One more - хепатит С

[Buba]

Здравейте мили хора,  да се представя накратко и аз, въпречи че вече писах в една друга тема.  Аз съм на 34, преди няколко месеца по повод предстояща операция на матката ми откриха завишени АСАТ – 52.3 и АЛАТ – 56.9. Аз се зарових из интернет какво може да значи това, отидох на гастроенеролог – той видя някакво огнище в дроба ми и стеатоза, пуснах си маркери,  и в крайна сметка на главата ми се стовари диагнозата хепатит С. Преди да вляза за операцията успях да си направя биопсия (насочена), ПСР и да си подам документите в касата. Резултатите ми накратко са:  генотип 1”в”  . Виремия: 444 000 IU/ml, черен дроб диагноза  „хроничен с умерена тежест неалкохолен стеатохепатит”. МЕТАВИР – А2Ф1. От три месеца си смених коренно режима на хранене – даже май прекалих, защото докторите не ми казаха да спазвам никакви диети, свалих около 10 кг. , получих остър колит – но май това беше от стрес, алкохол – нито капка, което не ми се отразява особено добре в нервни моменти които са преобладаващи напоследък, само с пушенето не мога още да се разделя. Преди 10  дена ми мина и операцията. Понеже по принцип мразя и всячески избягвам лекарствата много се притеснявам как тези упойка, антибиотици, обезболяващи, разхлабващи са се отразили на дроба ми и дали не са обезмислили напълно предходните ми усилия да го предпазвам.  В болницата  особено много се интересуваха как точно съм се заразила, но и аз не знаех какво да им кажа.  За това как се чувствах когато си разбрах диагнозата и как се чувствам сега по същия повод е по-добре да не пиша защото няма да е приятно за четене. Не мисля че ще успея някога да приема тази мисъл спокойно и да заживея с вируса – дано да греша, защото нямам особен избор. Ще ми се да си отворя очите и да се окаже че това е  било лош сън, но.... Лечението също ме плаши много, а може би по-скоро трябва да ме плаши вероятността да не го получа – не знам. Но основния ми въпрос сега е – дали да започна да взимам хепатопротектори (четох във форума, че ако се започнело с тях трябвало да се продължи поне 3 месеца), или първо да чакам все пак отпускане на лечението от касата – което не знам колко ще е, не че съм се разбързала точно в момента.....  И втория – трябва ли и кога да си направя ваксина за хеп. Б. и тази ваксина опасна ли е по някакъв начин.
Също така искам да се присъединя към мнението и пожеланията на d`essie относно Радо, наистина не е толкова често срещано някой така безкористно да оказва подкрепа и да дава полезна информация и съвети на напълно непознати. 90% от всичката информация, която ми беше необходима, научих от форума така че ще продължавам да разчитам на него, въпреки че прекаления престой тук малко ме разстройва.  Желая ви успех и радост на всички!

[tetibulka]

Бубе,
добре дошла.
Не е толкова страшно. Хубаво, че си променила начина си на живот. И аплодисменти за "нито капка алкохол". А и шумни овации за десетте килограма. Всъщност всеки сантиметър, смъкнат от талията, подобрява с десетина процента работата на черния дроб.
Конкретно:
Да, добре е да пиеш хепатопротектори.
Да, добре е да се ваксинираш срещу хеп Б.
И недей да се разстройваш от престоя си тук.
Той всъщност следва да те окрилява.
Дани

[Силвана Лесидренска]

Здравей Буба,

Искам да ти кажа няколко неща, първото от които е - добре дошла 

Хубаво е ,че спазваш хранителен режим, но ако за няколко месеца си свалила 10 кг, то с тази скорост до лятото ще си свалила 20(примерно) и ще се получи обратният ефект- ще натовариш черният си дроб. Когато не получава достатъчно хранителни елементи и полезни мазнини, той започва да черпи от собствените си запаси, опитвайки се да компенсира намалените "доставки". Идеята ми е- намери златната среда, не изпадай в крайности. Това само като съвет, ти си знаеш и познаваш тялото най-добре.
Второто което искам да те посъветвам е- пий хепатопротектори. Дори и да започнеш скоро лечение, това не ти пречи. Те не са химически медикаменти които могат по някакъв начин да взаимодействат с интерферона и рибавирина, а натурални ,извлечени най-често от силимарин.
И третото- ще свикнеш с мисълта за хепатита, но ще ти трябва време. Всеки един от нас, в началото е бил зашеметен и неспособен да повярва, но минавайки лечение, сблъсквайки се с много неуредици, неусетно вече започваш да го приемаш като нещо което е част от теб. Аз лично "свикнах" с постоянният спътник в живота ми, когато лечението ми излезе неуспешно или може би по-скоро когато разбрах,че го имам от 27години ( при хепатит Б успяваемостта е доста ниска, при "С" е различна  ).
Така че, не се насилвай , дай си време и всичко ще си дойде на мястото.
А лечението минава бързо, колкото и налудничаво да звучи. Пожелавам ти го от сърце.

