Здравейте,
В тази статия ще засегна тема, която със сигурност ще предизвика противоречиви отзиви. Моята идея не е да отказвам някой от използването на млечни продукти, а да дам една малко по-различна гледна точка от това, което повечето от нас срещат като информация от телевизията и пресата.
Опитал съм се да бъда обективен, без да твърдя че това е абсолютната истина, като в информацията която ще публикувам и линковете, които ще дам, ще можете да прочетете и мнения, които са за използването на мляко и млечни продукти.
Пускам тази тема в раздел, посветен на хепатита, защото по-долу ще прочетете за съществуваща връзка между увреждането на черния дроб при хепатит B, и използването на основния протеин в млякото - казеина. Именно тази информация ме накара да стартирам темата и да се опитам да задълбая малко повече в тази посока.
Първият текст е от книгата
The China Study: The Most Comprehensive Study of Nutrition Ever Conducted and the Startling Implications for Diet, Weight Loss and Long-term Health. Автор на книгата е професор Т. Колин Кембъл /T. Colin Campbell/, доктор на науките и учен с над 40 години опит, като последните 30 от тях прекарва в
катедрата по Науки за Храненето в Университета в Корнел.
С няколко думи, неговата книга е една от най-дискутираните в последните 3 години, заради крайните препоръки коит той отправя по отношение на храненето. В книгата си той се опитва да покаже, че храненето и това, което ядем може и е свързано с болестите, от които страда цивилизацията - рак, сърдечни заболявани, и т.н. Изводът и посланието, което той отправя, е че яденето на животински храни може да се свърже с едни от най-страшните болести на нашето съвремие и препоръчва преминаването към вегетариански режим на хранене. Именно заради тези свои препоръки, той получи много критики от хората, които смятат, че няма достатъчно доказателства за това, че храненето с животински продукти е свързано с рака или атеросклерозата. Не искам да защитавам и подкрепям никоя от двете страни, но едно е сигурно - професор Кембъл е много сериозен учен в областта на храненето и подкрепя своята теза с множество научни изследвания, които е провел през всички тези години.
Интересното, на което попаднах, докато четях книгата, е информация за изследвания, които е правел за да търси връзка между храненето и възникването на рак на черния дроб при наличен хроничен хепатит B.
По-долу публикувам два откъса от книгата му, които пак да спомена, че преразказвам:
The China Study: The Most Comprehensive Study of Nutrition Ever Conducted and the Startling Implications for Diet, Weight Loss and Long-term Healthстр. 62
Други ракови заболявания, други карциногени
Добре, следва главния въпрос: как това проучване се свързва с човешкото здраве и в частност, с рака на черния дроб? Един начин да разследваме този въпрос, е да разследваме други биологични видове, други кациногени и други органи. Ако ефекта на казеина е постоянен при всички тези категории, то по този начин хората биха обърнали повече внимание на тези изследвания.
Докато нашите проучвания върху плъхове продължаваха, бяха публикувани научни изследвания, които твърдяха че хроничната инфекция с вируса на хепатит B /HBV/ е главният рисков фактор за рака на черния дроб при хората. Тогава се мислеше, че хората с хроничен хепатит B, имат 20 до 40 пъти по-голям риск да достигнат до рак на черния дроб.
През годините бяха направени значителни изследвания по отношение на това как този вирус причинява рак на черния дроб. В действителност, част от гена на вируса инжектира себе си в генетичния материал на черния дроб на мишката, където той инициира рака на черния дроб. Когато този механизъм е повторен по изкуствен път в черния дроб, животните на които е приложена тази процедура, се наричат трансгенични /transgenic/.
Фактически, всички изследвания направени в други лаборатории върху HBV трансгенични мишки, са било стартирани с цел да се разбере молекулярния механизъм, по който действа вируса на хепатит B. Не е било обръщано внимание върху храненето и неговия ефект върху появата и развиването на тумори. В разстояние на няколко години, наблюдавах с интерес как една общност от изследователи твърдеше, че афлатоксина е основната причина за рака на черния дроб при хората, докато друга общност твърдеше че това е HBV. Нито една от тези научни общности не посмя да предположи, че храненето има нещо общо с тази болест.
