доза, т.е. купува се само една доза от ваксината и се поставя. За момента тук във форума не сме постигнали пълно единодушие кой е правилния подход.
Информацията на д-р Бърди идва от Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията (Centers for Disease Control and Prevention - CDC), според някои български лекари в случай на такъв имунитет, е нужна реваксинация.
Ето мнението на д-р Бърди, подкрепено с цитат от официален документ на CDC:
Здравей Birdie! Радо ме насочи към теб, за което му благодаря. Ще ти бъда безкрайно признателна, ако имаш възможност да отговориш на въпросите ми, които много ме притесняват и на които така и не получих компетентен отговор от нашите лекари. А те са следните:
Имам 2 деца - дъщеря на 6 и син на 16 години.На края на 2008 г. малката беше с резултат 358 ако не се лъжа,а големия под 5. В началото на 2009 г. му направих реимунизация. Знам, че се прави на 3 пъти, но ми обясниха, че е достатъчно само веднъж, защото се касае само за реимунизация, а не за ваксинация.След известно време, резултатът беше-"достатъчно голям защитет титър". Скоро им правих отново изследвания за антитела и резултатите бяха 0.299 за дъщеря ми и 0.257 за сина ми, при което само дето удар не получих. В лабораторията дори не бяха написали мерната единица,само числената стойност и след като ги попитах,ми казаха,че мерната единица е " МЕ т.е международни единици". Лекарката ми обясни, че изследването е направено по тест, при който има " новатех единици" и стойностите били съответно : 0,299 равносилно на 14.95 новатех единици и 0,257 равносилно на 12.85 новатех единици при следните референтни стойности : 0-9 - отрицателен резултат, 9-11 - граничен и над 11 - положителен.
Миналата година, когато реимунизирах сина си, лекарката ми каза, че е достатъчно само веднъж да се направи ваксината, защото той вече като бебе е бил ваксиниран. След почти една година титъра му е отново нисък. Имат ли нужда и двамата отново от реимунизации? Този път на 3 пъти ли да я направя? Дъщеря ми е почти на 6 години. И при нея ли да бъде на 3 пъти? Има ли значение възрастта на детето? Коя ваксина е за предпочитане? Синът ми бе реимунизиран с Енжерикс, но за една година антителата му отново имат нисък титър. Не би ли трябвало да има антитела за по-дълъг период от време?
Благодаря предварително за отговорите и лек ден от мен 
За здрави деца без подлежащи заболявания:
* не е практика и не се вземат титри anti-HBs рутинно
* не е практика да се изследва резултат от Хеп Б ваксинацията рутинно, защото се счита че след три правилно направени дози, независимо от титрите, има имунологична памет, и поради това, защитата е добра независимо от титрите.
* не е практика да се правят повече от три дози, независимо от титрите anti-HBs.
Нашата "библия" по въпросите на имунизациите:
http://www.cdc.gov/vaccines/Pubs/pinkbook/downloads/hepb.pdf
"...Рутинни бустер дози НЕ се препоръчват рутинно за която и да е било възрастова група!" ( стр. 110)
"...Available data show that vaccine-induced antibody levels decline with time. However, immune memory remains intact for more than 20 years following immunization, and both adults and children with declining antibody levels are still protected against significant HBV infection (i.e., clinical disease, HBsAg antigenemia, or significant elevation of liver enzymes). Exposure to HBV results in an anamnestic anti-HBs response that prevents clinically significant HBV infection. Chronic HBV infection has only rarely been documented
among vaccine responders."
Изключение това правило са децата, родени от майка, носител на Австралийски Антиген.
Освен че в първите 12 часа ( максимум) от раждането трябва да се постави задължително имуноглобулин И ваксината, тези деца се тестват за anti-HBs на възраст 9-18 месеца.
Поради факта че, профилактичните мерки в първите 12 часа са много резултатни, кърменето НЕ СЕ забранява.
Освен това, и преди ерата на ваксините и имунопрофилактиката, пренос чрез кърма не е отбелязан.
Майката трябва да се грижи да няма рагади и кървене от зърната.
http://www.cdc.gov/BREASTFEEDING/disease/hepatitis.htm
Това е господстващото мнение днес.
Ето една информация, която е по средата между двата лагера:
HBV Journal – октомври 2009
...
Изследване: Защитата, осигурявана от ваксината срещу хепатит В, продължава да действа даже и след 22 години
Колко продължава защитата след имунизация срещу хепатит В? Изследователите се опитват да отговорят на този въпрос, за да определят дали и кога са необходими подсилващи (booster) ваксинации особено при хора, които живеят с лица хронично заразени с вируса на хепатит В (НВV).