 
Поздрави,
Силвана

[tetibulka]

Силванче, това за килограмите е относително.
Зависи от къде тръгваш. Ако си 100 килограма, 20 по-малко са ти много полезни.
Е, ако си 50, си пазиш всеки и приплакваш на кантара, когато не ще да стигне стрелката до заветните 50 (Моят личен горчив опит).
Дани
пс Е, добре е да се запази някой и друг килограм за терапията.

[Buba]

Здравейте Дани и Силвана, благодаря ви за отговорите. За килограмите – чак 100 не са били, но 70 - да. Може би на това се дължи и стеатозата, освен ако не е на самия вирус.  От много време исках да отслабна, но сега докторът ми каза, че въпреки че трябва да си намаля теглото, рязкото сваляне на килограми – с над 5кг. на месец било увреждало дроба. От момента, в който ми го каза, като че ли напук започнах да свалям въпреки волята си, което от една страна се дължи на промяна на храненето и изваждането на доста храни от менюто ми,  а от друго – просто загубих всякакъв апетит и интерес към удоволствията в живота което не ми се беше случвало от давна.  Мисля че все пак ще успея да огранича процеса скоро, защото и аз четох че при лечението се губят още килограми. Освен това попитах лекарите дали постенето може да е вредно за дроба защото го спазвам и те ми казаха че не е , но пък като четох интервюто на доц. Антонов - той май твърди обратното – как трябвало да е разнообразна храната и да има белтъчини. Направо вече се омотах с тези пропоръки, забрани и ограничения. Като че ли са единодушни само по въпроса да алкохола и тлъстите меса – всичко останало е въпрос на интерпретация. Надявам се да не си навредя опитвайки се да си помогна. Дано да си права Силве и времето да направи нещата по приемливи. 27 години са много време, радвам се, че не си му се дала  на вируса – нито физически нито психически , ще ми се и аз да бях толкова силна.   Аз не знам от колко време го имам, но една приятелка, която  преди няколко години също разбра, че е заразена, ме убеждава че най-вероятно е от 93-та  година. Странното е, че преди 3 години си правих профилактичен ехографски преглед тук в моето малко провинциално градче, и докторът още тогава е установил стеатоза, но не е сметнал за необходимо да ме уведоми или да ми препоръча други изследвания или мерки. Чак когато попаднах във ВМА нещата се разнищиха до край. А моят доктор тук продължаваше да ме убеждава, че ми няма нищо, ензимите ми били слабо повишени, да не се занимавам с изследвания и биопсии и да си гледам живота Както и да е, за хепатопротекторите – ще изчакам още 10-ти дена да се възстановя от операцията и може би ще започна с карзил. Много съм подозрителна към лекарства, ще го пия с огромно нежелание, но явно няма начин.
Дрогото което ми е интересно е колко точно време живее вируса извън тялото – една позната ми каза 3 минути, в интервюто на доктора пише – 4 дена, искам за знам как да съм  възможно най-безопасна за околните.
Поздрави и слънчев ден! 

[drago]

Tetibulка , Силвана според мене е искала да каже че бързото сваляне на кила не е полезно , за което и мене лекарите са ме предупредили изрично да не свалям много кила изведнъж , а иначе Бубе при това вирусно натоварване няма вариант да не си получиш лечението,въпроса е обаче след колко точно време ще го получиш , най вероятно около година някаде 

[tetibulka]

Дълго живее гадината извън тялото. По-скоро доцентът е прав. Но пък спиртът я мори. Така че ние вкъщи спиртосваме нещата, на които се убождаме или порязваме, освен това вече покриваме всички кървящи рани, държим си четките за зъби отделно, не си разменяме самобръсначки и така мисля, че правим достатъчно.
А за лечението - около шест месеца отиват за изготвянето на самия протокол (то така си е по правило, защото шест месеца трябва да те проследят, да ти направят всички необходими изследвания и т.н.) и после...ами май шест месеца се чака и Здравната каса да се намъдри.
И да мислиш кога си заразена не е много полезно.
Дани

[Dragica]

Бубе,здравей и от мен. И аз съвсем случайно разбрах за хепатита в гинекологична клиника. Разбирам напълно как се чувстваш.И аз така дни наред неможех да се освестя и да повярвам ,че това се случва на мен,ама............на. Няма как трябва да се борим за нейното премахване. Успех ти желая нататък по пътя 

[drago]

Тетибулка , за изготвянето на протокол, никога не ми е отнемало повече от месец и половина , след това чакането в здравната каса е доста време

[tetibulka]

