Я, раздвижили сте ми темата
Мога да Ви кажа какво казва професор Чернев - ако не сте на лекарствена терапия, препоръчва такава в последния триместър, ако е наложително - в първия, както знаете, е органогенезата и тогава ако нивата са ниски и преди бременността не е провеждано лечение, не се налага такова... Между другото, под "ниски" се приемат под сто хил. копия според СЗО... Та в моята последна епикриза пише, че това е препоръката - поради трайно в норма АЛАТ, АСАТ, ниска степен на чернодробно увреждане и виремия под 100 хил копия не се налага старт на лечение, а при скок на виремията в последен триместър - по преценка прием на лекарства... Но да, индивидуално е. Това са някакви общи постановки. Друго окуражаващо негово наблюдение е, че рядко хепатитът се изостря при бременността, в повечето случаи или не се повлиява, или се повлияла благоприятно. Това ми го каза с усмивка.
Едно активно проследяване и преценка на лекар. Ако трябва, и в друга държава, щом нещата там стоят така. За бебето рисковете ги има, но при прием на медикаментни също ги има от самите медикаменти. Избира се по-малкото зло.
Да ви кажа как се развиват нещата с нас с две думи в момента: Не се пазим, дори си позволявам в последния ден на цикъла, когато уж е свършил да рискувам да правим секс без предпазни средства, не че имаме резултат от това
Но поне секс да има. Толкова здравословни проблеми имаме, че не можем да им насмогнем. Няма да казвам кога последно постъпвах в болница за цялостно проследяване... отпреди да съществува корона вируса в общи линии. Само виремия и ч ензими пускам оттогава... просто не знам кое по-напред и нямам нерви и сили. Много зле ми се отразява психически да се занимавам непрекъснато с болести, пък и не е само една... И все пак, не губя надежда. На мен честно казано ми отиде меракът да се занимавам с бебета, но пък при положителен резултат се надявам да ми се върне желанието, доста изтощена се чувствам. Може пък като не ми е зор, тогава да стане. Мъжът ми е пощурял на тая тема, бебе, та бебе! Аз съм се оставила на каквото е писано. Така и така нищо от това, което планирах, не се случи. Не искам да се затормозявам повече за неща, които не зависят от мен. Много бих се радвала да си имам семейство, то е опора във всичко винаги и е най-ценното на този свят. Но болестите мен ме направиха по-смирена и приемаща. Декември трябва да поставим третата доза от ваксината му. Оказа се, че някои специалисти не препоръчват опити за забременяване, докато трае имунизацията, нооо при нас е слабо вероятно нещо да се получи по естествен път и понеже видяхме, че има достатъчно антитела, а той не мирясва с тва бебе, както и лошото положение с гинекологичната ми диагноза, решихме да не чакаме.