източник:
http://www.health.bg/lang_bg/listtopics.php?id=45&type=6&atype=6&aid=73погледнете и трите таблици, които са в сайта.
Всички форми на токсичния хепатит могат да протекат без клинична изява.
Успоредно с чернодробното заболяване се откриват и промени в други органи и системи, характерни за системна алкохолна консумация: ЕКГ и рентгенографски промени на гръден кош (двустранни фрактури на ребра); охлузвания, полиневропатия, психични прояви (промяна в личността) и други. При изостряне се появяват общи неспецифични симптоми като отпадналост, безапетитие, гадене, повръщане, коремна болка или дискомфорт, предимно в дясната горна половина. Липсват специфични лабораторни показатели, но има лабораторни отклонения, характерни за всички форми на алкохолната чернодробна болест (табл. 1).
Абдоминалната ехография доказва хиперехогенен черен дроб (стеатоза) с или без пре устройство на черния дроб и спленомегалия (цироза). Доплеровата ехография оценява порталния и чернодробен кръвоток и подпомага диагнозата чернодробна цироза и портална хипертония.
Чернодробната стеатоза е най-ранното (след 3-7 дни от тежко алкохолно натоварване) и най-честото (90% при хроничен етилизъм) увреждане на черния дроб. Тя е токсична проява на приема на алкохол. Най-често липсват оплаквания. При преглед се установява увеличен и гладък черен дроб. След продължителна тежка алкохолна консумация (запой), може да възникне тежка стеатозата с поява на неспецифични симптоми.
Абдоминалната ехография установява само хиперехогенен черен дроб, а лабораторните промени включват повишение на ГГТ с нормални или леко повишени аминотрансфе рази и Аф (< 2 пъти над горната референтна граница). Чернодробна биопсия не се налага.
Алкохолният хепатит е остра форма на алкохолно чернодробно заболяване с широк спектър от промени - от безсимптомно състояние с промени в лабораторните показатели, до фулминантна чернодробна недостатъчност с фатален изход. Може да бъде самостоятелна форма или да възникне на фона на предхождащо чернодробно заболяване, вкл. цироза. Свързан е с голяма консумация на алкохол за продължително време. В тези случаи честотата му се движи от 20% до 75%.
При тежък алкохолен хепатит оплакванията са изразени. Болните са в тежко общо състояние с белези на недохраненост и дефицит на витамини. Съобщават за отпадналост, безапетитие, гадене, повръщане, болка в корема, диария, загуба на тегло, фебрилитет, достигащ и до 40°С. Имат силно увеличен и болезнен черен дроб, флориден палмарен еритем и съдови звезди, изразен иктер, тахикардия и хипотония, белези на латентна или изявена енцефалопатия, хеморагична диатеза, отоци, асцит. Чернодробната декомпенсация обикновено настъпва след период на запой, но може да се провокира от повръщане, диария, прием на лекарства, особено парацетамол, ацетаминофен или интеркурентна инфекция. Често възникват сърдечна недостатъчност и аритмия. Нарушенията на сърдечния ритъм крият опасност от внезапна сърдечна смърт. Наблюдават се също тежки електролитни нарушения или хипогликемия, поради изчерпани запаси на гликоген в черния дроб. Кървенето от ГИТ е често, обикновено от ерозии или язви на стомашната или дуоденалната лигавица. Характерни са още поява на бъбречна недостатъчност, инфекции, вкл. спонтанен бактериален перитонит
Лабораторните промени са разнообразни. Те включват изразена холестаза (повишение на ГГТ и Аф), цитолиза (повишение на АСТ и АЛТ), хи перб или руб и немия (300-500 и,то1/1), коагулационни нарушения, хипоалбуминемия, повишени серумен креатинин и урея, макроцитна (МСУ>100) анемия, левкоцитоза ( до 20-25 .10.9 I) до левкемоидна реакция; хипонатриемия, хипокалиемия, метаболитнаацидоза, хипогликемия.
Хистологичната диагноза е важна, но не винаги възможна при тежко протичане.
Пациентите с тежък алкохолен хепатит трябва да се приемат в болница, да се наблюдават и лекуват активно. На първо място е възстановяването на метаболитните и електролитни нарушения, корекция на всички прояви на чернодробната недостатъчност, усложненията и отклоненията в жизненоважни функции и органи; балансирано хранене и добавка на витамини, борба с абстинентния синдром.
Прогнозата зависи от тежестта на заболяването. Нарастването на билирубина и удължаването на протромбиновото време предсказват лоша прогноза. Налагат се спешни реанимационни мероприятия, интензивно наблюдение, лечение с кортикостероиди. Прогнозата се Влошава допълнително при наличие на чернодробна енцефалопатия и бъбречна недостатъчност. Смъртността достига 50%, независимо от проведеното лечение.
Цироза на черния дроб възниква при 25% от алкохолиците. Може да се открие случайно - при преглед, при установяване на относително специфичните лабораторни отклонения или при поява на усложненията й. Намален брой на тромбоцитите предполага чернодробна цироза. Диагнозата, поведението и лечението отговарят на стандартните за чернодробна цироза и нейните усложнения и са съобразени с етиологията.
Алкохол и хроничен хепатит С
Алкохолът увеличава репликацията на НСУ от 2 до 5 пъти и намалява отговора на интерфероновата терапия. Той е независим фактор за клинична и хистологична прогресия на НСУ инфекция. Рискът за чернодробна цироза и декомпенсирано чернод робно заболяване нараства 2-3 пъти и настъпва по-бързо.
Няма консенсус относно безопасното количество алкохол при пациентите с НСУ. Въпреки това всички препоръчват инфектираните с НСУ да не приемат напитки, съдържащи алкохол.
Кои са принципите на лечение у дома?
1. Задължително спиране на алкохолната консумация, при зависимост - консултация с психиатър и психолог за корекция на психологичните проблеми, свързани с алкохолната зависимост и абстинентния синдром.
2. Адекватно хранене за корекция на малнутрицията или затлъстяването и метаболитния синдром Пълноценната диета намалява токсичния ефект на алкохола (табл.2).
3. Специфични подходи Медикаменти, които възстановяват увредените чернодробни клетки и детоксичния капацитет на черния дроб: Transmetil - 2-3 х 500 mg перорално или Silymarin - 420-800 mg/дневно; антифиброзен ефект само във високи дози (800 mg)
4. Корекция и лечение на всички възникнали усложнения Каква е еволюцията и прогнозата? Чернодробната стеатоза е обратимо състояние при спиране на алкохолната консумация и подходяща диета (пълноценно хранене, прием на витамини, особено от група В) за 2 до 4 седмици в повечето случаи. При продължаването й може да се развие алкохолен хепатит или цироза на черния дроб (табл. 3).
При алкохолен хепатит късната преживяемост е по-добра у тези, които спират да пият алкохол, въпреки че е по-ниска от тази в общата популация. В много малка част от случаите промените са напълно обратими. Преживяемостта при чернодробна цироза е в зависимост от тежестта на заболяването и усложненията. Трансплантираните болни имат сходна преживяемост в сравнение с тези с друга етиология.
Таблица 1
Таблица 2
Таблица 3