Здравей, Зори!
Количественото измерване, което виждаш в HBsAg изследването си, не е критерий за тежестта на заболяването или пък за способността за репликация (размножаване) на вируса.
Наистина, много е важно HBsAg да стане отрицателно, и освен това, изследването за антитела anti-HBs да стане положително, което ще е индикатор за т. нар. HBsAg сероконверсия. Но ако резултата от HBsAg не стане отрицателен, това колко единици показва не е критерий за това, че вируса е повлиян.
Много е важно също, преди започване на лечението да си направиш още три други изследвания:
- HBeAg
- anti-HBe
- HBV-DNA
Първите две дават много важна информация за това какъв е твоя "е"-антиген статус и това е част от диагностиката на хроничния хепатит Б и промяната в тези изследвания по време на лечението може да даде важна информация за това как си се повлияла.
Третото изследване пък дава информация дали вируса в кръвта ти има способността да се размножава и колко свои копия може да направи в един милилитър кръв. Когато имаш това изследване преди лечението и си го пуснеш в края на лечението, ще можеш да разбереш дали организма ти се е повлиял и е успял да потисне размножаването на вируса.
Ако например, твоето HBV-DNA (или това е т.нар. ПСР изследване) изследване има стойност 500 000 копия/милилитър преди лечението, и след края на лечението резултата ти е 100 копия на милилитър (давам примерни стойности), това ще е сигурен индикатор, че си се повлияла добре. Ако обаче, не си се повлияла добре от лечението, пак ще можеш да го разбереш от резултатите от това изследване. Тогава резултата от него ще е близък до стойността му преди началото на лечение, а понякога е възможно дори да е по-висок.
Това ПСР изследване е важния критерий, по който можеш да разбереш как ти действа лечението.
Дори и да постигнеш т. нар. HBsAg сероконверсия (т.е. HBsAg да ти стане отрицателно, а anti-HBs да стане положително), моят съвет е пак да си направиш HBV-DNA изследване.
Освен това, имай предвид, че дори и да постигнеш тази HBsAg сероконверсия (което ти го пожелавам), пак не трябва да приемаш, че си излекувана, а да продължиш да следиш състоянието си, както и чернодробните си ензими.
За да можеш да се подложиш на лечение, то трябва да имаш ясно дефинирани критерий за излекуване, защото само така ще можеш да разбереш кога си излекувана. Тези изследвания целят точно това, да ти дадат точно това, да ти кажат какво е състоянието ти преди и след лечението и да ти помогнат да разбереш как си се повлияла от него.
Друго нещо, което всъщност е най-важното, е да знаеш какво е състоянието на черния ти дроб. В момента в България това може да се установи само с т. нар. чернодробна биопсия, която всъщност ще каже дали черния ти дроб е увреден. Не забравяй, че няма по-важно нещо от това какво е реалното състояние на черния ти дроб, защото лечението в крайна сметка цели да направи така, че да спре или намали увреждането на черния дроб.
Ако тези вирусни хепатити, които дискутираме тук във форума, не увреждаха черния дроб и не водеха до цироза, изобщо нямаше да им обръщаме внимание и нямаше да се опитваме да се излекуваме от тях.
Така, че какъвто и да е изхода от лечението ти, задължително е да продължиш да следиш състоянието си чрез пускане на изследвания, както и да си направиш чернодробна биопсия.
Имай предвид, че дори и при т. нар. излекуване (HBsAg сероконверсия) увреждането на черния дроб може да не спре, точно затова е нужна биопсията и проследяването. Иначе рискуваш след много години да установиш, че увреждането е продължило, и вече имаш необратимо и тежко увреждане на черния дроб.
Хроничните вирусни хепатити са заболявания, които протичат и се развиват в течение на дълги години (20-30 и повече) и все още не са достатъчно добре проучени, нито пък много от болните са проследени в течение на дълги периоди. Именно затова, след като човек някога е имал хроничен вирусен хепатит, той в никакъв случай не трябва да спира да си прави изследвания и да се проследява (в твоя случай това включва чернодробни ензими, ПСР изследване, и биопсия на 4-5 години), за да е сигурен, че няма в един момент след примерно 20 години да се окаже, че не се е излекувал.
Нещата при хроничните вирусни хепатити се променят много бързо в последните 10-ина години и неща, които са се приемали за абсолютна и неопровержима истина, днес се приемат за грешно схващане. Същото най-вероятно ще бъде и с днешните критерии за лечение и проследяване на заболяването, защото ще излязат още научни изследвания и ще се установят нови закономерности.
Затова, докато хроничните вирусни хепатити не бъдат проучени достатъчно, най-правилното нещо, което един човек, който е засегнат от такова заболяване, може да направи, е да се опитва да намали или спре увреждането с някое от наличните лечения (независимо дали са алтернативни, или не, стига да са достатъчно безопасни за него), и независимо от изхода от лечението, да продължи да следи състоянието си изкъсо и никога да не приема, че се е излекувал напълно.
Поздрави,
Радо