Анита е един „средностатистически‘‘ пациент с хепатит С. Разбира случайно за заболяването си през 2010 г. Започва първо лечение с интерферон, което е неуспешно. Преминава второ лечение с интерферон и протеазен инхибитор от първо поколение - още по-голям провал. Три години по-късно идва и диагнозата - цироза. Дума, от която всички ние настръхваме и която тайно се надяваме да избегнем.
Какво ще направите обаче, ако разберете съвсем ненадейно, че цирозата е вече факт?Анита е на 39 години, и в следствие на хирургическа интервенция в началото на 2014 г., нейната до тогава „нормална“ цироза, става декомпенсирана. Как да опишем с думи, това през което премина тя? Месеците, прекарани в болница, стотиците прелети банки албумин и плазма, стотиците литри асцит, източени от нейния корем, десетките хиляди левове, похарчени за животоподдържащи лекарства. Ужасът сред нейното семейство и приятелите й. Страхът, безизходицата на лекарите, невъзможността да се справят с неконтролируемата декомпенсирана цироза, въпреки огромните им усилия и знанието, че някъде там има едно ново лечение, за което всички сме чели, но не сме виждали.
Безинтерфероновото лечение.Една приятелка от фондация
„Надежда срещу СПИН”, пожелала да остане анонимна, е главният „виновник“ Ани да получи втори шанс. Тя се бори денонощно, за да осигури на Ани влизане в програма за ранен достъп на тежко болни пациенти, чиято очаквана преживяемост е под 1 година. Направи невъзможното, но успя! Успя да убеди фармацевтичните компании да отпуснат лечение за български пациент, успя да убеди институциите, успя да мотивира всички около себе си, за да се спаси Ани.
Анита получи безинтерфероново лечение през есента на 2014 г. Нейният асцит започна да намалява 2 седмици след началото на терапията и постепенно спря. Вирусът също изчезна. За 14 дни. Лечението продължи 6 месеца без значими странични ефекти. Днес Анита е добре, от декомпенсирана цироза тя се върна към фиброза 3-та степен (доказано с Fibroscan). Според лекарите състоянието на нейния черен дроб ще продължава да се подобрява.
За да подкрепи нашите усилия да получим новите безинтерферонови терапии, за да могат повече хора да разберат колко ценни са те, Анита се съгласи да направим кратко видео с нейно участие: https://www.youtube.com/watch?v=4136jR_4Q3cЧудото обаче не приключи тук. Защото Анита не беше единственият пациент, одобрен за това безинтерфероново лечение. След нейния случай, усилията продължиха, и двете фармацевтични компании, предоставили лечението на Ани, бяха насърчени да дадат този шанс и на други пациенти в тежко състояние.
Така се стартира първата програма за ранен достъп до лечение на тежко болни пациенти с хепатит С в България.Всички големи центрове за лечение на хронични хепатити бяха уведомени максимално бързо за тази програма. Подборът на пациенти беше извършен от специалистите, а специално създадена медицинска комисия подаваше пациентите към фармацевтичните компании за одобрение. В рамките на няколко месеца около 30 човека получиха безинтерфероново лечение, което за тях бе единственият шанс да оцелеят.
Анита доказа, че безинтерфероновите лечения вършат чудеса. Надяваме се, че те няма да спрат до тук, а ще бъдат официално одобрени в България и всички пациенти в нужда, ще бъдат спасени.
С огромни благодарности към нашата приятелка от фондация „Надежда срещу СПИН“; към лекарите от болница „Св. Иван Рилски“, гр. София, които се грижиха за Ани, за готовността им да приложат непозната за тях терапия на тежко болен пациент; с благодарност към Gilead Sciences и Bristol-Myers Squibb, дарявайки тези безценни медикаменти и стартирайки първата до този момент compassionate use program в България.
