Здравейте и от мен! Дори не знам от къде да започна историята си....Всичко се случи толкова бързо и неочаквано.....И така, на 23 години съм, преди почти месец получих симптоми, подобни на грипни....няма да Ви описвам подробно,но ме приеха в Инфекциозно отделение с ОВХ Б. Не мога да опиша как се чувствах (и все още се чувствам), колко тежък период е това за мен и как всеки ден се моля на Бог да ми даде сили да се излекувам. Знам, че едва ли тук е мястото да се оплаквам и че може би всеки един от членовете на форума го е изпитвал и недай си боже ще го изпитва цял живот.....но просто имам нужда да споделя....Имам много приятели, които ме подкрепят, но пред никой не мога да си позволя да покажа слабостта си, просто защото те ме познават в съвсем друга светлина и не искам да изглеждам като едно хленчещо момиче и тая всичко в себе си...Освн това знаете как е в болниците тук....никой нищо не ти обяснява и...от притеснение човек може да се побърка....
Изследванията, които ми направиха преди да вляза в болницата са следните:
Скорост на утаяване на еритроцитите: 18
Билирубин - (+), Уробилироген - увел. , Билирубин-общ: 60.4
АСАТ - 769.
Престоях в Инфекциозната клиника 10 дни и ме изписаха. Минаха три седмици от тогава. Ходих на още едно изследване, (първо след изписването ми) и резултатите са следните:
GPTalt 74
TBI 23.7 (само това са).
Четох МНОГО по темата и до някъде се обърках. Лекарката каза, че резултатите не са зле, но въпреки всичко, виждайки нейната незаинтересованост...аз съм много притеснена дали ще успея да се преборя...да не би заболяването да остане за цял живот (въпреки, че знам, че 90% от прекаралите ОВХ Б се справят). Всеки ден се питам как можа на мен да се случи....освен това приятелят ми (може би вече бивш) е в чужбина за няколко месеца. Помолих го да се изследва, но той някак не разбира колко са сериозни нещата......Ако аз съм го заразила...просто няма да мога да си го простя и тази мисъл ме убива. Знам, че когато си дойде скоро дори няма да мога да го целуна (и той и аз имаме проблеми с венците и ме е страх да не го заразя), а за ваксината знам че е на 3 етапа и трябва да се чака с месеци за да има пълна защита.
Искам да Ви попитам дали смятате, че изследванията, които се правят след излизане от Инфекциозната клиника са достатъчни,или трябва да се консултирам задължително и с гастроентеролог? (от клиниката казаха, че не е нужно, но аз им нямам много доверие) и ако трябва такава консултация след колко време долу горе да я направя? Има ли някой във Варна, който може да ми препоръчате? Четох за проф. Коцев, какво мислите? И много скъпо ли струва консултацията?
Знам, че животът ми за дълго време напред няма да е същия, мъча се да се преборя със страха и срама си, но не винаги успявам...не е лесно да си заразен....
И все пак, пожелавам на всеки от вас КУРАЖ и ВЯРА, не се предавайте!