В едно скорошно изследване учените са проверили 493 местни жители на Аляска 22 години след ваксинирането им. По време на имунизацията е бил инжектиран само компонента повърхностен антиген на вируса на хепатит В (HbsAg), за да се стимулира имунната система да произведе повърхностни антитела с цел предотвратяване на евентуална бъдеща зараза.
От имунизираните лица 60% (298) все още са имали адекватни защитни нива на повърхностни антитела (над 10 mIU/mL). Лекарите са поставили единична подсилваща доза на 164 лица, които са имали ниски нива на антителата и 81% от тях са отговорили със защитни нива на антитела в рамките на 60 дни.
На подсилващата доза са отговорили предимно по-млади хора. Изследователите съобщават също, че никой от хората, на които нивото на антителата е намаляло през тези 22 години, не е развил остър или хроничен хепатит В и че 87% от участвалите в изследването или са имали трайна защита срещу инфекцията, или бързо са развили адекватна защита от антитела след поставянето на подсилваща ваксина. “Защитата, осигурена от първичната имунизация с добита от плазма ваксина срещу хепатит В, направена в детството и в зряла възраст, трае поне 22 години,” пишат те в The Journal of Infectious Diseases, септември 2009 г. “Не са необходими подсилващи/бустерни дози.”
Едно друго изследване, за което се съобщава в броя от м. август 2009 г. на Vaccine проследява 2,342 кандидат студенти в Тайван, които са били имунизирани още като новородени преди около 23 години.
С положителен тест за HBsAg (който показва наличие на текуща НВV инфекция) са били 11.6%, 3.5% и 1% от лицата, родени съответно преди 1984 година, между 1984-1986 и след 1986 година (когато е започната всеобщата имунизация).
Всичките 572 участници, които не са имали вече защитни антитела, са развили бързо защитни антитела след поставянето на бустерна ваксина.
Изследователите стигат до извода, че нивото на антитела при студентите е намаляло до 50% през 15-те години след ваксинирането и че бустерните ваксини са 100% ефикасни. “Необходимостта от и възрастта за администриране на бустерна доза сред незаразени възрастни с ниски нива на антитела, както и времето за първоначална имунизация се нуждаят от по-нататъшна оценка,” пишат те.
...
Ето няколко мнения и информации, които насочват към реваксинация, когато титърът е нисък.
Това е мнението на доц. Антонов:
Интервю с доц. д-р Кр. Антонов
...
В България е хубаво, след като минат 15 години от ваксинацията срещу хепатит Б, хората пак да се ваксинират или най-малкото да се провери титъра за антитела за хепатит Б.
...
, и на д-р Балабанска:
Интервю с д-р Р. Балабанска
...
Титърът на антителата, който се изгражда, гарантира защита поне в рамките на 10-15 години, както това се постига и след ваксинация. Трябва периодично да се контролира титърът на антителата срещу Австралийския антиген (анти-HBs) и при спадане под 100 IU/мл да се направи отново ваксинация. По принцип имунитетът спада и е възможно отново заразяване.
...
Ето дори и една информация за заразил се холандски здравен работник, който е бил с висок титър на антителата:
HBV Journal - февруари 2009
...
Холандски здравен работник се заразява с хепатит В независимо от адекватната имунизация
Наскоро холандски изследователи съобщиха във февруарския брой 2009 г. на Journal of Hepatology за здравен работник, който се е заразил с хепатит В въпреки направената подходяща имунизация срещу инфекцията.
Изследователите не са сигурни колко дълго време са защитени от инфекция хората, имунизирани срещу хепатит В. С течение на времето броят на антитела им на хепатит В намалява, но специалистите смятат, че имунната система на организма запазва “имунна памет”, която й позволява бързо да се пребори със заразата.
В този случай здравният работник е достигнал нива на антитела, считани за достатъчни за да го предпазят от инфекцията. Въпреки това, 14 години след допълнителната си имунизация той е развил остър хепатит, дължащ се заразяване с НВV.
Анализът на DNA на вируса показал, че лицето е било заразено с нормален щам на НВV. Изследователите пишат, че това е първият известен случай на неуспех на ваксината срещу хепатит В при лице, достигнало високо ниво на повърхностни антитела на рекомбинант DNA HBV ваксина. Според изследователите “здравни работници, чийто отговор на първоначалната ваксинация за хепатит В е бил умерен, може да са уязвими на HBV инфекция.”
...
Както виждаш, не може да се даде еднозначен съвет. В този случай, най-добрия вариант за теб е да се опиташ да направиш информиран избор. Именно заради това се опитах да ти дам различните гледни точки, а ти прецени как е най-добре да постъпиш.
Поздрави,
Радо
