Покажи Участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - hepaPepa

Страници: [1]
1
А за Хепатит В  няма ли да има?

2
Моята история / Re: Ужасена съм
« -: Февруари 21, 2012, 23:13:58 »
и аз съм ужасена :shocked1:
с големи букви - надпис!  МАЛОУМНИЦИ!!!!! :scream:
Пълно е с малоумщини- но ти не се депресирай и те съветвам по -добре си прави изследвания- неизвестността е по - лоша. А пък за надписа в болницата няма да коментирам повече, защото в момента не се сещам нищо цензурно. :angry3: :fight2:

3
Моята история / Re: Дайте мнение моля ви...
« -: Февруари 21, 2012, 22:51:19 »
Здравей, Петя! И аз съм с Хепатит В  - неактивен и в момента нямам  нуждая от лечение. Но както са ти писали и другите трябва да направите ПСР-изследването за да знаете със сигурност каква е активността на вируса. Дано да са добри резултатите :good:

4


Сканирах си резултатите и следвах инструкциите за качване на снимки / не знам дали ми се получи/
До колкото разбирам - изследванията ми са добри, но все пак ако може едно по- компетентно мнение ...
И на колко често трябва да си пускам изследвания за да си следя състоянието? Защото това, че днес вирусната ми репликация е ниска не значи ,че утре ще е все така. А всъщност какво да правя за да я поддържам ниска? В момента не пия никакви лекарства. Да започвам ли с някакви хепатопротектори илиии  незнам.......

http://imageshack.us/f/407/rezultatip.jpg/


Благодаря!

5
 :dance:
 Аз съм от Стара Загора и Сребърното езеро го знам - не ме пишете за нощувка , но със сигурност ще дойда да се запознаем / живот и здраве /  :flowers:

6
А първолаци приемате ли на срещата? :ashamed2:

7
 Вижте какво открих ровейки се из интернет:
"Лечението на хепатит А е съвсем невинно - с вливания на глюкозни разтвори и витамини", казва лекарят. Особено важно е храненето. "И по време на острия период, и след това храната - противно на схващанията - трябва да бъде нормална", твърди проф. Чернев. За болните не бива да има никакви ограничения. Даже и през острия период на болестта храната е малко по-лека - преобладават плодове и зеленчуци, но пациентът трябва да яде и мазнини и пържени храни. "Налаганите от години в инфекциозните клиники стриктни ограничения за мазни храни, пържено и подправки не са препоръчителни. От научна гледна точка това е необосновано, пациентите трябва да се хранят нормално", смята Чернев.
Обикновено диетите се налагат, за да не се товари допълнително увреденият от хепатита черен дроб. "Това е старо и дълбоко погрешно схващане. От 30 г. е доказано, че и при хроничните, и при острите чернодробни заболявания, и при възстановителния период храненето трябва да е нормално - с нормално съотношение на белтъци, масти и въглехидрати", казва експертът. Според него сериозните ограничения само нарушават качеството на живот на пациентите. "Ограниченията не са добри за черния дроб, тъй като органелите в клетките му са изградени от т.нар. липополизахариди, които са много богати на липиди. Когато тези структури са нарушени от болестта, имат нужда от нормално количество животински и растителни мазнини - за да могат да регенерират бързо и черният дроб да оздравее бързо", обяснява проф. Чернев. Така ограничителната диета води до по-бавно оздравяване на органа.
Диета не бива да има дори при по-тежките хепатит В и С. И в остър, и в хроничен стадий пациентите могат да ядат всичко, обяснява лекарят.
Единственото забранено е алкохолът - не бива да се пие няколко месеца след преболедуването от хепатит А. А при хроничните хепатити - В и С, и цироза е забранен до живот. При хепатит не бива да се пият и антибиотици от групата на тетрациклините, амиотарон за сърдечно-съдови болести. "По принцип черният дроб се уврежда от доста лекарства, но всички увреждания са остри - след спиране на лекарствата дробът се възстановява бързо", казва проф. Чернев.
Разпространено е и схващането, че след определена възраст вероятността човек да се зарази с хепатит А пада рязко. "Това не е вярно. Рискът съществува при всички възрасти, а при по-възрастните протича по-тежко", отвръща проф. Чернев.

