Лечение при инцидентно заразяване с хепатит C или при остър хепатит C

[Радослав Русинов]

Това е една тема, за която малко се говори и мисля, че е доста подценена поне в България.
Това е шанса един човек да се излекува от хепатит C, веднага след като се е заразил, или в случай че развие остър хепатит C през първите 6 месеца след заразяването.
Инцидентното заразяване обикновено се случва при медицински работници, които работят в рискова среда, като например когато имат директен достъп до кръв от заразени пациенти, или пък просто взимат кръв за изследвания.
Когато стане някакво убождане и допир кръв-кръв при работа с такива пациенти, тогава медицинския работник научава веднага, че е заразен. Това му дава сериозно предимство и той може да реагира веднага.
Това, което се прави доста често на запад при такова заразяване, е подлагане на лечение с интерферон още преди инфекцията да е станала хронична.
Този метод би могъл да се приложи и за всеки пациент развил остър хепатит C /а знаем, че 20% от заразените развиват остър хепатит C/, за да бъдат лекувани още преди хепатита да е станал хроничен.
За момента почти няма източници в интернет, които да публикуват по-детайлна информация по въпроса. Успях да намеря един документ, в който все пак в 2-3 изречения се говори конкретно по тази тема, източника е HCVAdvocate.org: Occupational Exposure:

Occupational Exposure
...
Prevention
According to the Occupational Safety and Health Administration (OSHA) all workers are required to keep a barrier between them and anyone’s blood or body fluids.
All healthcare workers should always follow standard universal precautions including the use of gloves and face and eye protection if appropriate. Properly dispose of or sterilize used equipment. Safely dispose of used bandages, and clean and disinfect spilled blood and body fluids. Unlike hepatitis B, there is no pre- or postexposure vaccine or immunoglobulin (IG) to protect against HCV transmission.
Exposure
If exposure does occur the U.S. Public Health Service Guidelines for the management of HCV exposure include:
• For the source of infection—perform testing for anti-HCV (antibody).
• For the person exposed to an HCV positive source:
  - Perform baseline testing for anti-HCV and ALT activity; and
  - Perform follow-up testing at 4-6 months for anti-HCV and ALT activity—if earlier diagnosis of HCV infection is desired, testing for HCV RNA (viral load) may be performed at 4-6 weeks.
• All anti-HCV results should be confirmed by enzyme immunoassay using supplemental anti-HCV testing (RIBA).
• Information on counseling, testing and medical follow-up should be given to individuals exposed to hepatitis C.
Antiviral Therapy for Post Exposure
There are currently no treatment recommendations for patients with acute hepatitis C, but recent data has shown that up to 98% of people treated with interferon monotherapy were able to rid their bodies of the hepatitis C virus. However, the best time to start HCV medications after exposure and who should be treated remain unknown. There are currently clinical trials underway that will examine these important questions. Until then it will have to be a decision made between the patient and healthcare provider.

В този документ в ясен текст се говори, че има данни, които показват че приблизително 98% от хората с остър хепатит C, които са подложени на интерфероново лечение, са успели да изчистят вируса.
Все още предстои да бъде установено с научни изследвания кога е най-добре да се започне лечение в такива случаи и кои хора могат да бъда лекувани по този начин. В момента текат клинични изпитания, които да дадат информация точно по тези въпроси.

Ето и още една статия, в която се говори пак по тази тема:
Notice to Readers Recommendations for Follow-Up of Health-Care Workers After Occupational Exposure to Hepatitis C Virus:

Notice to Readers Recommendations for Follow-Up of Health-Care Workers After Occupational Exposure to Hepatitis C Virus

...
Several studies suggest that interferon treatment begun early in the course of HCV infection is associated with a higher rate of resolved infection. Among HCWs in the postexposure period, onset of HCV infection could be detected earlier by measuring HCV RNA using polymerase chain reaction (PCR) rather than by measuring anti-HCV using EIA. However, PCR is not a licensed assay, and the accuracy of the results are highly variable. In addition, there are no data indicating that treatment begun early during the course of chronic HCV infection is less effective than treatment begun during the acute phase of infection. Furthermore, alpha interferon is approved for the treatment only of chronic hepatitis C. Determination of whether treatment of HCV infection is more beneficial in the acute phase than in the early chronic phase will require evaluation with well-designed research protocols.
...

