... продължава от горния постМеста за инжектиране на интерферона и начин за съхранениеР. Русинов: Има ли значение къде точно се поставя инжекцията с интерферон? Има мнения, че според конкретното място, на което се поставя, като например в ръката, корема, и т.н. интерферонът има различна ефективност?
Проф. Чернев: Тук е както при инжектирането на инсулина. Когато се започва инжектирането, започва се примерно от едната ръка и се правят три, четири или пет инжекции, особено ако е спокойно мястото, ако няма зачервяване, защото елементът на резорбция играе известна роля. След 5-6 инжекции, може да се смени следващото място на другата ръка. Някои го правят и в отстояние 3-4 см. около пъпа, но обикновено се започва от едната част, като в едно и също място се правят колкото е възможно повече инжекции, ако мястото е спокойно. Защото кинтетиката на резобцията има известни минимални разлики при често сменяне на местата.
Р. Русинов: А може ли да се поставя инжекцията в бедрата ?
Проф. Чернев: Може и в бедрата, но се предпочита да се започне от ръцете. Най-доброто място е да се започне по правило в ръката, след това около пъпа, и след това в краката. Но най-важното е, като се започне да се инжектира, колкото се повече инжекции да бъдат на едно и също място.
Р. Русинов: И още нещо свързано със съхранението на интерферона. Постоянно възникват такива казуси: пациентът е на лечение, но му се налага да пътува - има ли възможност и какъв е максималния срок за съхранение на интерферона извън хладилник, без той да загуби ефективността си?
Проф. Чернев: Интерферонът трябва да се пази строго в хладилни условия. Едно пътуване в рамките на няколко часа може да не е голям проблем, защото четири часа не са фатални. Но не трябва да се разнасят големи количества интерферон и непрекъснато да са извън хладилника. Иначе решението е пациента да има малка хладилна чанта.
Скокове в чернодробните ензими по време на лечение с интерферонР. Русинов: Още един въпрос, свързан с лечението? Как се тълкува скачането на чернодробните ензими по време на лечение, съответно на хепатит B и на хепатит С? Много често пациентите се тревожат при такива флуктуации?
Проф. Чернев: По различен начин. При хепатит B се дължи на стимулиране на имунната защита и на отговор между 20-ия и 40-50-ия ден от започване на лечението. При хепатит С се обсъждат много неща: първо – недобро спазване на програмата за инжектиране, може да има и някакви провокиращи фактори. При хепатит С промените са малко по-бавни и по-инертни, може по-дълго време да останат по-високи трансаминазите. Общо взето скачането до много високи стойности не е много типично, или показва, че няма добър ефект от лечението. След това вече следват развитието на мутациите и усложняване на цялата постановка в лечението. Причините може да са от страна на пациента, може да са от страна на вируса, може да са от страна на имунната система.
Лечение с интерферон и диабет от тип 2Р. Русинов: Възможно ли е лечението с интерферон да предизвика диабет от тип 2? Изобщо пациентите трябва ли да следят кръвната си захар преди и по време на лечението с интерферон?
Проф. Чернев: Не. Ако са здрави – не. Също така и при диабетици лечението с интерферон няма кой знае какво негативно влияние, но отговорът на лечение при болните с диабет е по-лош.
Проследяване на пациентите с хепатит C с постигнат траен вирусологичен отговорР. Русинов: Какво става с пациентите с хепатит С, които са получили траен вирусологичен отговор (SVR) след лечението и колко дълго трябва да продължат да следят състоянието си? Oсвен стандартния ПСР на 6-ия месец след края на лечението, какви други изследвания трябва да си правят?
Проф. Чернев: Общо взето на края на шестия месец след лечението е последното проследяване. Хубаво е да се направи проследяване и в края на втората година от спирането на лечението. Съществува вероятност от 1% за релапс между шестия месец и втората година. И на втората година, дефакто те се обявяват за здрави. По-нататък, периодично, на определени интервали от време, през 6 месеца или през 1 година може да следят АЛАТ и АСАТ. През 2 или 3 години трябва да се прави ехография, защото съществува скрит риск от развитие на хепатоцелуларен карцином.
Р. Русинов: Според някои изнесени информации, пациентите с висока фиброза, близка до цироза, или с цироза, в случай, че постигнат SVR, за 20-30% от тях има опасност чернодробното увреждане да продължи да прогресира.
Проф. Чернев: Да, има малка вероятност от прогресиране на чернодробното заболяване при такива пациенти.
Алтернативни методи на лечениеР. Русинов: Какво е Вашето мнение за алтернативните методи, като използване на имуномодулатори, гладолечение, хомеопатия, и т.н.?
