И аз имам хепатит Ц

[ani.n.m]

Значи, голяма лудница е с тоя хепатит. Не знам кой го интересува или му се чете, но съм решила тук да си споделям с вас
От както разбрах, че сме си дружки с хепатита живота ми коренно се промени. Първо ревях денонощно, съжалявах, самосъжалявах се,  проклинах, исках да избягам от това тяло. Направо превъртях. Оказах се заложник на някаква скапана долна подла болест! Станах нервна, избухлива, понякога си го изкарвах на детето, понякога на първия срещнат. Питах се "защо АЗ точно".. и т.н нормални неща за всеки, научил подобна вест. В последствие разбрах, че няма нищо случайно в живота на човек. Дали си бил наркоман или си го пипнал някъде по кабинети на зъболекари и доктори някак си е без значение за бъдещото здраве на конкретния индивид. Разбрах, че съм една от многото и ще си нося кръста, защото няма как да го оставя някъде. Първо крещях вътрешно, че искам да живея заради детето си. Никой не иска да умре млад, а децата искат да имат мама по-дълго примерно. Но после разбрах, че трябва да живея, ако е писано, заради самата мен. И тука дойде въпроса "а защо?". Вие питате ли се? Замислих се как живея, колко съм била пасивна до сега, как съм се придържала към норми и съм спирала собственото си щастие. Страхувала съм се да кажа (на шефа например или на който ще да е дръвник) какво мисля. Сега живея смело и на 98% да кажем. Правя това, което ми харесва, казвам на хората какво мисля за постъпките им (но културно и с добър тон, все пак съм дама имам ниво). Не се страхувам от новото, от различното, от непознатото. Ходя на места, на които преди не бих отишла, защото... дрън дрън, там не е за мен, ама сега ли.. ама с този ли. Сигурна съм, че съдбата е решила най-доброто за мен и определила най-точно колко, как и какво. Каквото такова. Но живота трябва да се живее. И то както трябва. Аз се почувствах превилигирована дори. Представяте ли си колко хора работят, мъчат се търпят и после вземат, че умрат внезапно. И за какво? Аз оцених живота.

Иначе на 9.5.2016 г ми предстои прием в болница и биопсия. Малкичко се поизнервих, никой нищо не ти казва, братче. Системата била променена. Да, вярно е, че ги пише на сайта всички документи и тук из форума някой сигурно ги е изброил и то не веднъж, но аз и така се справих с питане, ходене по 2-3 пъти, малко късмет, запомняне, чакане, търпени и вежливост. Някакви талончета, печати, подписи, листове, пък по незнам си колко екземпляра, чакане три часа пред кабинет. Казаха ми да отида след 10 ч, а то било записването след 12. Всеки  бърза, защото от вън чакат още 20-30 болни. Ужас! А имаше и доста млади и симпатични хора. Трагедия. Питаха ме дали съм ползвала и ползвам ли наркотици в момента и че ако да, няма да ме включат на лечение. Истината е, че преди 3 дни си дръпнах по-малко и от дръпка на цигара (наистина толкова), премесена с тютюн марихуана. Но ме хвана, защото се отпуснах леко. И сега това проблем ли е? Четох, че за нередовни консуматори стояло до 10 дни в тялото и се отчитало при тест на урината. Трябва ли и това да го мисля или жената имаше друго предвид?

[mravche_ot_gorata]

Здравей Аз,
Мисля, че за наркотиците е имала друго предвид, но ако се появи в урината, няма мърдане.

Иначе сега пътеката е 73, трябва и амбулаторен лист от същата дата и в него да е описано че те насочват за хоспитализация.

Поздрави,
Мравчето

[Tina_Cvetanova]

Напълно те разбира, шокът е голям като разбереш ,че си болен от хепатит. За съжаление и аз бях така още повече ,че имам и друго сериозно заболяване. Искам да те посъветвам малко или много да не мислиш за хепатита, радвай се, че си го открила в днешно време има нови медикаменти , които се борят срещу хепатита. Но много важно е хранителният режим, както и спокойствието  и добрия сън. Като бях в болницата ми казаха, че като се кандидатства за лечение, всяко едно излседване , документ ще се гледа под лупа затова се опитай да избягваш всякакви неща , дето могат да ти повлияят и да ти откажат лечение.
Успех и мисли позитивно 

[ani.n.m]

Привет Тина, четох и твоята история. Пожелавам ти да се пребориш с всички трудности и да водиш колкото се може по-нормален живот. Благодаря ти за съвета. Имам един въпрос: имаш ли представа какво са имали предвид, че се гледат под лупа? Аз нямам други грехове. Не пия алкохол, не употребявам нищо друго, но има ли нещо, за което да съм подготвена или да следя, знам ли? На теб само това ли ти казаха?