Тук също се говори, че дори е имало изследвания в тази посока и че все още обаче предстои да се установи кога е по-добре да се започне лечението, по време на остри хепатит, или в началото на периода, когато хепатита преминава в хроничен.

Мисля, че е много важно хората, които са научили, че са заразени още във фазата на острия хепатит C, да обмислят сериозно възможността да реагират моментално с лечение с интерферон. Здравната каса разбира се, не заплаща едно такова лечение, а и аз поне не съм наясно колко трябва да продължи едно такова лечение. Трудно е и да се определи точно кога да започне то и в какви дози да се взима интерферона.
Въпреки това, мисля че всички тези хора имат право да бъдат информирани да знаят за тази възможност да се излекуват.

Поздрави,
Радо

[Радослав Русинов]

Като добавка към темата, публикувам информация, която цитира pumuckl в една друга тема, свързана дискусия за този вид лечение.
Цитатът е от статията за хепатит C в английската версия на Уикипедия:

Hepatitis C
...
Previous practice was to not treat acute infections to see if the person would spontaneously clear; recent studies have shown that treatment during the acute phase of genotype 1 infections has a greater than 90% success rate with half the treatment time required for chronic infections, but that the majority of acute hepatitis C is cleared.[12]
...

Информацията, на която се позовава автора от Укипедия, е тази статия, която публикува резултатите от проведено изследване през 2001 година:
Treatment of acute hepatitis C with interferon alfa-2b

Тук имаме и цитирано конкретно време, явно става въпрос за 24-седмично лечение.
Т.е. по последни данни, ако установите, че току-що сте заразен с хепатит C, бихте могли да проведете 24-седмично интерфероново лечение. Не съм наясно обаче дали трябва да е в комбинация с интерферон, или може да се проведе само с интерферон. В цитираното изследване споменават само за интерферон, така че може би варианта чисто интерфероново лечение, също е достатъчно ефективен.
Ако говорим в цифри, в момента цената на която можете да си намерите лекарства за 24-седмично комбинирано лечение с интерферон + рибавирин, в България, е 18 000 лева. При използване само на пегилиран интерферон, цената е около 10 000 лева.
Ако някой обаче наистина реши да предприеме тази стъпка, искам да направя едно много важно уточнение:
Не предприемайте на своя глава такова лечение, имате нужда задължително от лекуващ лекар, който да следи цялото лечение, да ви наблюдава и да ви пуска изследвания! Интерфероновото лечение е нещо много сериозно и не може и не трябва да се предприема без лекарски надзор! Иначе директно рискувате здравето си!


Поздрави,
Радо

[Радослав Русинов]

Още малко допълнителна информация, пак публикувана от Пумукъл - този път, даваща и малко по-различна гледна точка по отношение на това дали трябва да се предприеме лечение при диагностициран "остър" хепатит C.

Acute viral hepatitis C should be treated

Indian J Gastroenterol [serial online] 2005 [cited 2008 Mar 15];24:68-71
Available from: http://www.indianjgastro.com/text.asp?2005/24/2/68/16132

Dhiman Radha K, Chawla Yogesh
 Department of Hepatology, Postgraduate Institute of Medical Education and Research, Chandigarh, India


Acute infection due to HCV results in a chronic course in 55% to 85% of cases.[1] Chronic hepatitis C virus (HCV) infection is one of the leading causes of chronic liver disease, affecting about 170 million people worldwide.[2] It is also a major cause of liver failure and hepatocellular carcinoma and is the leading indication for liver transplantation. The most important risk factors for HCV infection are intravenous drug abuse, needle stick injury, nosocomial, and sexual transmission. Chronic HCV carriers are a potential source for transmission of this infection. Therefore, the evolution to chronicity of acute HCV infection must be avoided.

Although chronic HCV infection of genotypes 2 and 3 can be cured in 85% of patients with pegylated interferon-a and ribavirin, sustained viral response (SVR) in genotypes 1 and 4 is between 40% and 50%.[3],[4] While patients with chronic hepatitis C require a combination treatment with interferon and ribavirin for 6 months (genotype 2 or 3) to 12 months (genotype 1 or 4) or even longer in the absence of rapid virological response,[5] treatment for acute hepatitis C (AHC) is for a shorter duration.

