Table 2 Генотипи на HBV
Генотипи - географско разпространение
1. A - Северна Европа, Африка, САЩ 2. B и C - Азия 3. D - Южна Европа, Средния Изток 4. E - Африка 5. F и H - Централна и Южна Америка 6. G - Африка 7. A, B, C, и D - САЩ
|
Eight genotypes of HBV have recently been identified. Table 2 lists these genotypes and the geographic areas where they have been found. In the United States, genotypes A, B, C, and D were found to be the most common, with genotypes A and D predominant among white and black patients and genotypes B and C predominant among Asian patients.12 At present, it is not known whether disease progression and HCC are associated with certain genotypes. In China and Japan, some studies have found more severe liver disease to be associated with genotype C and than with genotype B,13 whereas other studies have found no such association. 14 Some evidence suggests that HBeAg seroconversion occurs at a younger age among persons infected with genotype B than among those with genotype C.13–15
Genotype D has been associated with anti-HBe–positive chronic hepatitis B infection in the Mediterranean area.16 In a nationwide survey conducted in the United States, the precore variant of HBV was found in >70% of persons with genotype D and in almost 50% of those with genotype C, but it was rare in association with genotype A.17 In that study, persons with the precore variant and core promoter mutations had higher HBV DNA levels in sera than did persons who did not harbor
these mutations.
http://medicine1.bjmu.edu.cn/PBL/200507gy/ckwx/6.pdf
Наскоро бяха идинтифицирани 8 генотипа на HBV. Таблица 2 показва разпространението на тези генотипи в различните географски ширини. В САЩ най разпространени са A, B, C, и D. A и D доминират сред черното население а B и C сред азиатските пациенти. До сега не е известно дали развитието на чернодробен рак може да бъде свързано с някои генотипи. В Китай и Япония някои изследвания са установили по-тежко състояние при пациенти с генотип С отколкото тези с генотип В, докато при друго изследване не е открита такава връзка. Някои данни предполагат, че HbeAg сероконверсия настъпва при по-ранни години при хората, заразени с генотип В, отколкото при тези с генотип С.
Генотип D е бил свързан с anti-Hbe – положителния хроничен хепатит В в средиземноморския район. В общонародно проучване, ръководено от САЩ
precore мутантни HBV са били открити в над 70% от пациентите с генотип D и едва 50% при тези с генотип С, но това е много рядко при генотип А. В това проучване пациентите с
precore вариант и
core promoter мутации са имали много високи HBV DNA нива в серума, отколкото тези, които нямат мутации на вируса.