Ние искахме да научим повече за ефекта от казеина върху HBV-индуцирания рак на черния дроб при мишките. Това беше голяма стъпка. Аз отидох доста по-далеч от изследването на афлатоксина като карциноген и използването на плъховете като биологичен вид. Един брилянтен току-що завършил студент от Китай, който беше в моята група, Джифан Ху /Jifan Hu/, стартира проучване, за да отговори на този въпрос, като по-късно към него се присъедини д-р Жикианг Ченг /Zhiqiang Cheng/. Имахме нужда от колония от такива трансгенични мишки. Тогава имаше две места в САЩ, където съществуваха такива мишки - едните живееха в Ла Джола /La Jolla/, Калифорния, а другите в Роквил /Rockville/, Мериленд. Всяка група имаше различна частица от HBV гена, вмъкната в гена на техният черен дроб, и всички от тях бяха изключително предразположени към развиване на рак на черния дроб. Аз се свързах с научни изследователи и ги помолих за помощ, за да можем да създаден наша собствена колония. И двете изследователски групи се заинтересуваха за какво са ни мишките, и нито една от тях не прие на сериозно това, че имаме намерение да изследваме ефекта на повишените нива на прием на белтъчини върху вероятността за възникване на рак. Аз също се опитах да получа разрешение за такова изследване, но то ми беше отказано. Хората, които отхвърлиха искането ми, не приеха добре идеята за изследване на влиянието на храненето върху вирус-индуцирания рак на черния дроб. Аз започнах да се чудя: дали аз не съм прекалено директен като поставям под съмнение митичният здравословен ефект на белтъчините?
Вспоследствие ние намерихме финансиране и направихме изследването върху двата вида мишки /от Калифорния и Мериленд/ и получихме абсолютно същите резултати, които получихме при опитите с мишки, при които изследвахме ефекта на афлатоксина като карциноген. Вие сами можете да видите резултатите. Снимките от таблицата показват как под микроскоп изглежда проба от черния дроб на мишка. Материалът, оцветен в тъмно черно е индикатор за развитие на рак /дупката, която се вижда, не е важна и представлява вена/. Има много активно формиране на ракови образувания при животните, хранещи се с 22% казеин (D), доста по-малко при тези, хранещи се с 14% (C), и липсва при тези, хранещи се с 6% казеин (B). Другата снимка (A) показва проба от нормален черен дроб.
Графиката показва активността на два HBV гена, които предизвикват рак, започнал в черния дроб на мишките. И графиката и илюстрациите показват едно и също: Диетата с 22% казеин доказа, че вирусния ген може да предизвика рак, докато диетата с 6% казеин не показа такова нещо.
В днешни дни, ние имаме повече от достатъчно информация, за да заключим, че казеина, прехваления протеин на кравето мляко, може да предизвика развитието на рак при:
• плъхове, приемащи афлатоксин
• мишки, инфектирани с вируса на хепатит B
Не само, че тези ефекти бяха значителни, но ние също открихме и други механизми, по които те работят.
Следващият въпрос, който си зададохме, беше, "Можем ли да обобщим тези открития за други типове рак и за други карциногени?"
В Медицинския център в Чикаго в университета на Илинойс, друга група изследователи правеше изследване върху рака на гърдата при плъхове. Това изследване показа, че увеличения прием на казеин, спомага за развитието на рак на гърдата. Те откриха, че високия прием на казеин:
• спомага за развитието на рак на гърдата при плъхове, приемащи две експериментални карциногени (7,12-dymethybenz(a)anthracene (DBMA) и N-nitroso-methylurea (NMU))
• действа чрез мрежа от реакции, която се комбинира, за да увеличи рака
• действа чрез същия женска хормонален механизъм, който действа и при хората
...
стр. 104
Поглед назад
В началото на моята кариера, аз се концентрирах върху биохимичните процеси при рака на черния дроб. В трета глава /откъса по-горе: "Други ракови заболявания, други карциногени"/ разказах за лабораторната работа, която проведохме в продължение на десетилетия върху експериментални животни. Работа, която отиде отвъд дефиницията за „добра наука” със своята продължителност и начин на проучване. Откритието, което направихме: казеинът, и много вероятно всички животински белтъчини, може би са най-вероятните причинители на рак, които консумираме. Промяната в количеството на хранителния казеин има силата да спре или съответно да спомогне за разрастването на рака, и дори да натежи и надделее над възможностите на афлатоксина /много силен карциноген от клас IA/ да спомогне за развитието на рак. Все пак, въпреки че тези резултати бяха многкратно потвърдени, те бяха провеждани само върху животни.
