Здравейте,приятели !!!
Отдавна не съм писала.Направо чесно казано не ми се и споделяше за мотането из София и за непрофесионалното отношение на поелите моя случай професори.
Извинявам се,че пиша такива неща,но просто това нещо в България .....незнам как да се изразя...
Защо се получава така, само при мен ли е...незнам
Значи разбрахме се с моята професорка в началото на май месец да взема направление за хоспитализация и да заминавам за ПСР и другите му там изследвания.
Предварително цяла седмица сме се уговаряли с нея, кога точно да отида .
Отивам аз в София с моя съпруг и ми казва професорката да влезна при професора, който е шеф на отделението, че без негов подпис нищо не ставало ( нарочно не пиша имена ).
Влизам аз при него, след доста чакане,но нали е понеделник, а и от цяла България идват хора, е разбираемо.
Ами този професор се чудеше откъде съм дошла, коя съм аз и кой ми бил казал да идвам след 3 месеца на контролен ПСР
Значи първия път , когато бях в София него го нямаше - в отпуска.
Цели 3 МЕСЕЦА професорката , поела случая ми, не е сметнала за необходимо да го запознае с моя случай, да се консултират, да обсъдят и т.н.
Аз седя в кабинета му и му казвам , че аз не съм лекар и няма ей така на моя глава да си определям кога да идвам.Той тепърва гледа епикризата ми, не я е виждал досега
--3 месеца.....
< Я кажи на професорката да дойде при мене, щом като те е викнала на 3-ия месец>
И ми казва , че сега е твърде рано и че всички изследвания ще са същите.
Ами питам го как така, аз идвам от далече, извикана съм да дойда.
Оставила съм си децата при сестра ми, само и само да съм в София, както ми е казала професорката.....
Съжалявам, че написах толкова дълъг пост,дано не съм ви отегчила,но това е истината и тя не ми хареса никак.....взех си епикризата и си тръгнах и то си я взех по мое настояване, защото професора си помислил , че ми я бил дал.....та добре че се върнах за нея.
Това е от мен!!! През септември съм си запазила час за Антонов !!
Сърдечни поздрави от нас!!! Желая на всички едно прекрасно лято!!! Ние заминаваме за чужбина ! Там се надява да събера сили и мноооооого търпение, за да мога през септември отначало да започна всичко за мен и за моите две дечица!!!