The majority of patients with AHC are asymptomatic. However, mild jaundice may be seen in 60% to 85% of these patients.[6],[7] The asymptomatic patients are often detected by surveillance such as following individuals with needle-stick exposure, intravenous drug abusers, patients on long-term hemodialysis, etc. There is no specific diagnostic test for AHC; the diagnosis is usually based on seroconversion to anti-HCV antibodies and on the presence of HCV RNA in the first serum sample. The best method for detecting acute HCV infection is to screen high-risk patients for seroconversion from a past negative to a positive anti-HCV test.

Several questions need to be answered before treatment for patients with AHC can be recommended. These are: (i) Is interferon effective in patients with AHC? (ii) When should therapy be started? (iii) What is the optimal duration of treatment?

Is interferon effective in patients with AHC?

Pooled data from 13 studies has showed that SVR occurred in 65.8% (range 25% to 100%) of treated and 29.8% (range 5.8% to 52.2%) of untreated patients(Table 1).[6],[8]-[19] Despite the heterogeneity in these studies (type of interferon, dose of interferon, duration of treatment, starting interval for interferon treatment, etc), the results strongly support the benefit of interferon therapy in inducing SVR and reducing chronicity of AHC. SVR was higher (83.1% of treated and 30.9% of untreated patients) when a higher dose of interferon was used,[9],[14]-[19] and improved further if the patients received induction dose for the first month (95.8% of treated and 29.6% of untreated patients).[14],[17],[19]

In a recently published meta-analysis, Licata et al[20] showed that in 12 cohort studies the likelihood of SVR was 70.5% (95% CI 62.6-78.3) for 162 treated patients, whereas the overall likelihood of achieving spontaneous serum HCV RNA clearance was 35.3% (95% CI 26.2-44.9) for the 81 untreated controls. The risk difference of SVR increased from 5% to 90% with increasing interferon weekly dose, suggesting that induction with a daily dose of interferon was the best schedule of treatment.[20] Delaying therapy by 8-12 weeks after the onset of disease did not compromise the SVR rate.

Jackel and coworkers[17] reported 98% SVR in 44 patients with AHC treated with 5 MU of interferon-a 2b, daily for one month then thrice in a week for 5 months; this rate of recovery was higher than the rate of spontaneous recovery and also than the rate of response to the best of treatment available for chronic hepatitis C. Nomura et al[19] treated their patients with AHC with daily injections of interferon-a 6 MU for 4 weeks, followed by 5 additional months if no response was detected. In the early intervention group (after 8 weeks), 4 weeks of therapy was associated with SVR in 13 of 15 patients, and follow-up treatment for 5 months in remaining the patients also resulted in SVR. In contrast, in the late intervention group (after 1 year), therapy was associated with SVR in only 6 of 15 patients.

In patients with AHC, once weekly pegylated interferon-a for 12 weeks was safer, more cost-effective and superior to interferon-a 2b thrice a week plus ribavirin therapy in inducing of SVR and preventing chronicity.[21],[22] Pegylated interferon alone is as effective as pegylated interferon plus ribavirin in inducing SVR.[23] There is no study so far that compares pegylated interferon with interferon daily induction dose treatment (Table 2).

In conclusion, current evidence has confirmed that daily induction dose of interferon or pegylated interferon is highly effective in achieving high SVR. There is no data to support the inclusion of ribavirin in the treatment of acute HCV infection.

When should therapy be started?

Immediate treatment of all patients with AHC would result in treatment of some patients who would recover spontaneously. Recent data indicate that spontaneous recovery might be higher than previously believed.[6],[24] Symptomatic onset of disease,[25],[26] younger age, and female sex were significantly associated with a self-limited course of HCV infection.[6],[27] HCV genotype 3 is also associated with high spontaneous clearance of infection.[28] The immune response weakens once chronic infection develops due to expansion of HCV quasispecies towards a more heterogeneous and resistant virus population. Once the chronic infection is established, spontaneous viral clearance is unusual. Thus, treatment of patient with AHC should be delayed in such a way that it does not adversely affect the outcome.

