Теми - Мери_
31
Новини за Хепатит A, B и C в Интернет и другите медии / HBV Journal – октомври 2010
« -: Ноември 26, 2010, 13:37:36 »
Автор: Christine Kukka
Дата: 01 октомври 2010
Дефицитът на витамин D е широко разпространен сред лицата с чернодробно заболяване
В броя от м.септември 2010 г. на списанието DigestiveDiseasesandSciences американски изследователи съобщават, че 92% от хората с хронично чернодробно заболяване страдат от недостиг на витамин D, като при една трета от тях, особено тези с цироза, този дефицит на витамин D е особено тежък.
Изследователите са проследили 118 пациенти (43 със свързана с хепатит С цироза, 57 с хепатит С без цироза и 18 с цироза, която не е свързана с хепатит С) и измерили нивата им на витамин D. Те установили, че 109 души (92.4%) са имали в някаква степен дефицит на витамин D.
· В групата от 43 пациенти с хепатит С и цироза 16.3% са имали дефицит в лека форма, 48.4% са били с умерен дефицит, а 30.2% са имали тежък недостиг на витамин D.
· В групата с хепатит С, но без цироза, 22.8% от общо 57 пациенти са имали слаб дефицит, 52.6% с били с умерен дефицит и 14% са имали тежък дефицит.
· В групата с цироза без хепатит 38.9 % от общо 18 пациенти са имали слаб дефицит, 27.8 % с били с умерен дефицит и 27.8 % са имали тежък дефицит на витамин D.
Рискът от дефицит на витамин D е най-висок при афро-американките и хората с цироза.
HBeAg-позитивни пациенти с високи нива на ALT реагират (отговарят) добре на телбивудин (Telbivudine)
Китайски изследователи са сравнили ефективността на антивирусния препарат телбивудин (Tyzeka) при 40 пациенти, позитивни за “е” антигена на хепатит В (HBeAg) с изключително високи нива на аланин аминотрансфераза (ALT) - 10 до 20 пъти горната граница на нормата - с група от 40 HBeAg-позитивни пациенти с умерени нивана ALT ( от 2 до 10 пъти горната граница). Нива на ALT над нормата показват, че чернодробните клетки са увредени или умират.
След 52 седмици на лечение с телбивудин средният спад в нивата на НВV ДНК е 7 пъти в групата с висока ALT и 6 пъти в групата с по-ниски нива на ALT.
Процентът на пациентите с неоткриваема НВV ДНК (вирусен товар) след едногодишно лечение е 72.5% в групата с високи ALT нива и 60% в групата с умерена ALT. Освен това 45% от хората с висока ALT и 27.5% от другата група са станали HBeAg-отрицателни, а 37.5% от групата с високо изходно ниво и 22.5% от умерената група са изгубили HBeAg и са развили “е” антитела.
Десет процента от групата с висока ALT са изгубили повърхностния антиген на хепатит В, а три процента са развили повърхностни антитела. Само един пациент от групата с умерена ALT е станал HBsAg-отрицателен.
След едногодишно лечение броят на постигналите нормални нива на ALT е еднакъв и в двете групи.
“Високото изходно ниво на ALT е сериозен предиктор на оптимални резултати при лечение с телбивудин,” отбелязват изследователите в броя от м.август 2010 г. на WorldJournalofGastroenterology.
В това проучване китайските изследователи са се фокусирали върху телбивудина, въпреки че има висок процент на вирусна резистентност, тъй като други препоръчителни антивирусни препарати, като например тенофовир (Viread), са скъпи и не са широко достъпни в Китай.
Преживяемостта след операция на чернодробен рак нараства, когато фиброзата е минимална
Фиброзата и тежката цикатризация на черния на черния дроб - цирозата - допринасят за развитието на чернодробен рак. Но след отстраняване на раковите тумори от черния дроб каква роля играе фиброзата за повторното появяване на чернодробния рак?
Тайвански изследователи са сравнили резултатите на 76 пациенти с рак, които са имали или минимална, или напреднала фиброза, след отстраняването на малък тумор от черния им дроб по хирургически път.
Те са проследили в продължение на 77 месеца 14 пациенти с минимална фиброза и 62-ма с напреднала фиброза. При пациентите с минимална фиброза преживяемостта е била значително по-висока, а повторната поява на рак - подчертано по-ниска.
В септемврийския брой, 2010 г. на HepatologyInternational изследователите заключават, че “… минималната фиброза е свързана с по-рядката повторна поява на рака и с по-добра преживяемост.”
Погрешни педиатрични практики водят до нисък процент на имунизациите в детска възраст
Изследователи, като използват данни, които обхващат 5,9 милиона американски деца в Националното имунизационно изследване 2004-2006 са установили, че до 36-месечна възраст малко над 80% от децата са получили препоръчителните за тях имунизации.
Целта на проучването е да се оцени успеха на имунизационните практики на педиатрите. Изследователите преценяват дали децата са получили пълната гама от полагащите се ваксини през детските им години, включително и трите препоръчителни дози за хепатит В.
В JournalofPediatrics изследователите отбелязват, че пациентите на лекари, които прилагат първата ваксина за хепатит В при раждането, са с по-висок процент на имунизации на 36-месечна възраст. При майките със средно или по-високо образование тенденцията е децата им да имат по-висок процент на имунизации.
Афроамериканчетата са с най-нисък процент на имунизации, както и децата, които живеят в бедност. Процентът на ваксиниране намалява, когато децата получават ваксинации от повече от един лекар.
Изследователите заключават, че политиките на ваксиниране на различните медицински практики могат да влияят значително върху процента на имунизация сред децата.
