Здравейте! Както става ясно от псевдонима ми пиша тук в качеството си на майка на четиригодишно момиченце.
Ще разкажа много подробности, защото не знам кое е важно, а съм с постоянното усещане, че пропускаме нещо.
Дъщеричката ми е със сърдечна операция и сърдечна недостатъчност и това е причина всяко боледуване да ме изправя на нокти.
Започвам малко отдалеч - преди два месеца, след 4 дни температура качваща се до почти 40 градуса влязохме в болница с тежка бактериална инфекция и гнойна ангина. Там още на първия ден овладяха инфекцията с много високи дози антибиотик. Няма да навлизам в подробности, но след лечението дъщеря ми бе изпила 3 антибиотика, като в последствие видях, че в болницата са й вливали доза по-висока от максимално описаната в листовката.
Първите седмици след като излязохме от болницата ми правеше впечатление, че ако се затича дори 20 метра и се хваща за черния дроб. Постепенно това отшумя и се успокоихме.
Миналата седмица бяхме на море. Ние сме от доста стриктните родители и е малко вероятно да изгори на слънцето, но въпреки това започнах вечер да забелязвам зачервяване и обривчета. Всяка следваща вечер беше повече, а на сутринта изчезваше. Мислех, че е реакция към водата, защото имаше обриви и на покритите части. На третата сутрин не беше изчезнал, а следобяд детето вдигна температура. Него ден се прибрахме у дома и на следващата сутрин бяхме при личната.
Междувременно се случи нещо странно. Към 3 през нощта тя става да пишка в гърне и урината й беше с нормален цвят. В 7 сутринта беше много тъмна. Не знаех какво значи това и просто го съобщавах на лекарите, които посвещавахме, общо 3 на брой. Всички ме убеждаваха, че или е обезводнена, или е от лекарствата (един доза нурофен).
След като отидохме на частно при инфекционист диагнозата е варицела (доста нетипично протичаща).
На следващия ден той поръча да пуснем стрептолизинов титър и лаборантката като взе кръвта ме попита дали искам и нещо друго да изследвам. Споделих притесненията си за цвета на урината и тя пусна общ билирубин и алат. Резултатите най-сетне накараха лекарите да обърнат внимание на обясненията ми за урината. Билирубин - 94.5; АлАТ - 217.
Приеха ни в инфекциозно, като профължаваме да лекуваме скарлатина като основно заболяване. Зная, че й вливат Зинат, но не знам в каква доза.
Днес е втория ден откакто сме тук и почти се бях успокоила, защото и обривът затихна, и урината доста изсветля, и изпражненията от жълти, станаха кафяви. Бях доволна, че от вчера сутринта, когато ни приеха, не е вдигала температура,но се окааза, че те профилактично й вливат температуропонижаващо. Днес се разбрахме с дежурния лекар да смени назначението му на „само при нужда”
, за да не се товари черния дроб.
И вечерта тя всигна температура. Вярно, 37,9, но това означава, че след два дни венозен антибиотик и един ден, преди това, през устата, инфекцията все още не е овладяна.
Бях чела, че при уцелен антибиотик сларлатината спира да е заразна още на 24тия час. За мен това значи, че за 24 часа инфекцията трябва да е овладяна. А не е. Притеснявам се, че не е само скарлатина.
Изписах всичко това с надежда, че тук, сред препатилите, някой може да открие поредния незабелязан от лекарите симптом.
Между другото, въпреки че едно младо докторче в спешното ме убеждаваше, че теоретично и практически е невъзможно да има билирубин в кръвта и да няма в урината, тукашните изследвания също го потвърдиха.
Не знам какво значи това.
Благодаря на всички отзовали се!