Драго, говоря за първия път.
От момента, в който дадеш позитивен за антитела, до момента, в който си носиш протокола в касата.
Ето как седят нещата в София:
1. Чакаш един месец за първата си хоспитализация.
2. Правят ти пср, който излиза след около две седмици.
3. Чакаш още един месец за втора хоспитализация, евентуално за биопсия.
4. Ако ти направят биопсия, чакаш резултата пак около три седмици.
5. Ако не ти направят биопсия, а често има причини да се отложи, чакаш пак месец за следващата хоспитализация.
6. Ако трябва да ти се правят допълнителни изследвания, и за тях отиват 2-3 седмици.
7. Ако ти направят биопсия при второто влизане, я чакаш още около три седмици.
8. Когато ти излезе биопсията, даваш евентуално да ти пишат протокола, което си отнема някъде между две и четири седмици.
Ти смятай.
Това е един средностатистически сценарий.
А пък в нашия случай, тестът за антитела на мъжа ми излезе около 20.10.2008г. Днес е 04.04.2009 и едва вчера му взеха документацията, да му пишат протокола.
А и наистина според консенсуса, пациентът се проследява шест месеца.
Но пък ако при някого е станало по-бързо - супер.
Дани

[Buba]

Здравейте пак. Това за спирта е ценна информация, ще я имам предвид,  бях чула че и сапун и вода го морели, но не съм сигурна, учудвам се, че не са правени по точни изследвания по въпроса – все пак е важно да се знае с оглед превенция и т.н.. Като се има предвид, че съм била два пъти кръводарител – 97г. и 2002г. а през това време най-вероятно вече съм била заразена и съм заразила други хора (вярно се оказа, че пътят към ада е постлан с добри намерения) , просто не знам дали бих понесла  да трупам още грехове и да рискувам нечие друго здраве. Нищо, че казват че Ц бил най-трудно предаваем - ако се предаваше чак  толкова трудно едва ли щях да го хвана и аз при положение, че почти нямам рискови преживянания.
Относно протокола – честно казано на мен ми отне около два месеца да го получа, явно съм имала късмет, а и ми се налагаше да съм доста организирана защото и операцията ми не позволяваше отлагане, но пък за ПСР-а чаках месец, за хоспитализация – около месец, за резултатите от биопсията – 2 седмици. Останалото чакане не знам колко е, както казах никак не съм се разбързала, но най-вероятно отлагането скоро ще започне да ме изнервя. Сега като ви слушам, че давали протоколи за по 3 месеца , ако има такова чакане и на междинните протоколи просто се чудя как  изобщо успявате да не си прекъснете лечението – явно с цената на някакви много сложни схеми.
Dragica и аз ти желая успех, най-искрено, при мен не дни наред а месеци наред това дълбае мозъка ми – на приливи и отливи, но явно проблема си е в мен и трябва някак си да си го решавам. Просто нищо с такава величина на гадост до сега не ми се беше стоварвало на главата  .  Спасяват ме единствено приятелите и подкрепата на добрите хора – вкл. и от този форум.
Между другото чух, че по телевизията ще има някаква кампания за болните от хепатит и за по-бързо отпускане на лекарства.

[drago]

Тетибулка , ти даваш личен пример най вероятно , на мене и първия път не ми отне повече от месец и половина и незнам защо се прави сега ПСР първо, във ВМА правят биопсията и като те изписват ти взимат кръв и ти я дават да си я занесеш сам на доктор Цветанска за ПСР и така си чакаш двата резултата едновременно което отнема около 3 седмици , а дори и да чакаш първо ПСР , пак няма да е повече от 2 месеца и нещо

[tetibulka]

Драго,
Обяснението защо правят първо пср и после биопсия е простичко.
Аз например имам антитела, а пср-ът ми е отрицателен.
И много хубаво, че първо не ми направиха биопсия.
Хубаво е и, че не съм отишла във ВМА, всъщност.
Освен ако не смятаме, че една биопсия никога не е излишна.
И за да не те обърквам, това, което описах в предната си публикация, е случаят на мъжа ми.
Ако обаче той е изключение, още по-хубаво.
Дани

[drago]

Знам че е случая на мъжа ти

[Teodora]

Здравей Бубе и от мен ,или по-скоро добре дошла сред нас!
Въпреки,че по -добре би било да не си тук,но така се е случило!!!
Ако си разгледала внимателно форумо в повечето ос случайте хепатит С се лекува,така че споко.Трудно се преживява,дори ми се струва, че въобще не се...............
Но мисли позитивно и оптимистично.
А колкото до биопсията - според мен добре си направила ЧЕ СИ ПОСЕТИЛА ВМА там са на светлинни години във всяко едно отношение.Казвам го от личен опит/здравен работник съм/.За три седмици бяха подготвени всички необходими документи за здравна каса-изследвания,пср,биопсия.За което огромно благодаря на екипа на Доц. Кацаров в това число най-вече на Д-р Милашка.Мисля че си избрала правилната посока.
Успех.
Теодора