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2395&sectionid=21&id=0001601

 :dance:  Това за диетата ми харесва!

8
Моята история / Re: Здравейте от № 12
« -: Май 19, 2011, 23:17:07 »
Благодаря ви. Наистина мисля, че тук намирам приятна компания. А това че 22 години сте заедно и имате големи деца си е точно щастливата история от която имах нужда.   Старая  се да съм по- позитивна , може би просто свиквам по- бавно. Радвам се, че ви има и пак ще пиша - само да влезна в оптимистичната си фаза, защото по принцип не обичам да се вайкам и мрънкам.

9
Моята история / Здравейте от № 12
« -: Май 18, 2011, 23:17:29 »
Всъщност нищо ново под слънцето...В началото на годината разбрах, че пробата ми за хепатит В е положителна и тъй като не исках да повярвам се изследвах три пъти и съответно и трите пъти се потвърди едно и също-Хепатит В. За всеки случай се консултирам с две различни лекарки, но и това не променя факта, че съм с хроничен хепатит В.   Правиха ми ехография - дробът е в норма, предстои ми идване в София за PСR.
Не искам да ви занимавам с медицинския аспект на нещата (аз съм доволна от лекарките) по скоро имам нужда от психологическа помощ. Как да се възприема без да се мразя. Просто съм се психирала. Една пъпка да си стисна и да видя кръв и се шашкам. Мразя кръвта си  и се чуствам като някакъв вирус. Направо се чуствам като прокажена. Знам , че по един или друг начин всеки се е чувствал така в началото ( четох форума ви), но вече пети месец откакто живея с това и не мога да свикна с новото си Аз. Излизам, но не мога да се забавлявам както преди. Направо съм депресирана. Е , няма да се самоубивам, де ( ще чакам хепатита да ме довърши - шегичка ). Всъщност продължителността на живота не ме притеснява- четох доста пък и знам, че черният дроб си е "жилав орган"- не се предава толкова лесно ; разбрах, че се живее дълго и вероятността да умреш от катастрофа или нещо друго е същата . Пък и мечтата ми никога не е била да доживея до 100 години- така, че това не е проблем. Просто ми се щеше през оставащите ми 5-10-15-20 или 25 и т.н.  години да не съм сама  и да си имам второ дете, а защо не и трето.   Между другото аз съм на  33  с най- прекрасното дете на света- Всъщност само то ми дава сила. Разведена съм.  До скоро имах връзка. Успокояващото е ,че не съм заразила бившия си приятел -  говорих с него ( а няма да ви описвам колко трудно ми беше да му кажа, че съм болна и не съм знаела ...). Всъщност и това ми е трудно да приема, че повече няма да имам нормална връзка и ще съм сама. Колкото и да съм оптимист за съжаление не съм на 20 и не вярвам, че някой като чуе за заболяването ми няма да се отдръпне веднага Няма да изпадам в подробности, но веднъж се случи така така, че казах пред няколко човека, че съм болна - е нищо не казаха, но просто почуствах отдръпването и неловкото мълчание. Направо имах чувството, че се блъснах в някаква стена и същевременно се почуствах като епицентър на земетресение - знаете как сеизмичната вълна се отделя от епицентъра- нещо такова. Странно. Но много неприятно усещане. Още повече и схващането, че това е заболяване на наркомани и хора с безразборни полови контакти... Нямам нищо против тях, но просто нито се боцкам, нито съм имала много, че и безразборни пък сексуални контакти -  не знам от къде съм се заразила пък и няма никакво значение.
Оф- много се отплеснах. Все пак ми поолекна малко.
Ако някой има някаква щастлива историйка нека ми я напише- от това имам нужда сега.  Благодаря и до скоро!

Страници: [1]

СтатистикиСтатистики за посещенията

Locations of visitors to this page :    Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! Гласувай за сайта!  Оцени сайта!

Посетители след 12 Февруари 2007