Recent data suggest that delaying therapy 2 months after the onset of the disease does not affect the outcome.[20] Santantonio et al ,[27] in a prospective long-term study, demonstrated that spontaneous HCV RNA clearance occurs within 8-12 weeks from the onset of disease. The recently published study by Gerlach et al[6] also confirmed that patients with acute hepatitis C clear the virus within the first 12 weeks and no spontaneous viral clearance was observed after 16 weeks. Finally, Hofer et al[29] in a small prospective study confirmed that patients with acute icteric hepatitis C had a high rate of spontaneous viral clearance within the first month after the onset of symptoms; viral load declined fast and continuously in symptomatic patients who cleared HCV spontaneously.

However, repeated viral load determinations may not be practical and cost-effective in most clinical settings. Therefore, from a practical point of view, treatment for AHC may be delayed for 8 to 12 weeks from the onset of symptoms. This strategy may avoid the unnecessary treatment of affected patients who would otherwise spontaneously recover. The "wait and watch" policy may particularly be useful in AHC patients infected with genotype 2 or 3 because the response rate to combination therapy is good, i.e., ~85%[3],[4] and even shorter duration of therapy (14 weeks) with pegylated interferon may be as effective as longer duration therapy in patients with chronic hepatitis C.[30]

What is the optimal length of treatment?

Available information is inadequate to determine the optimal duration of treatment. While many patients may respond to a short course of induction therapy or to pegylated interferon, a few patients may require 24 weeks of therapy. Therefore, it is desirable to treat such patients for 24 weeks till a final answer is available from randomized controlled trials. Whether the treatment can be truncated at 12 weeks in patients who cleared virus at 4 weeks should be evaluated in prospective controlled trials.

Finally, follow up is mandatory after spontaneous or therapy-related viral clearance. In many patients with AHC, HCV RNA may become negative transiently during recovery from acute illness before they progress to chronicity. In most studies patients have been followed up for at least 12 months. Thus, follow-up evaluation at least 12 months after therapy seems appropriate to ensure that the HCV infection has resolved.[7],[20]

To conclude, current evidence is sufficient to recommend interferon therapy to patients with AHC, and failure to treat AHC could be considered a medical error. A daily induction dose (5 or 6 MU) during the first month or treatment with pegylated interferon is the best option for treatment. Treatment should be delayed 8 to 12 weeks from the onset of symptoms or diagnosis in order to avoid unnecessary treatment of patients with AHC who would otherwise spontaneously recover. Treatment should be continued for 6 months.

Ето и една  друга теза:

Should acute viral C hepatitis be treated with interferon?

Indian J Gastroenterol [serial online] 2005 [cited 2008 Mar 15];24:66-7
Available from: http://www.indianjgastro.com/text.asp?2005/24/2/66/16131

Desai HG, Gupte PA
 Department of Gastroenterology, Jaslok Hospital and Research Center, Dr G Deshmukh Marg, Mumbai, India

Recently, several hepatologists have recommended interferon (IFN) therapy for acute hepatitis C (AHC), to prevent chronic hepatitis C (CHC) and its complications.[1]-[8] Is IFN therapy for AHC effective, appropriate and cost-effective?

IFN monotherapy in AHC resulted in sustained viral response (SVR) in 62% versus 12% in untreated patients.[2]-[9] Meta-analysis of four randomized controlled trials showed 28% increase in SVR with IFN.[4] High-dose IFN therapy resulted in 83%-100% viral clearance.[6],[10],[11] IFN monotherapy thus reduced chronicity in about 40% of patients with AHC. Observations in some of these studies are in small number of patients and without adequate controls.[9]

Treatment of AHC with IFN has certain advantages: (i) therapy is recommended for a short period of 3 months;[5],[7],[8] (ii) serious complications such as cirrhosis of liver and / or hepatocellular carcinoma (HCC) may be prevented in a few patients surviving 20-30 years; (iii) the virus is eliminated from blood early, and hence the risk of its transmission, though rare, will be reduced.

But are these advantages sufficient enough to recommend detection and treatment of all patients with AHC?

