Известният специалист по чернодробна и панкреатична хирургия проф. Радослав Гайдарски бе обявен за лекар на годината от Българския лекарски съюз. Главният консултант на републиката и завеждащ отделението по коремна хирургия в Университетска болница „Лозенец“ през ноември осъществи мечтата си – присаждане на черен дроб в българска болница.
Трансплантацията е плод на повече от година сътрудничество между базата на Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – „Лозенец“, и университетската специализирана клиника в гр. Есен, Германия, а професор Гайдарски – двигателят на този процес.
Роден е през 1937 г. в Градец, Видинско. Отличник на Медицинския университет – София, от випуск 1962 г. След дипломирането се готви за тежкото изпитание лекар на село, но е изпратен в хирургията на болницата във Видин. Казва, че специалността му е въпрос на случайност. Призната му е през 1966 г. Специализира в болницата „Кошен“, Париж, където е един от центровете по трансплантация в Европа. Работи като асистент във II хирургия на Медицинска академия, София. След хабилитирането му през 1983 г. и избирането му за доцент към Катедрата по обща и оперативна хирургия оглавява Клиниката по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия. През 1990 г. вече е професор и народен представител. В болница „Лозенец“ работи от 2003 г.
Проф. Гайдарски, останахте ли изненадан от наградата „Лекар на годината“?
Не знаех, че съм предложен за нея, до последния ден. Съобщиха ми малко преди да ме извикат за връчването. Приех приза като признание за 42-годишния ми лекарски труд.
Защо едва сега стана възможно да се направи трансплантация на черен дроб у нас?
Отговорът на този въпрос не е прост. От 15 години твърдя, че такава трансплантация е напълно възможна, стига да се създаде добра организация и да има необходимия инструментариум.
Операцията за присаждане на черен дроб е тренирана многократно на компютър, преди да бъде извършена реално на 18 ноември 2004 г. Седеммесечната Памела стана нашата първа пациентка, но обсъждахме девет души – шестима родители и три деца. От Германия долетя екип начело с италианския професор Масимо Малаго. Когато започвахме програмата, немският екип смяташе, че първата трансплантация у нас ще бъде направена след 2–3 години, а ето че ни трябваше една.
Повече от 20 лекари оперираха 14 часа. Операцията бе извършена перфектно. Сложна е за изпълнение, но пък всяка стъпка се прави по утвърден протокол. Това значи, че има стандарт за действията на всеки етап и той вече е пренесен в България.
В другите страни обикновено държавата застава зад гърба на лекарите в подобни случаи. А аз се опитвах сам да пробивам. Търсех пари непрекъснато, ходих при Муравей Радев, Кирил Ананиев, Милен Велчев. Даваха колкото поискам, но докато стигнат до мен, от тях нищо не остана.
Една чернодробна операция струва 40–60 хил. евро – отстраняване на половината от черния дроб. За нея здравната каса по клиничната пътека ни дава 1500 лв.
Кога става ясно, че операцията е успешна?
Няма стопроцентова гаранция. Памела и баща й, който се оказа подходящ да й дари част от черния си дроб, се възстановяват бързо. В нейната операция нямаше изненади за екипа. Най-трудният момент беше да се съединят кръвоносните съдове на бебето с тези от дроба на таткото поради различията в големината. Проф. Малаго обаче е смел, голям майстор и направи изключително добри шевове. Не се стигна и до кръвопреливане.
Казвате, че в първите години в медицината ви е било скучно, кога се пробуди интересът към нея?
Понеже бях отличник във Видинската гимназия, приятелите ме посъветваха да кандидатствам медицина, защото било най-престижно. Подадох си документите в последния възможен момент. Не бях вземал частни уроци и бях убеден, че ще ме скъсат. На изпита обаче успях.
Първите години наистина ми беше скучно. Заинтересувах се едва в трети курс, когато започнахме да преглеждаме истински пациенти. Заминах по разпределение да карам стаж във Видинско. При нас битуваше една мисъл, че мъж, който не е бил войник, не е мъж, а лекар, който не е бил на село, не е лекар. Затова се заинатих – на село, та на село. Пратиха ме в едно белоградчишко селище, но после ме командироваха обратно за Видин. Единственото свободно място беше в отделението по хирургия. В София непрекъснато се провеждаха курсове, но никой не искаше да ходи. Като най-млад отивах аз и така всяка година карах по 1–2 различни курса. Навлязох бързо в материята. Не бягах и от работа, поемах всяка спешна операция.
Защо предпочетохте коремната хирургия?
Може би защото беше най-неразработената, каквато е и до днес. Специализацията ми в Париж също оказа влияние. Шефът на клиниката беше невероятна личност. Считан е за най-добрия хирург на жлъчка, черен дроб, панкреас. От него научих много и като се върнах в България, започнах да работя в тази област. Защитих дисертация за кисти на панкреаса.
Операциите при раковите заболявания на панкреаса са най-тежки и най-продължителни. За да се оперира рак на главата на панкреаса, се правят още 5 операции. В началото те ми костваха 10–12 часа, сега се справям за 3–4. Постепенно обучих колеги от столицата и по-големите градове. Преди за 10 години се правеха около 12 операции на панкреас в страната, сега са толкова за месец.
След това започнах да разработвам областта на чернодробната хирургия. Вече извършваме всякакви манипулации върху черния дроб. Няма нещо, което да се прави в Америка, Дания, Франция или Австрия и ние да не го можем. Дори сме оперирали пациенти, на които е отказано в чужбина. Единствено трансплантация на черен дроб не бяхме правили.
В коремната хирургия работим на европейско ниво. В момента имам записани над 100 души, които чакат да бъдат оперирани. Правя максимум по 2 операции на ден. Една чернодробна трае около 4 часа.
Става ли българинът по-болен?
Не. Просто апаратурата за диагностика вече е по-добра, затова заболяванията, които някога не са откривани, се улавят по-лесно.
Как да запазим здрав черния си дроб?
Най-застрашени са хората, боледували от хепатит. След него може да се развие цироза, която в някои случаи води до рак. Враг номер едно на черния дроб е алкохолът. По 1–2 чашки на ден не са страшни, но всекидневното поемане на по-големи количества е опасно. Препоръчвам да се избягват мазните храни. Вегетарианството не е гаранция за здрав черен дроб, имам пациенти вегетарианци. Някои химически вещества, например анилиновите бои, също са вредни.
Какви качества трябва да притежава един добър хирург?
Хирурзите се делим на интелектуалци и практици. Рядко е съчетанието от двата типа. Затова на върха стигат много малко. Тези, които най-много се борят, най-трудно пробиват. Нужно е търпение, последователност. Устремиш ли се към върха, трябва да изминеш целия път, както алпинистите към Еверест – приспособявайки се на всяка височина.
Никога не съм правил компромиси в името на кариерата. Не е важно докъде стигаш в йерархията, а как се развиваш като лекар. Дали се грижиш за пациента, или го възприемаш като човека, който дава парите.
Като младеж сте играли волейбол, имали сте намерение да кандидатствате във ВИФ – спортувате ли и днес?
Нямам време, но един път месечно ходя на вилата си край Искъра. Слагам работния панталон и кося дворчето отпред, прекопавам дръвчетата. У дома се раздвижвам с кучето Рики – чаровна кръстоска между пудел и още нещо.
Кога да очакваме следващата чернодробна трансплантация?
Не бива да се бърза. Трябва да приключим напълно с първия случай и тогава да се мисли за нови. Това е и въпрос на по-сериозно обсъждане и решение на ръководството.