Именно заради това гледах с голямо очакване към The China Study за доказателства за причините за рак на черния дроб при хората.
Честотата на възникване на рак на черния дроб в провинциален Китай бяха високи, и изключително високи в някои от китайските провинции. Каква беше причината за това? Изглежда, че главния виновник беше хроничната инфекция с вируса на хепатит B. Средно, около 12-13% от хората, които изследвахме, имаха хроничен хепатит B. В някои области 50% от хората бяха заразени! За сравнение, само 0.2-0.3% от американците имат хроничен хепатит B.
Но имаше и още. В допълнение, освен вируса като причина за възникването на рак на черния дроб в Китай, изглежда че и диетата също играе ключова роля. Откъде разбрахме това? Нивата на холестерол в кръвта ни дадоха главната следа. Ракът на черния дроб сериозно се асоциира с увеличените нива на холестерол в кръвта, а ние вече знаем, че животинските храни са отговорни за високите нива на холестерол.
Добре, къде HBV се включва в цялата картинка? Експерименталните проучвания върху мишки ни дадоха добра насока. При мишките, HBV инициираше рака на черния дроб, но рака се разрастваше в отговор на храненето с високи нива на казеин. В допълнение, нивата на холестерол в кръвта също се увеличаваха. Тези наблюдения съвпаднаха с откритията, които имахме при изследванията върху хора. Хората, които бяха хронично инфектирани с вируса на хепатит B и които консумираха животински храни, имаха високи нива на холестерол в кръвта и висока честота на възникване на рак на черния дроб. Вирусът се явяваше пистолета, а лошото хранене просто натискаше спусъка.
Така достигнахме до една много вдъхновяваща история. История, която не е била публично достояние и която може да спаси животи. В края на краищата, това е история, която ни доведе до идеята, че нашето най-силно оръжие срещу рака, е храната която ядем всеки ден.
Годините, прекарани в експерименти с животни ни разкриха дълбоки биохимични принципи и процеси, които ни помогна да обясним по-добре ефекта на храненето върху рака на черния дроб. Но тогава вече ние можехме да видим, че тези процеси са абсолютно приложими и за хората. Хората с хронична инфекция с вируса на хепатит B също имат повишен риск от рак на черния дроб. Нашите открития предполагаха, че тези които са инфектирани с вируса, и които в същото време ядат повече животински храни, имат по-високи нива на холестерол в кръвта и по-голяма честота на възникване на рак на черния дроб, отколкото тези които имат вируса, но които не консумират животински храни. Експерименталните проучвания върху животни и изследванията върху хора съвпаднаха напълно.
Източници:
Beasley RP. "Hepatitis B virus as the etiologic agent in hepatocellular carcinoma-epidemiologic considerations." Hepatol. 2 (1982): 21S-26S.
Blumberg BS, Larouze B, London WT, et al. "The relation of infection with the hepatitis B agent to primary hepatic carcinoma." Am. J. Pathol. 81 (1975): 669-682.
Chisari FV, Ferrari C, and Mondelli MU. "Hepatitis B virus structure and biology." Microbiol. Pathol. 6 (1989): 311-325.
Hu J, Cheng Z, Chisari FV, et al. "Repression of hepatitis B virus (HBV) transgene and HBV-induced liver injury by low protein diet." Oncogene 15 (1997): 2795-2801.
Cheng Z, Hu J, King J, et al. "Inhibition of hepatocellular carcinoma development in hepatitis B virus transfected mice by low dietary casein." Hepatology 26 (1997): 1351-1354.
Hawrylewicz EJ, Huang HH, Kissane JQ, et al. "Enhancement of the 7,12-dimethylbenz(a)anthracene (DMBA) mammary tumorigenesis by high dietary protein in rats." Nutr. Reps. Int. 26 (1982): 793-806.
Hawrylewicz EJ. "Fat-protein interaction, defined 2-generation studies." In: C. Ip, D. F. Birt, A. E. Rogers and C. Mettlin (eds.), "Dietary fat and cancer", pp. 403-434. New York: Alan R. Liss, Inc., 1986.
Huang HH, Hawrylewicz EJ, Kissane JQ, et al. "Effect of protein diet on release of prolactin and ovarian steroids in female rats." Nutr. Rpts. Int. 26 (1982): 807-820.