The vast majority of patients with AHC are asymptomatic or present with minimal constitutional symptoms; jaundice is present in only 20%.[12] Clinical data and serological markers do not help to accurately differentiate AHC from some patients with CHC.[13] Following the onset of symptoms in AHC, appearance of anti-HCV may be delayed for 3-6 months and test for HCV RNA in blood is necessary to diagnose AHC.[14],[15] Accurate timing of exposure is possible only when there is one exposure to blood transfusion or needle prick. Thus, repeated screening of blood for ALT, anti-HCV and HCV RNA in all patients with blood transfusions, intravenous drug abuse or in a hemodialysis unit will be needed to detect patients with AHC.

Following AHC, the incidence of CHC varies from 54% to 80%.[16]-[19] The risk is much lower in younger than in elderly individuals, due to greater chance of spontaneous clearance of the virus in them.[2],[6],[20],[21] Spontaneous viral clearance in the first 3 months of infection occurs in up to 50% of symptomatic patients with AHC.[2] Hence treatment prior to 3 months would prove to be unnecessary in a large number of patients. Whether treatment should be commenced 3 months after onset or earlier is not agreed upon by experts.

CHC results in cirrhosis in 2%-4% of young women or 20%-30 % of middle-aged transfused patients, over a period of 20 years; 1%-6 % of cirrhotics will develop HCC every year.[18],[22]-[25] All patients with CHC are not recommended antiviral treatment; only those with transaminase elevation and/or significant histological abnormalities on liver biopsy are recommended treatment.[3] Hence treating all patients with AHC to prevent CHC and its complications is not justifiable.

After 23 years of HCV infection, the mortality related to liver diseases is higher (4%), but not significantly so, compared to controls (1.3%).[17],[26] Subjects with AHC over the age of 50 years have a risk of serious complications at about 70 years of age.[22],[27] Non hepatic causes are obviously likely to be a much greater risk to their lives. Hence the risk from CHC should not be overemphasized.

Human immunodeficiency virus (HIV) and HCV infection often co-exist; about 25% of HIV-infected patients have HCV infection.[28] Whether observations of IFN therapy in AHC alone are applicable to those with co-infection with HIV or other viruses (e.g., hepatitis B) is not known.

In conclusion, we need to reconsider the recommendation to treat AHC, for several reasons: (i) serial blood testing for ALT, anti-HCV and HCV RNA will be required in a large number of subjects in order to detect asymptomatic AHC; the cost involved will be enormous; (ii) patients who will spontaneously clear the virus in the first 3 months of infection will be unnecessarily treated with an expensive drug with significant side effects; (iii) the presence of CHC by itself is not an indication for treatment; only selected patients with CHC are recommended treatment; (iv) the risk from CHC has probably been overemphasized.

От цитата се вижда, че според някои хепатолози, ранното лечение на хора с "остър" хепатит C, може да не е най-правилното решение.
Важно е всеки, който обмисля такова лечение, да се запознае с различните гледни точки и се надявам, че той ще прочете и тази информация, заедно с другите мнения, които са по-скоро "за" лечение в ранната фаза на болестта.

Поздрави,
Радо

[Радослав Русинов]

Още една информация, в която доц. Борис Симеонов в интервю пред вестник "Доктор" от 29 октомври 2007 година, говори за възможността за почти 100% излекуване на пациенти с остър хепатит C:

доц. Борис Симеонов: Хепатит С - Коварният враг!
...
- Какво е значението на ранната диагноза?
- Проблемът на диагностиката и лечението на хепатит С наскоро навърши 14 години. За този малък срок болестта получи достатъчно широко разпространение и прие статус на сериозна инфекция. Но и медицината не тъпче на едно място - разработват се диагностични методи, нови препарати и принципи на лечение. Направено е доста по въпроса. Но болните и техните близки искат незабавно чудо - пълно и окончателно излекуване.
- Нима това вече е възможно?
- Последните новости обнадеждават. В значителен процент от случаите при лечението на хроничния хепатит С се удава да се постигне ефекта, който специалистите наричат “продължителна ремисия”. Тя означава преход от активната фаза на инфекцията в неактивна и помага да се избегнат развитията на усложнения. И тук, въпреки това, не всичко е както трябва.
Острият хепатит С може да завърши с пълно оздравяване само в 15-20 на сто от случаите
Но споровете за силно и ефикасно лекарство, което може би ще спре развитието на болестта окончателно и безвъзвратно, се водят постоянно. Неотдавна методите се превърнаха в реалност. Изследване на германски учени показа, че Интерферон А, приеман в ранните стадии на заболяванията с хепатит С - веднага след проявата на първите симптоми на болестта - унищожава всичките следи на присъствието на вируса в организма. Тоест ефикасността на лечението се приближава до 100 %.
- А в запуснатите случаи?
- При небрежност ефикасността рязко намалява. Така че проблемът “ранна диагностика” остава да тежи със страшна сила. Това се доусложнява от факта, че хепатит С е много труден за идентифициране в началните стадии.
...