Проф. Чернев: Извън дирижирането на научни групи, когато пациентите са под наблюдение на лекари, не ги съветвам да се подлагат на всякакви такива методи. Не може, няма алтернативен метод, с който да се постигне сероконверсия на HBs антиген. Препоръката е, нито един пациент, който има хронична инфекция с хепатит В, да не използва алтернативни методи, защото всички медикаменти се метаболизират от черния дроб и не се знае какви увреждания могат да предизвикат. Ако те могат да помогнат, ние ще използваме тях и няма да използваме толкова скъпи лекарства.
Р. Русинов: А изобщо правилно ли е човек на лечение с интерферон да приема на своя глава някакви хранителни добавки?
Проф. Чернев: Не. Първо не може да се отчете ефекта от лечението, и второ, след като е на оптималното лечение, това е забранено. За мен е забранено.
Излагане на слънце и физически труд при пациенти с хроничен хепатитР. Русинов: Чувал съм, че Вие сте споделяли с пациенти, че излагането на слънце може да повлияе на репликацията на вируса?
Проф. Чернев: Не, не на репликацията. Общо взето не препоръчвам да се пекат през лятото пациентите с хроничен хепатит. Слънцето оказва общо неблагоприятно въздействие върху черния дроб, това е една препоръчителна мярка. Също и тежък физически труд, със завъртане на много кръв през черния дроб не е много препоръчителен. Това са неспецифични, емпирични мерки.
Хранене при остър и хроничен вирусен хепатитР. Русинов: Пациентите имат много въпроси, свързани с начина на хранене. Как трябва да се хранят пациентите с остър хепатит B?
Проф. Чернев: Веднага след преминаването на най-острата фаза, пациентите могат да преминат на нормален режим на хранене. Всички указания, които се дават от инфекциозните болници са погрешни, тъй като регенерацията на черния дроб изисква нормално съотношение белтъци-мазнини-въглехидрати. Всички тези силно ограничаващи диети забавят регенерацията на черния дроб. Единствено важи забраната за употреба на алкохол.
Р. Русинов: А по отношение на хранителния режим при хора с хроничен хепатит без цироза?
Проф. Чернев: Пак трябва да си имат напълно нормален режим на хранене, без употреба на алкохол.
Заразяване с хепатит B и CР. Русинов: Един въпрос, свързан с пренасянето и предаването на хепатит B и С, и по-специално чрез зъболекарските кабинети. Можете ли да отправите някакви препоръки към пациентите, относно хигиената там? Каква трябва да е минималната хигиена, която трябва да поддържа зъболекарят?
Проф. Чернев: Моето мнение е, и през последните години прави впечатление, че рязко е подобрено качеството и на стерилизацията, и на дезинфекцията. Те са различни неща – дезинфекция и стерилизация. Но има маникюристки, бръснари, фризьори, татуировчици, при които не се спазват тези правила, според мен. Имаме пациенти, които имат само ходене на зъболекар и нямат друга манипулация, но не може да се изключи и вероятността от предаване на инфекцията по сексуален път. При хепатит B тази вероятност е по-висока. Понякога е много трудно да се определи причината. Инфекцията става по кръвен път и при домашни контакти – гребени, четки, бръсначи. Има цели семейства инфектирани с хепатит.
Ролята на ехографските изследвания при управлението на хроничните вирусни хепатитиР. Русинов: Много често пациентите с установен с положителни изследвания за вирусен хепатит B или C биват преглеждани от лекар само на ехограф, който след прегледа не ги насочва към центровете за лечение на вирусни хепатити за по-специализирани изследвания. По този начин тези лекари оставят у пациента впечатление, че щом на ехографа черния му дроб изглежда добре, значи всичко с него е наред и няма нужда да предприема нищо повече?
Проф. Чернев: Това не е метод за изясняване на хроничните чернодробни заболявания. Ехографията много трудно определя структурните дифузни нарушения в черния дроб. От една страна пациентите са неинформирани, от друга страна лекарите са спекулативни и си позволяват да правят заключения и изводи само въз основа на ехографския преглед. Има неща, които са невидими и не могат да бъдат установени с този метод.
„Болката” в областта на черния дробР. Русинов: Често пациентите се оплакват от усещане за болка или тежест в областта на черния дроб? А знаем, че черният дроб не боли?
Проф. Чернев: Да, някои пациенти имат чувство за тежест или имат усещане за тъпа болка в черния дроб. Черния дроб не боли. Причината за тeжест и болка най-често е разтягане на капсулата на черния дроб, която е богата на нервни окончания.
Р. Русинов: Благодаря Ви, проф. Чернев!
Проф. Чернев: И аз благодаря!
За записвания при проф. ЧерневУМБАЛ „Александровска”, Катедра по Пропедевтика на Вътрешните Болести
Адрес: ул.”Св. Георги Софийски” 1
Тел. за връзка: 0888/514860; 02/9230-223; 02/9230-228; 02/9280-228; 02/9280-223
Прием на проф.Чернев – ул.”Неофит Рилски” 23
Телефон за записване: 02/9879810