84
« -: Февруари 16, 2011, 19:38:11 »
Не знам от къде и как да започна.....кратката версия? Не....необходимостта да споделя всичко с някого е прекалено голяма......Първо искам да изкажа огромната си радост че съществувате като форум. Вече бях изгубила всяка надежда, да намеря хора в моята ситуация, с които мога да споделя болките и притесненията си. Някои от вас сигурно се питат защо....причината е в това че живея в чужбина и бях прекалено "късогледа" и се опитвах да намеря "тукашни" форуми.....но уви....В страната, която живея Хепатит Б е рядко явление. Мисля че след тази малко дълга интродукция мога да започна моята история.
Здравейте, аз съм иззи, на 31 съм и живея от 10 г. в чужбина. Декември 2008, в 32-та седмица на бременността ми, при рутинни изследвания, ми поднесоха напълно неподозираната новина, че имам хронична хепатит Б инфекция. Бях просто потресена....Как? Кога? Никога не съм била сериозно болна? чувствам се добре....Не се чувствам болна...Господи, детето ми, съпругът ми....Последните седмици на бременността ми бяха кошмар. Ако не беше съпругът ми не знам до къде щеше да ескалира ситуацията. Радостта от предстоящото раждане беше помрачена от факта че съм болна (факт, който дълго време отказвах да приема), от чувство за вина, че съм заразила любимите си същества. Главата ми беше пълна с въпроси, които не знаех на кого да задам. Лутах се в обширния свят на интернет, пълен със сложна терминология, странни букви и съкращения и не знаех какво да направя....от къде да започна, а само след няколко седмици предстоше раждането на първото ми дете.
Гинекологът ми не предприе нищо...не ми обясни нищо за хепатита, не ме насочи към специалист само ми обясни, че детето непосредствено след раждането трябва да бъде активно и пасивно ваксинирано, съпруга ми трябва да се изследва, а що се касае до мен, сега не ми трябва лечение, да говоря с личния си лекар.
На 22-ри януари се роди дъщеря ми и два дни по-късно бяха готови изследванията на мъжа ми.....ОТРИЦАТЕЛЕН резултат....не можете да си представите какво облекчение беше това за мен!
Няколко седмици след раждането отидох при личният си лекар, който въз основа на лабораторните изследвания (от които само ставаше ясно, че имам хроничен хепатит Б. На бележката не стоеше нищо относно ПСР и т.н.) ми обясни че съм носителка на вируса, но това не означава, че съм болна, и че след като се чувствам добре, не трябва да се предприема нищо. Колкото и глупаво да звучи, доверих му се. Все пак той е медицинско лице и знае във всеки случай повече. Така измина известно време. Всеки, който има малко дете знае колко трудни са първите месеци. Нямах повече време да се замислям по въпроса. Грижите за дъщеря ми бяха сега на първа позиция....Дълбоко в съзнанието си знаех, че нещо не е наред. От това, което четях в интернет и от думите на доктора ми имаше доста противоречия. Задълбочих решершите си установих, че моят мил личен лекар си няма и на понятие за какво става въпрос. Дори няколко пъти ми предложи да се ваксинирам с/у хепатит Б. За съжаление от поставянето на диагнозата ми до този момент на просветление беше изминала година и половина. Изминаха и няколко, докато намеря специалист хепатолог. Беше ми направена биопсия на черния дроб, която даде добри резултати - без нарушения на структурата на черния дроб. На епикризата ми пише, че имам хронична хепатит Б инфекция, която е слабо активна(превеждам на български, но не съм много наясно с българската терминология. надявам се да звучи разбираемо). От октомври 2010 съм на лечение с ентекавир(Бараклуд). Ето и по-подробно изследванията ми:
GPT(ALT) 92,9 U/l
Gamma - GT 29,ч U/l
Alk. Phosphatase 50,8 U/l
HBe-Antigen negativ
Anti-HBe positiv
HBV-DNA 3,2exp5 Kop./ml
Два месеца след началото на терапията вирусния товар беше спаднал от 320 000 на 109 000. Имам много въпроси....Моят хепатолог не си пада много по обясненията. Назначи ми терапия без да ме информира подробно както си е по реда. Дори не ме попита дали взимам противозачатъчни (аз не взимам такива), а бях чела, че е противопоказно при терапия с бараклуд....обмислям в момента да потърся второ мнение. Искаме второ дете, но ме е страх да прекъсна терапията(това също не ми беше обяснено от хепатолога, че след прекъсване на терапията вирусът може да се реактивира).....
Това е моята история. Надявам се да не съм ви отегчила много, но трябваше да излея някъде мислите и преживяванията си. Имам дни, в които се чувствам силна не позволявам на диагнозата ми да регулира живота ми, но лошите дни също не са рядкост напоследък. Много се радвам, че открих този форум. Надявам се тук да намеря отговори на въпросите си!
Благодаря ви, че ви има!!!!
ПП: съжалявам ако имам правописни грешки. клавиатурата ми не е на кирилица и няколко букви ми липсват.....
Публикации - izzy
И аз така си помислих, че с лично съобщение би било най-удачно. Вече написах едно...Можеш да изтриеш темата ако искаш 
. 