[cvetna]

Привет Радо

Доста ме заинтригува тази статия и искам да те попитам няколко хипотетични неща (с много ако-та и с ясното съзнание, че не си лекар  ), просто за да съм сигурна, че съм разбрала правилно

1. Така Да кажем, че аз смятам, че съм се заразила скоро (най-вече защото така ми се иска). Ако имам симптоми, лекарят може да определи че хепатитът е остър, ако ли не - трябва да ми се направят много и най-вече скъпоструващи изследвания, които да потвърдят това. Дотук правилно ли съм разбрала?

2. Вече е ясно, че имам АСН. Разговарям със специалист и му казвам, че съм склонна да започна лечение веднага - ако естествено състоянието ми позволява. Той хипотетично е съгласен. Естествено, няма как да изчакам да ми отпуснат безплатни лекарства.

3. Намирам отнякъде пари... (тук вече ми се изчерва въображението). Как стои въпросът с поръчването на лекарствата? И дали се плащат наведнъж или примерно на всяка отделна инжекция? Знам, че е твърде конкретен въпроса, но да питам все пак... А във форума всъщност има ли някой, който не се е занимавал с протоколи, а си е платил лечението?

4. Провеждам лечение според препоръките и под надзора на специалист.

5. Съответно - ако съм щяла така или иначе да се излекувам спонтанно - съм претоварила яко организма с отрови. Ако ли не - имам наистина голям шанс да оздравея. Почти 100 процента.

Аз така ги разбрах нещата, извинявам се, ако съм писала много глупости... 

За мен лично излиза, че всичко е въпрос на навременно откриване и пари. А дори и да е станала някаква грешка (не знам каква) и всъщност през цялото време да не съм била с АСН, а с ССН - нали така или иначе е хубаво да се проведе лечение? Или има случаи, в които за хроничния хепатит не трябва да се лекува?

Знам, че трябва да говоря с лекар за тези неща, но ми се иска да чуя и мнение... и да разбера дали съм схванала най-вече 


Мерси предварително 

[Радослав Русинов]

Привет Радо

Доста ме заинтригува тази статия и искам да те попитам няколко хипотетични неща (с много ако-та и с ясното съзнание, че не си лекар  ), просто за да съм сигурна, че съм разбрала правилно

1. Така Да кажем, че аз смятам, че съм се заразила скоро (най-вече защото така ми се иска). Ако имам симптоми, лекарят може да определи че хепатитът е остър, ако ли не - трябва да ми се направят много и най-вече скъпоструващи изследвания, които да потвърдят това. Дотук правилно ли съм разбрала?

Здравей,
ще се пробвам да отговоря на всеки от въпросите.
сравнително лесно се разбира кога хепатита е остър, просто имаш остра реакция на организма, пожълтяваш, урината потъмнява, чернодробните ензими са силно завишени. Реакцията е бурна и може да се хване лесно от лекар. Да, може да се направят и малко повече изследвания от нормалните кръвни, като ПСР например, за да сте сигурни, че имаш хепатит.
Ако си във фазата преди хепатита да стане хроничен, а няма прояви на "остър" хепатит, то единствения вариант да научиш за него, е да знаеш, че си се заразила. Именно затова се говори главно за медицински лица, защото те могат да разберат кога са се заразили, например при инцидентни случаи, докато обслужват болен с хепатит.