Campbell TC, Chen J, Liu C, et al. "Non-association of aflatoxin with primary liver cancer in a cross-sectional ecologic survey in the People's Republic of China." Cancer Res. 50 (1990): 6882-6893.
За информация, казеина е основния протеин от няколкото различни протеина, които се съдържат в млякото и процентното му съотношение спрямо другите протеини в млякото варира между 80 и 87%.
Ако някой иска да види и чуе професор Кембъл, може да изгледа това видео от 2003 година, където той говори за резултатите от дългогодишните си изследвания:
Professor T. Colin Campbell PhD - Animal protein (meat and dairy) causes cancer За да представя противоположната гледна точка, публикувам откъс от статия един млад автор Крис Мастерджон /Chris Masterjohn/, който съвсем открито критикува проф. Кембъл за твърденията му, че храненето със животински белтъчини е свързано с възникването на рака и атеросклерозата. Той поддържа сайт, в който се подкрепя идеята, че е абсолютно погрешна информацията, с която всеки ден ни заливат от медиите, а именно че има пряка връзка между възникването и развитието на атеросклерозата /главната причина за инфарктите/ и количеството на холестерола в храната, която ядем. Като цяло, информацията в сайта му е поднесена доста сериозно и подкрепена от много научни изследвания и той е само един последователите на
едно течение в научните среди, подкрепящо тази теория. Самия факт, че зад идеите изложени в сайта стоят някои сериозни учени, си заслужава да се обърне повече внимание на информацията, изнесена тук:
Cholesterol-And-Health.Com Но, да не се отклонявам от основната тема за млякото. Ето какво е написал Крис като част от критичната си статия към книгата на проф. Кембъл:
What Dr. Campbell Won't Tell You About the China Study
What Dr. Campbell Won't Tell You About the China Study
...
Campbell began his studies using AF as an initiator of cancer foci and the milk protein casein as the promoter protein of study. His results corroborated the earlier results of other researchers: a dose-response curve existed for AF and cancer on a 20% casein diet, but disappeared on a 5% casein diet.
He found that adjusting the protein intake of the same rats could turn cancer promotion on and off as if with a switch, and found casein to have the same effect when other cancer initiators, such as the hepatitis B virus, were used. Rather than throwing a blanket accusation at all protein, Campbell acknowledged that the study of other proteins would be required before generalizing, just as the study of other cancer initiators would be required before generalizing to them. Wheat and soy protein were both studied in lieu of casein, and both were found not to have the cancer-promoting effect of casein.
Amazingly, Campbell's reluctance to make unwarranted generalizations ends here.
After briefly describing some research finding a protective effect of carotenoids against cancer, Campbell concludes this chapter of The China Study by noting the following overarching pattern: "nutrients from animal-based foods increased tumor development while nutrients from plant-based foods decreased tumor development." (His italics.)
Campbell Jumps the Gun...
The generalization from the milk protein casein to all "nutrients from animal-based foods" is clearly unwarranted. If Campbell took caution to study the issue further before generalizing from casein to all proteins, why didn't he take the same caution before generalizing from casein to all animal proteins or all animal nutrients?
Indeed, in later pages of The China Study, Campbell acknowledges that he is making this generalization: ". . . casein, and very likely all animal proteins, may be the most relevant cancer-causing substances that we consume." Why this generalization is "very likely" to be true is left unexplained.
Campbell is aware that casein has been uniquely implicated in health problems, and dedicates an entire chapter of The China Study to casein's capacity to generate autoimmune diseases. Whey protein appears to have a protective effect against colon cancer that casein does not have. Any effect of casein, then, cannot be generalized to other milk proteins, let alone all animal proteins.
Other questions, such as what effect different types of processing have on casein's capacity to promote tumor growth, remain unanswered. Pasteurization, low-temperature dehydration, high-temperature spray-drying (which creates carcinogens), and fermentation all affect the structure of casein differently and thereby would affect its physiological behavior.
What powdered, isolated casein does to rats tells us little about what traditionally consumed forms of milk will do to humans and tells us nothing that we can generalize to all "animal nutrients." Furthermore, Campbell fails to address the problems of vitamin A depletion from excess isolated protein, unsupported by the nutrient-dense fats which accompany protein foods in nature.
...
... продължава в следващия пост