Автор: Liz Highleyman
Дата: 23 ноември 2010
РЕЗЮМЕ: Tenofovir (Viread) предизвиква добра супресия на вируса на хепатит В (HBV) както при нуклеозидно/нуклеотидно-наивни, така и при терапевтично-опитни пациенти в рутинната клинична практика, което показва, че резултатите от клиничните изпитания се потвърждават и в реалния живот, според констатациите, представени на състоялата се наскоро Среща по проблемите на черния дроб, организирана от Американската асоциация за изучаване на чернодробните заболявания (AASLD 2010) в Бостън. Нещо повече, повечето реципиенти на тенофовир не показват признаци на бъбречна токсичност, дори и при липсата на редовен скрининг и изключване на рисковите пациенти.Pietro Lampertico от Universita degli Studi di Milano и колеги са провели ретроспективно/проспективно кохортно проучване в 17 центрове в Италия, в което участват 737 пациенти с хроничен хепатит B, започващи прием на tenofovir.
Три четвърти са мъже, средната възраст е 56 години, а 77% са отрицателни за “е” антиген на хепатит В (HBeAg). Не са допуснати лица с ХИВ ко-инфекция. Около 40% са били с чернодробна цироза, а 9% са имали хепатоцелуларен карцином.
Участниците са били или на монотерапия с тенофовир (27%) или комбинирана терапия (72%), предимно с lamivudine (Epivir-HBV). Близо една трета (30%) са били лекувани преди това с интерферон, а 71% са използвали преди това нуклеозидни/нуклеотидни аналози или са показали резистентност към тези лекарства; останалите 29% са били нуклеозидно/нуклеотидно-наивни (нелекувани). 14% от пациентите са започнали с по-ниска доза тенофовир поради намален креатининов клирънс - знак за нарушена бъбречна функция.
Пациентите са проследявани за период средно от 16 месеца (от 0 до 52 месеца). Изследователите са измерили вирусния товар НВV ДНК и са следили за нежелани реакции с акцент върху нарушена функция на бъбреците (дисфункция), тъй като е известно, че тенофовир причинява увреждане на бъбреците в една малка част от пациентите.
Резултати
При нуклеозидно/нуклеотидно-наивните пациенти (средно изходно вирусно натоварване от 5.9 log IU/mL), процентите на вирусологичен отговор, или неоткриваема HBV ДНК, са както следва:
- 12-та седмица: 37%;
- 24-та седмица: 66%;
- 36-та седмица: 72%;
- 48-а седмица: 89%.
Времето, необходимо за постигане на неоткриваем HBV, зависи значително от входния вирусен товар.
На 48-та седмица 17 пациенти са имали само частичен вирусологичен отговор, със средно 2.5 log IU/mL остатъчна виремия.
При нуклеозидно/нуклеотидно-опитните или резистентни пациенти вирусният товар остава неоткриваем при тези от тях, които са преминали от адефовир (Hepsera) към тенофовир.
HBV ДНК е станала неоткриваема в 74% от пациентите в процес на (със съществуваща) HBV репликация поради резистентност на изходното ниво (средна HBV ДНК 4.1 log IU/mL), независимо от лечебната стратегия.
В обобщена оценка на безопасността 3% от пациентите са имали увеличение на серумния креатинин по-голямо от 0.3 mg/dL, и < 1% са били с увеличение над 0.5 mg/dL, в сравнение с изходните нива.
8% от пациентите имат спад на фосфорните нива в кръвта под 2.3 mg/dL, още един знак за увреждане на бъбреците.
37% са имали спад в абсорбирането на пикочния фосфат (оценено по приблизителния TmPI/GFR) под 0.7 mmol/L.
Повечето от тези пациенти, обаче, са с продължителна предходна експозиция на адефовир, което също може да предизвика бъбречна дисфункция.
6% от пациентите са намалили дозата на тенофовира поради влошен креатининов клирънс.
.......................
Цялата новина може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив:
Ефективността и безопасността на тенофовир в клинична практика в реалния живот