2. Вече е ясно, че имам АСН. Разговарям със специалист и му казвам, че съм склонна да започна лечение веднага - ако естествено състоянието ми позволява. Той хипотетично е съгласен. Естествено, няма как да изчакам да ми отпуснат безплатни лекарства.

Да, може лекаря хипотетично да се съгласи. Мисля, че в повечето случаи трудно ще се съгласи. Намирането на лекар няма да е толкова лесно, но все пак не е невъзможно.

3. Намирам отнякъде пари... (тук вече ми се изчерва въображението). Как стои въпросът с поръчването на лекарствата? И дали се плащат наведнъж или примерно на всяка отделна инжекция? Знам, че е твърде конкретен въпроса, но да питам все пак... А във форума всъщност има ли някой, който не се е занимавал с протоколи, а си е платил лечението?

Нямаш проблем с поръчването на лекарства, имат на склад и няма нужда да чакаш изобощо. Можеш да се свържеш директно с представителството на фармацевтичната компания, поризвеждаща съответния интерферон, който си си избрала и да ги помолиш за съдействие. Да, има хора, които са си купували лекарства, без да чакат да бъдат отпуснат от Здравната каса. Това не е проблем и няма защо да те притеснява.

4. Провеждам лечение според препоръките и под надзора на специалист.

Да, това е много важно! В никакъв случай не трябва да се прави на своя глава, без да те следи специалист.

5. Съответно - ако съм щяла така или иначе да се излекувам спонтанно - съм претоварила яко организма с отрови. Ако ли не - имам наистина голям шанс да оздравея. Почти 100 процента.

"Ако си щяла да се излекуваш спонтанно" - няма как да знаеш това. Именно това е целта на лечение, започваш лечение, когато шансовете са ти близки до 100%, а не когато станат 50%. Претоварване на организма с отрови не е точен израз, претоварваш организма, защото самото лекарство е много силно, но не мисля че наличието на вирус в организма и то в случаите на "остър" хепатит натоварва по-малко организма.

За мен лично излиза, че всичко е въпрос на навременно откриване и пари. А дори и да е станала някаква грешка (не знам каква) и всъщност през цялото време да не съм била с АСН, а с ССН - нали така или иначе е хубаво да се проведе лечение? Или има случаи, в които за хроничния хепатит не трябва да се лекува?

Знам, че трябва да говоря с лекар за тези неща, но ми се иска да чуя и мнение... и да разбера дали съм схванала най-вече 

Да, въпрос на навременно откриване и пари е от една страна. От друга страна е въпрос на намиране на лекар, който ще се съгласи да проведете такова лечение. Намирането на правилния и добър лекар е първата стъпка - именно той ще може да ти каже и със сигурност дали в момента имаш "остър" хепатит, или вече хроничен. Ако си току-що заразена и нямаш симптоми, то начина изобщо да разбереш, че си във фазата преди хепатита да стане хроничен, е да знаеш, че си се заразила, и освен това да имаш някакви изследвания за хепатит, които да си правила сравнително скоро и те да са били отрицателни. Има твърде много "ако", но точно за това ти трябва много добър лекар.

Поздрави,
Радо

[cvetna]

Много благодаря за изчерпателния отговор, просветна ми малко 

за мен има един единствен начин да разбера дали съм се заразила съвсем скоро или не - да убедя хората, с които ходихме в едно и също студио за татуйровки преди около 3 месеца да си направят изследвания. Не искам да им споделям директно за моя проблем, но ще намеря как да ги заведа на изследвания, ако ще и насилствено Ако, не дай си боже, те имат същия проблем, значи сме се заразили съвсем наскоро. Ако ли не - се е случило по друг начин, преди повече време и няма как да разбера кога е било това.

Иначе аз съм си правила изследвания и преди години, вчера се обадих до Центъра за сексуално здраве, за да попитам дали пазят архив, но първо, че нямат, второ, че са започнали да тестват хепатитите сравнително скоро... така че предните ми изследвания явно са били само за спин и сифилис.

Както и да е.

Много благодаря за отговора още веднъж, и много много благодаря за форума, нямам идея какво щях да правя иначе... Убедена съм, че ще е полезен на страшно много хора (дано са малко по принцип, де, ама...)