Хм..Тук има доста идеалистични мнения.
Как може да се каже,че лекарят няма работно време?Та и той е човек като всички останали хора,
нищо че е лекар.И тои си има ограничени възможности:психически и физически.Лекарят не е слънце
да огрее на всякаде.Ако денонощно някои пациенти си мислят ,че могат да да го обсипват с въпроси,
това е меко казано несериозно.Защото същият този лекар,ако не си почива и физически и психически
още на първата седмица няма да е полезен на никой,даже напротив,може да стане и вреден.
На господин ta6evv ще му кажа само, че отдавна в цивилизования свят тези мнения не са идеалистични.
И ние тук не говорим за денонощно обсипване с въпроси, а връзка с лекуващия лекар при спешни ситуации.
Представете си, че сте на интерфероново лечение с критични изследвания в момента и нямате никаква връзка с лекуващия, който е в чужбина, а в отделението всеки вдига рамене и казва "ами, говорете с професора...."
То затова в България всеки провежда самолечение, а вижте какви идеалисти са в Германия например
"......Бяха много мили , получих ядене, защото казах , че не съм успяла да обядвам и одеало защото ми стана студено, получих и списание за да не умра от скука и позволение на два кратки телефонни разговора с гаджето......"- това е цитат от тази тема:
http://hepatitis-bg.com/forum/index.php?topic=1343.15Даже и в частния кабинет, където водя сина си за да му слагат системи биха се изсмели, ако си поискам такива екстри

Но когато бебето не плаче, майката не му дава да суче.Така че, докато пациентите нямат претенции, докторите защо да си дават зор.
И пак да кажа, че никой от нас не иска телефон за да звъни през половин час за да докладва за кръвното си налягане.Ние сме пациенти, които се лекуват по програма, опитваме се да спазваме разни срокове, много често имаме сериозни проблеми със здравето и ни трябва спешна консултация и когато лекуващия се намира на 300км. какво трябва да направим?