.....................
Целият обзор може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: HBV Journal – октомври 2010
Дата: 01 октомври 2010
Дефицитът на витамин D е широко разпространен сред лицата с чернодробно заболяване
В броя от м.септември 2010 г. на списанието DigestiveDiseasesandSciences американски изследователи съобщават, че 92% от хората с хронично чернодробно заболяване страдат от недостиг на витамин D, като при една трета от тях, особено тези с цироза, този дефицит на витамин D е особено тежък.
Изследователите са проследили 118 пациенти (43 със свързана с хепатит С цироза, 57 с хепатит С без цироза и 18 с цироза, която не е свързана с хепатит С) и измерили нивата им на витамин D. Те установили, че 109 души (92.4%) са имали в някаква степен дефицит на витамин D.
· В групата от 43 пациенти с хепатит С и цироза 16.3% са имали дефицит в лека форма, 48.4% са били с умерен дефицит, а 30.2% са имали тежък недостиг на витамин D.
· В групата с хепатит С, но без цироза, 22.8% от общо 57 пациенти са имали слаб дефицит, 52.6% с били с умерен дефицит и 14% са имали тежък дефицит.
· В групата с цироза без хепатит 38.9 % от общо 18 пациенти са имали слаб дефицит, 27.8 % с били с умерен дефицит и 27.8 % са имали тежък дефицит на витамин D.
Рискът от дефицит на витамин D е най-висок при афро-американките и хората с цироза.
HBeAg-позитивни пациенти с високи нива на ALT реагират (отговарят) добре на телбивудин (Telbivudine)
Китайски изследователи са сравнили ефективността на антивирусния препарат телбивудин (Tyzeka) при 40 пациенти, позитивни за “е” антигена на хепатит В (HBeAg) с изключително високи нива на аланин аминотрансфераза (ALT) - 10 до 20 пъти горната граница на нормата - с група от 40 HBeAg-позитивни пациенти с умерени нивана ALT ( от 2 до 10 пъти горната граница). Нива на ALT над нормата показват, че чернодробните клетки са увредени или умират.
След 52 седмици на лечение с телбивудин средният спад в нивата на НВV ДНК е 7 пъти в групата с висока ALT и 6 пъти в групата с по-ниски нива на ALT.
Процентът на пациентите с неоткриваема НВV ДНК (вирусен товар) след едногодишно лечение е 72.5% в групата с високи ALT нива и 60% в групата с умерена ALT. Освен това 45% от хората с висока ALT и 27.5% от другата група са станали HBeAg-отрицателни, а 37.5% от групата с високо изходно ниво и 22.5% от умерената група са изгубили HBeAg и са развили “е” антитела.
Десет процента от групата с висока ALT са изгубили повърхностния антиген на хепатит В, а три процента са развили повърхностни антитела. Само един пациент от групата с умерена ALT е станал HBsAg-отрицателен.
След едногодишно лечение броят на постигналите нормални нива на ALT е еднакъв и в двете групи.
“Високото изходно ниво на ALT е сериозен предиктор на оптимални резултати при лечение с телбивудин,” отбелязват изследователите в броя от м.август 2010 г. на WorldJournalofGastroenterology.
В това проучване китайските изследователи са се фокусирали върху телбивудина, въпреки че има висок процент на вирусна резистентност, тъй като други препоръчителни антивирусни препарати, като например тенофовир (Viread), са скъпи и не са широко достъпни в Китай.
Преживяемостта след операция на чернодробен рак нараства, когато фиброзата е минимална
Фиброзата и тежката цикатризация на черния на черния дроб - цирозата - допринасят за развитието на чернодробен рак. Но след отстраняване на раковите тумори от черния дроб каква роля играе фиброзата за повторното появяване на чернодробния рак?
Тайвански изследователи са сравнили резултатите на 76 пациенти с рак, които са имали или минимална, или напреднала фиброза, след отстраняването на малък тумор от черния им дроб по хирургически път.
Те са проследили в продължение на 77 месеца 14 пациенти с минимална фиброза и 62-ма с напреднала фиброза. При пациентите с минимална фиброза преживяемостта е била значително по-висока, а повторната поява на рак - подчертано по-ниска.
В септемврийския брой, 2010 г. на HepatologyInternational изследователите заключават, че “… минималната фиброза е свързана с по-рядката повторна поява на рака и с по-добра преживяемост.”
Погрешни педиатрични практики водят до нисък процент на имунизациите в детска възраст
Изследователи, като използват данни, които обхващат 5,9 милиона американски деца в Националното имунизационно изследване 2004-2006 са установили, че до 36-месечна възраст малко над 80% от децата са получили препоръчителните за тях имунизации.
Целта на проучването е да се оцени успеха на имунизационните практики на педиатрите. Изследователите преценяват дали децата са получили пълната гама от полагащите се ваксини през детските им години, включително и трите препоръчителни дози за хепатит В.
В JournalofPediatrics изследователите отбелязват, че пациентите на лекари, които прилагат първата ваксина за хепатит В при раждането, са с по-висок процент на имунизации на 36-месечна възраст. При майките със средно или по-високо образование тенденцията е децата им да имат по-висок процент на имунизации.
Афроамериканчетата са с най-нисък процент на имунизации, както и децата, които живеят в бедност. Процентът на ваксиниране намалява, когато децата получават ваксинации от повече от един лекар.
Изследователите заключават, че политиките на ваксиниране на различните медицински практики могат да влияят значително върху процента на имунизация сред децата.
.....................
Целият обзор може да прочетете в сайта на сдружение ХепАктив: HBV Journal – октомври 2010
