Здравейте всички!
През ноември случайно ми откриха хепатит С. Минах през нормалните състояния, до скоро много плачех. Нямам представа кога и как съм се заразила, не съм била никога в т.нар. „рискови групи”, а в ежедневието този вирус уж трудно се предавал. Е, явно е намерил вратичка. Съпругът и детето ми още не са се изследвали, а аз съм стигнала до биопсия. Преди няколко дни правих изследванията за натоварване и генотип (да не се излагам с опит за точни наименования – още не съм навътре в терминологията) и след няколко седмици ще видим резултатите, после и биопсията. От докторите не мога да се оплача, не се държаха грубо или пренебрежително. Но не мога и да ги похваля – по 2-3 пациенти бяхме в кабинета, разказвах лични неща пред други хора, постоянно звъняха телефони и влизаха още хора. Накратко – опитът ми да споделя някакви оплаквания крушира, понеже не можах да кажа 3 изречения свързано без някой да ни прекъсне. А ако сте стигнали дотук в четенето, виждате какви са моите изречения.
Да ви кажа честно, много се чудих кога и дали да се включа тук. От началото на ноември прочетох много неща, почти всички статии, както и истории от форума. Естествено, форумът ме потиска ужасно на моменти. Казвам „естествено”, тъй като пишещите тук разказват тежки истории, които обикновено са за неуспехи. Тези, които се излекуват без релапс, не се връщат. Аз също съм била вече в такъв форум, когато не можех да забременея и когато най-после успях, дори не писах да съобщя, защото се страхувах, че може нещо да се обърка, а след това животът потече в друго русло. Тези разумни доводи си ги повтарям постоянно, защото много лесно изпадам в потиснатост. Не искам да казвам „депресия”, думата ме кара да се чувствам част от стереотип, а не ми се иска. Искам моята потиснатост да си е нещо уникално (тук с широка усмивка). Е, явно е какво съм решила за включването във форума.
Имам разни въпроси, на които не успях да намеря отговор в досегашните теми (или са толкова отдавна писани, че а) се съмнявам да са актуални, или б) не съм стигнала до тях понеже не съм изчела всичко написано). Ето ги тук, ще се радвам на мненията ви:
1. Прочетох изявлението на НЗОК за новото лечение от м.март. Не ми става ясно: интерфероновите терапии ще бъдат ли спрени, или ще се предлагат паралелно с новото лечение?
2. Моля, ако някой има като съпътващ симптом непоносимост към различни храни, да ми пише. Ако тази тема е повдигана някъде, моля да ме насочите към нея да прочета. Може да ми пишете и на лични, естествено.
3. Ако се окаже, че детето ми също е болно, кажете какво се случва с тези деца? Кога се лекуват? Как ги пазим в добро състояние?
4. Въпросът за „излекуването” е обсъждан многократно, но все ми убягва едно: Ако човек се излекува, кръвта му остава ли заразна и трябва ли да продължава да пази околните? Например, след хеп. А, който се излекува най-лесно и успешно, какво става? Пациентът зарАзен ли е за другите? Знам, че не ги приемат за кръводарители, но това от предпазливост ли е, или защото са заразни?
5. Тъй като повечето аналгетици вредят на черния дроб, какво можете да ми препоръчате срещу главоболие? Напоследък много често ме боли глава, и то така, че ми пречи на работата. Преди почти не се е случвало да пия хапче срещу болки, най-много 3-4 пъти в живота си, но от 1-2 години се налага.
Това е едно супер дълго представяне. Бих искала да мога да съм лаконична, страшно много харесвам лаконични изказвания. Но не съм.
Поздрави,
мравче от гората