Мравче, права си за пътеката. На моя лист пишеше нещо друго на ном. на клинична пътека, но ми казаха, че е ок и ми го приеха. Успех и на теб

[Tina_Cvetanova]

Благодаря ти за пожеланията По-важно от здравето няма затова винаги съм се стремяла да водя колкото се може по-добър начин на живот, не знам дали е от това , но при мен вирусът на хепатит сам се е изчистил и от последното изследване не успяха да го открият. Аз съм и доста слаба и винаги съм избягвала мазни храни и алкохол също не пиех и може би не съм дала възможност на вируса да се размножи, но въпреки това все още ще ме наблюдават и ми предстоят още няколко изследвания. Като бях в болницата за ПСР лекарката , която ме лекуваше ми каза, че ако открият вируса в кръвта подлежа на биопсия и след това почвало да се изготвят документи с всякакви изследвания и оригинални копия от епикризи, ако има и друго заболяване. Тя ми каза, че се кандидатства за лечение за 100 хл. лв и  всеки един документ, изследване ще се следи под лупа. Също така тези , които имат чернодробни увреждания те ще се първи за отпускане на лечение. Ти не се притеснявай, хепатита е бавно развиваща се болест, така че  с добра диета и правилен начин на живот няма да имаш проблеми и ще се излекуваш от хепатита.
Къде ще ти правят биопсията и в коя болница си се насочила за лечение?

[alex gavrilov]

Напълни главата си с оптимистични мисли, и забрави всяка мисълна някакъв лош край, аз бях диагностициран с хеп "С" през 1998 год. постепенно стигнах до цироза и 2014 с рак на черния дроб, дадоха ми най-новото лечение за хепатита и май го ликвидираха. за рака също има нови методи и нови лекарства, изобщо не съм загубил надежда и не съм се отчаял, напротив чуествам се все по-добре.
имах и късмета да попадна на най-добрите лекари. проучи добре при кои лекари да се лекуваш и съм сигурен че ще се излекуваш напълно.

[ani.n.m]

Тина, много се радвам за теб! Честито! Дано никога повече нямаш среща с този долен вирус! Ще се лекувам в Иван Рилски в София.
Алекс, благодаря и на теб за куража Дано имам късмет! А някой може ли да ми каже какви са изискванията да те включат на лечение? Освен тежки увреждания като в твоя случай? До колкото знам отпускат лечение на 300 души годишно. И още нещо: знам, че тежкото физическо, ежедневно пренатоварване да го наречем е пагубно за черния дроб (за мен е осезаемо), но как да го предотвратя или компенсирам? Няма никакви облекчения в работата за болни с хепатит, освен ако не са в тежко състояние, да се трудоустроят. Какво да правя? Да търпя и да вярвам, че си внушавам, че се чувствам зле при преумора или да търся друго решение или да си чакам биопсията спокойно и евентуалното лечение?

[ani.n.m]

Привет от мен отново!
Малко новини и около моя хепатит и биопсия в Иван Рилски.
След като събрах всички документи, които ми изискваха - копия от установяването на хепатита, прегледите, вирусния товар, изследвнето на асат и алат + направление ном. 76 за хоспитализация, нови кръвни изследвания, се насочих в уречения ден към болницата. Приемат от 8:30 но е добре да си там по-рано, защото викат по реда на записване на регистратура. Така аз виснах в 8, но ме повикаха в 11. След три часа напрегнато очакване в студеното антре ми прилоша от глад и жажда, не устисках и станах да отида до тоалетната. Хем за да не се напишкам в гащите, хем да мръдна, че ми прилоша на стола. Тъкмо се връщам от тоалетната и те пък взели, че мен извикали. Влизам вътре - дават ми чашка да пишкам за въпросния нарко тест, съответно вътре в тяхната тоалетна. Накараха ми се, че не съм стискала още два часа, както и да е. Аз вече нямах сили да говоря, бях неадекватна и не можех да си кажа името. Това е съвсем сериозно. Стоях още 40 мин пред кабинета и се върнах за втори опит. Успях разбира се! Жената попълни и залепи една огромна папка с домументи, след като първо провери теста с урината, разбира се. После ме накараха да седя отново от вън и да чакам пък сега да ме повикат за преглед. Не помня вече колко съм чакала, но влязох, доц. Желев нищо не ме прегледа, просто писа още малко и ми даде от онези шишенца за кръв, чашка пак да пишкам и листче за кабинета. Свърших работата, там поне не чаках и виснах отново долу. Към 1:30 вече се отправих с голямата папка с документи и сака към 3-тия етаж. В стаята се паднах с най-яките чакащи. Отново ме прегледаха - екг, кръвно, пак малко писане. Тогава вече ми прилоша от глад, стрес и умора и малко поприпаднах. Както и да е още стисках да не консумирам нищо, че трябвало и ехограф да мина. В 2 часа хванах последния влак. Откриха ми полипи на жлъчката. После ме пратиха на рентген. Отивам с последни сили - нямало ме в системата. Върнаха ме. След 1 час лекуващия пак ме прати - пак ме няма. Трети опит в 4:30. Вече умирам разбирате ли! Еми ти си за скенер, не си за рентген. Излиза доктор и му казвам, той вика имате ли час, аз - не. Говори с жената на информация и ми казаха да седя и да чакам да се появя в системата. Седнах и зачаках. След 20 мин ме прати вътре да ми направят рентген без някакъв номер който на тях им трябва. Отивам - не можело, трябва номер. Но в този момент се случи чудо - появих се в системата - върнах се за номер, щрак и вече в 5 и нещо - почивка.

На следващия ден биопсия. Можело да е късно през деня, че имало много преди мен. За мой късмет беше в 10 ч. Мина добре. Прави ми я доц. Алексиев. Страхотен! Всичко като по учебник. Получих шок от упойката, но за 2 часа бях на крака.
На третия ден контролен ехограф. Без никакви усложния. Изписаха ме на четвъртия ден. И сега малко странното - чак не ми се тръгваше. Супер весело си изкарахме в стаята, все едно бяхме на лагер. Само смях, никакви приказки за болести. Аз забравих, че се водя болна. Стаите са доста приятни. Лекарския персонал за мен страхотен! Имаше доста болни хора обаче. Вярно и възрастни все, но и млади. Аз се почуствах здрава, наистина.

Днес ми е 8 ден след биопсията и да ви кажа не се чувствам много добре. Изморявам се по-бързо от преди, имам като невралгия на гърба, боцка си ме в областта на биопсията. Вчера се разходих в парка с детето като главно стоях по пейките, вечерта си легнах в 9 със силни бодежи, жълта и нямах сили да говоря. Това ок ли е според вас? В петък ще ходя за резултата от биопсията, ако е излязъл.
И така, това е моя опит.

[Buba]

Здравей Ани, ти като един много емоционален човек си преживяла всяка стъпка от хоспитализирането драматично , но според мен при постъпването в болница човек трябва да си мобилизира цялото търпение и здрави нерви и да се съсредоточи в постигане на основната крайна цел  - да получи качествена медицинска услуга, за която е дошъл, и по-възможност да го изпишат в по-добро здраве отколкото е влязъл , другото е второстепенно. Със сигурност бюрокрацията и неуредиците доста опъват нервите на и без това притеснените пациенти, и могат да бъдат избегнати, но се преживяват...  Радвам се че манипулацията е била успешна, може при теб ефектите от биопсията са по-тежички, предполагам всеки ги понася различно, мен също ме пробождаше нагоре по рамото и през белия дроб известно време след нея, но не помня да съм била жълта. Учудвам се че толкова бързо ще ти излязат резултатите, но ти пожелавам по-малко увреждане, независимо че това може да забави лечението по новите критерии. Поздрави - пиши резултата

[ani.n.m]

Здравей Буба Аз исках да опиша подробно какво точно коства постъпването за останалите като мен, които не знаят какво да очакват. Аз съм си емоционална и се натоварвам като прекрача прага на коя да е болница, но че е тежко цял ден чакане, гладен и жаден - тежко е. И други пациенти споделиха, че това чакан е в следствие реформата. Но да, от там нататък всичко беше ок. Днес ходих и резултата от биопсията беше готов. Д-р Вълков ме прегледа и прецени, че болките, които имам в областта на черния дроб са вследствие образували се газове. Възможно е. Изписа ми дуспаталин и се надявам да отшумят, ако не - пак ехограф. Относно полипите по жлъчния мехур проф. Антонов беше на мнение да я махам, но каза да изчакам и да се следя на всеки 6 м при тях.

А резултатите ми са:  Ф1 А0. Вирусния товар от 155 000 е спаднал на 122 267, с генотип 1. Очаквах, че ще е нещо такова. И сега хем се радвам, хем и аз не знам трябва ли. За лечение каза, че ще ми подготви документите, но шанс почти нямам за сега, за това след септември ще се пробваме каза проф. Антонов. 

[Buba]

О, със сигурност е полезна информацията за процедурите при приемане, явно нещата наистина се усложняват до степен на безумие и реформата за нищо не става. Ф1 и нулева активност на вируса е много добра новина! Радвам се за теб, и мисля, че и ти трябва да се радваш. Спокойно, ще дойде ред и за твоето лечение, дори да не е тази година, но може и да е, просто трябва малко време за да се отработи процедурата и да се въведе отпускането му за всички. За за щастие при теб няма спешност и основания за притеснения. Даже май жлъчката ти е по актуален проблем.
(Болките в дясното подребрие май в повечето случаи са свързани с червата, а не с черния дроб, но странно как почти на всички ни се появят след като научим за хепатита ...)

[ani.n.m]

 
Радвам се, много ми олекна след новината вчера. Искам обаче да го няма никакъв тоя вирус. До тогава ще си чакам и ще се следя.
Колита знам че е на нервна почва при повечето хора. И при мен е така.

[ani.n.m]

Много ви моля, някой да ми отговори на един въпрос. Витамини Б комплекс вредят ли или не на черния дроб? Купих си, но на листовката пише да не се приемат от хора със заболяване на черния дроб! В болницата ни вкарваха банки. Да се пие ли или не?

[ani.n.m]

Здравейте отново,
Аз продължавам да се следя и половин година след биопсията си пуснах кръвни изследвания на АСАТ, АЛАТ и ГГТ. По-зле са от първите - АСАТ и АЛАТ са ми двойно над нормата, а в началото бяха с по 3-4 единици над. ГГТ ми е в норма. Държа да се знае, че шока от хепатит-новината го преживях, живея си спокойно, като здрав човек, с грижа за околните, нищо повече, така че долу написанато не е във връзка с паника, че съм заразена.

От около два месеца, в следствие на стрес и преумора, лошо хранене (предполагам) започнах да усещам щипане и остри бодежи в областта на дроба. Жлъчката ми има полипи, но дали е тя - не знам. Имам направление за ехограф, заради жлъчката - предполага се, че в един момент ще ми я отсранят, въпроса е да е навреме.
Някой да ме насочи относно хепатита - с новите резултати да отида в отделението на проф. Антонов и да търся някой да му ги представя, заедно с ехографа или как протича въпросното проследяване? И тези бодежи и щипания някой усеща ли подобни? Възможно ли е да са постинвзивни 6-7 мес след биопсията? Как мислите вие?

И още нещо: решили сме със съпруга ми да се ваксинираме срещу Хепатит Б. Някой с Ц, който се е ваксинирал срещу Б да сподели нещо, ако иска. И как се понася ваксината? Може ли да се рачзчита на защита след първия прием? Предстои ни ходене при зъболекар и ми е свито стомахчето, заради шанса да се сдобия с още нещо.
Мерси.

[Аника]

Здрасти,

По отношение на ваксината срещу хепатит В - задължително се вакситирайте със съпруга ти!
Даже се чудя защо чак сега, а не сте го направили още в началото, като сте разбрали какво зло са вирусните хепатити?!
Но както и да е. Слагайте смело ваксините!
Аз самата имам общо 8 дози, така че не се притеснявай - понасят се различно от всеки организъм, но не са чак пък толкова тежки страничните ефекти, а и много хора дори не ги усещат.
След втората доза, би трябвало да имате вече изградени антитела, но силно ти препоръчвам да си направите и трите дози, както са си по схема.
После, месец след третата, изследвайте антителата (anti HbsAg), за да сте сигурни, че сте изградили имунитет!
Успех!